Определение № 918 от 24.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 504/2025
- Вид
- Определение № 918
- Подписан
- 24.07.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.3 и ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 918 гр. Стара Загора, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500504 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274-279 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.№ 3104/03.06.2025г. от „М.Б.А.Л./МБАЛ/- Ч.“- ЕООД, гр.Ч., обл.С. против постановеното в з.з.
Разпореждане № 681/01.04.2025г. по приключеното гр.д.№ 617/2024г. по описа на РС- Ч., с което е върната обратно на подателя й въззивна жалба вх.№ 1842/31.03.2025г. по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока. Моли да бъде отменено въпросното разпореждане и делото да се върна обратно на първоинстанционния съд за предприемане на необходимите действия за изпращането на неговата подадена в срок в.жалба вх.№ 1842/31.03.2025г. на въззивния ОС- С.З..
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, материалите от първоинстанционното дело и взе предвид приложимите по казуса процесуални норми, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от УМБАЛ „П.Д.С.К.“- АД, гр.С.З., срещу МБАЛ“Ч.“- ЕООД, гр.Ч., обл.С., с която е бил предявен установителен иск по чл.415, ал.1 във вр. чл.422 от ГПК.
С постановено Решение № 30/17.02.2025г. по гр.д.№ 617/2024г. по описа на РС- Ч., се признава за установено на осн. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.415 и чл.422 от ГПК по отношение на МБАЛ“Ч.”- ЕООД, ЕИК *****, гр.Ч., обл.С. съществуването на вземането на УМБАЛ „П.Д.С.К.”- АД, ЕИК *****, гр.С.З. за сумата в общ размер на 4 684, 57 лв., от които: 3500 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на 1 заявлението/16.04.2024г. по ч.гр.д. № 361/2024 г. по описа на PC- Ч./, до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 1 184, 57 лв. мораторна лихва за забава от 16.04.2021г. до 16.04.2024г., за които суми е издадена Заповед № 249/17.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 361/2024г. по описа на PC- Ч..
На 31.03.2025г. е постъпила Въззивна жалба с вх.№ 1842 от ответника по делото МБАЛ“Ч.“- ЕООД, гр.Ч., обл.С., с която моли да се отмени първоинстанционното Решение № 30/17.02.2025г. по гр.д.№ 617/2024г. по описа на РС- Ч..
С Разпореждане № 681/01.04.2025г., постановено по гр.д. № 617/2024г. по описа на РС- Ч., първоинстанционният съд е върнал обратно на подателя й въззивната жалба, като е приел, че същата е била просрочена.
При така установените обстоятелства въззивният съд направи следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, в изискуемата се писмена форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество ч.жалбата се явява основателна и доказана, тъй като съобщението за постановеното първоинстанционно Решение е било постановено на 17.02.2025г., същото е било изпратено по ел. поща от РС на ответника/ч.въззивник/ на 14.02.2025г., той е отворил ел. си поща на 17.03.2025г. и в рамките на законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е подал своята в.жалба вх.№ 1842/31.03.2025г.
Съгласно нормата на чл.38, ал.2 от ГПК връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие/ЕПЕП/ и квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл.3, параграф 37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 година), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014".
Разпоредбата на чл.38, ал.4 от ГПК предвижда съгласието за връчване по ал.2 и ал.3 да може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия- следователно е необходимо да има изрично съгласие от съответната страна за връчването й на съобщения по реда на чл.38, ал.2 и ал.3 от ГПК, каквото по делото въобще липсва.
В конкретния казус съответната страна/ответни и ч.въззивник/ е изпращала на РС- Ч. почти всички свои материали за съда от своята ел.поща, поради което напълно законно РС- Ч. му е връчил по ел.път на 24.02.2025г. препис от своето първоинстанционно съдебно Решение, като съобщението е било отворено на 17.03.2025г., от когато за него е започнал да тече законния 2седмичен срок за евентуално въззивно обжалване на първоинстанционното 2
Решение. Изричната разпоредба на чл.41а, ал.1 от ГПК предвижда, когато връчването се извършва по реда на чл.38, ал.2 от ГПК, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, да се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. Но това е единствено и само при наличие на евентуално изрично дадено съгласие от съответната страна по реда на чл.38а, ал.3 от ГПК. Единствено и само тогава, в случай, че съобщението не бъде изтеглено в законния 7- дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне, каквото не е налице по настоящия казус и това е довело до грешния процесуален извод на РС. Тъй като съгласно чл.41а, ал.2 от ГПК, когато връчването се извършва по реда на чл.38, ал.3 и ал.6 от ГПК, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в 7дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред, такова ново връчване по общия ред с хартиени материали не е било извършвано от РС- Ч. и не е имало съответен процесуален повод за това.
Предвид което, при липса на изрично съгласие за ел. връчване по реда на чл.38, ал.2 от ГПК, по казуса е налице реално законовата хипотеза на чл.38, ал.3 от ГПК, връчването е направено редовно на посочения адрес на ел.поща на ответника, от който той е комуникирал с РС. Поради което в случая е неприложима разпоредбата на чл.41а, ал.1, изр.1 във вр. с изр.2 от ГПК, следователно РС неправилно е констатирал и приложил нормата на чл.41а, ал.1, изр.2 от ГПК за 7- дневния срок и е възприел подадената в срок в.жалба за просрочена, като подадена извън законовия 14- дневен срок.
Във връзка с гореизложените законови разпоредби, настоящият въззивен съд счита извода на РС- Ч. за редовно връчване на обжалваното първоинстанционно съдебно Решение на адресата на 05.03.2025г. за неправилен и незаконосъобразен, тъй като по делото липсва каквото и да е изрично потвърждение от адресата за получаването на съобщението по смисъла на чл.38, ал.2 във вр. с чл.41а, ал.2 от ГПК и липсва съгласие от адресата да бъде уведомяван по електронен път чрез ССЕВ.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че атакуваното Разпореждане от 01.04.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 617/2024г. по описа на РС- Ч. е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва то да бъде отменено и делата да се върнат обратно на първоинстанционния съд за продължаване процедурата по размяна на постъпилата в срок въззивна жалба.
Въззивното Определение не прегражда пътя на делото, не съдържа отказ и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.38, ал.2, ал.3 и ал.6 във вр. с чл.41а, ал.2 от ГПК, въззивният ОС - С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 681/01.04.2025г. по гр.д.№ 617/2024 г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С., с което е върната обратно, като просрочена въззивна жалба вх.№ 1842/31.03.2025г. против Решение № 30/17.02.2025г. по същото дело.
ВРЪЩА делото обратно на РС- Ч. за предприемане на необходимите действия за администриране на в.жалба вх.№ 1842/31.03.2025г. против Решение № 30/17.02.2025г. по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4