Решение № 827 от 18.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110139222 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. С. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 26699/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 184,46лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до изплащане на вземането, 31,38лв. мораторна лихва за периода от 31.12.2019г. до 10.05.2022г., 25,57лв. - стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до изплащане на вземането, и 5,69лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 10.05.2022г.

Ищецът твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в /населено място/, магазин № 2, но същият ползвал такава, поради което се обогатил неоснователно за негова сметка и следва да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Посочва, че същото важи и за стойността на услугата за дялово разпределение. Счита, че ответникът изпаднал в забава и дължи и мораторна лихва.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковете. Изтъква, че в имота никога не е имало радиатори, а показателите на студената вода били нулеви.

Посочва, че топломерът му бил монтиран на 3-4 метра над земята в мазе и вход, до които няма достъп. Твърди, че топломерът е неизправен и отчита без да има потребление.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – /фирма/, не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.

59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства /нот. актове за продажба от 2009г. и 2011г. – л. 19-22/, че ответникът е собственик на процесния имот, представляващ магазин № 2, находящ се в /населено място/, на две нива. Страните не твърдят между тях да е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия до имота.

От допуснатата, изслушана и приета СТЕ, която съдът възприема за обективно и компетентно дадена, с оглед на което я кредитира, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, а самият имот е топлоснабден. През процесния период в имота не са били монтирани отоплителни тела, а щранговете са били свързани с къса връзка. Монтиран е един индивидуален топломер и един водомер за топла вода. Според вещото лице, топлинната енергия за отопление е изчислена въз основа на реално извършен отчет на топломера, за което са съставени протоколи, като показанията са отразени и в изравнителните сметки. Това се установява и от представените протоколи за отчет /л.

71/, от които е видно, че на 23.07.2020г. и на 28.06.2021г. са извършени реални отчети на измервателните уреди, като показанията на топломера на първия отчет са били 6799 /при стари показания 6182/, а при втория – 7468 /при стари показания 6799/.

Протоколите са подписани на мястото за клиент, като подписът не е оспорен, с оглед което съдът следва да приеме, че принадлежат на сочения за техен автор, а именно ответникът.Твърденията на последния, че топломерът е неизправен, не са доказани.

Както от експертното заключение, така и от протоколите за отчет се установява, че показанията на водомера са 0, като топлинна енергия за БГВ не е начислявана. По делото не е спорно, че процесният имот е част от сграда, която се намира в режим на етажна собственост, поради което правилно е начислявана и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация съобразно действащите нормативни правила. При съобразяване на всички тези обстоятелства, вещото лице е достигнало до извода, че доставената топлинна енергия до имота за процесния период възлиза на 168,51лв.

От изложеното следва, че по делото е доказано, че дружеството е доставило топлинна енергия до имота на стойност 168,51лв., с която стойност собственикът на имота се е обогатил неоснователно за сметка на доставчика, тъй като си е спестил този разход. Ето защо, предявеният иск се явява основателен за тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 184,46лв. подлежи на отхвърляне.

2

Вземането, почиващо на неоснователно обогатяване, няма установен падеж за плащане, с оглед на което, за да изпадне длъжникът в забава и да дължи законна лихва, следва да бъде поканен. По делото е представена покана от 10.12.2021г. /л. 15/, с която ответникът е поканен в 7-дневен срок от получаването да изплати задълженията си за магазин № 2. Видно от представената обратна разписка /л. 16/, поканата е получена на 04.01.2022г., с оглед на което от 12.01.2022г. същият е изпаднал в забава и дължи законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Нейният размер върху сумата от 168,51лв. за периода 12.01.2022г.-10.05.2022г. възлиза на 5,57лв. Именно за този период и до този размер акцесорният иск се явява основателен, а за останалия период 31.12.2019г.11.01.2022г. и за размера над 5,56лв. до 31,38лв. подлежи на отхвърляне.

По делото се претендира и сумата от 25,57лв., представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение. С оглед липсата на договорни отношения между страните, цитираните от ищеца ОУ са неприложими, поради което в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се е обогатил за негова сметка, спестявайки си разходи за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение, която е извършвана от него. От събраните по делото доказателства /писмени и експертно заключение/ се установява, че услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, не е извършвана от ищеца, а от третото лице – помага. С оглед на това, ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца с нейната стойност и този иск подлежи изцяло на отхвърляне. Доколкото вземането за лихва е акцесорно, при липса на главно вземане не възниква и добавъчното – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,69лв. също следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

За заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 75,00лв., от които следва да му се присъдят 42,15лв. За исковото производство ищецът е доказал разноски от 325лв. и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв., или общо 425лв., от които следва да му се присъдят 238,84лв.

Ответникът не е доказал направата на разноски в заповедното и исковото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу М. С. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26699/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 168,51лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2019г.-30.04.2021г. до имот, находящ се в /населено място/, магазин № 2 на две нива, с която стойност ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца спестявайки си този разход, ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до изплащане на вземането, и 5,56лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 12.01.2022г.-10.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за разликата над уважения размер от 5,56лв. до 3 пълния предявен от 31,38лв. и за периода 31.12.2019г.-11.01.2022г., както и изцяло исковете за сумата от 25,57лв. - стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019г.-30.09.2020г., с която стойност ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца спестявайки си този разход, и 5,69лв. - мораторна лихва за периода 01.07.2019г.-10.05.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 М. С. К., ЕГН: **********, с адрес:

/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 42,15лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 238,84лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - /фирма/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4