Определение № 23 от 04.04.2024, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Частно наказателно дело 70/2024
- Вид
- Определение № 23
- Подписан
- 04.04.2024
- Състав
- Димитър Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.144, ал.3, т.1 и т.3 · Наказателен кодекс
- чл.144, ал.3, т.1 и т.3 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.58, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.60, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.60, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.5, предл.второ · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23 гр. Поморие, 04.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Частно наказателно дело № 20242160200070 по описа за 2024 година взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.64 НПК и е образувано по постъпило искане от прокурор при РП – Бургас, ТО – Поморие за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Б. Р. Ч., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 320 ЗМ111/2024 г. по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас.
Прокурорът в съдебно заседание подържа искането си. Сочи, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпления по 131, ал.1, т.5а, вр.с чл.130, ал.1 НК и чл.144, ал.3, т.1 и т.3 НК, които престъпления се наказват с лишаване от свобода, съответно до три години и до шест години и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Защитникът на обвиняемия – адв.Б. П. застъпва становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Счита, че целите на мярката за неотклонение биха били постигнати с постановяване на по-лека такава по отношение на обвиняемия.
Обвиняемият моли съда да не го задържа.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното.
Б. Р. Ч. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 320 ЗМ-111/2024 г. по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, за това, че на 30.03.2024 г., в с. А., общ. Поморие, ул. „..., в условията на домашно насилие причинил лека телесна повреда на С.Н.К. ЕГН **********, както и за това, че по същото време и на същото място, в условията на домашно насилие се заканил с убийство на С.Н.К. ЕГН **********, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпления по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130, 1 ал.1 от НК и чл. 144 ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК.
За престъпленията, предмет на обвинението, законът предвижда наказания лишаване от свобода, съответно до три години и до шест години.
Съгласно чл.63, ал.1 НПК, мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.
В случая повдигнатото на Ч. обвинение е за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода, като второто от тях е и тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
От първоначалния преглед на събраните до момента по ДП № 320 ЗМ-111/2024 г., доказателства – показанията на свидетелите С.Н.К., Н.Р.Ц., С.У., Н.С.Н., протоколи за освидетелстване /оглед на лице/ от 01.04.2024 г. и 02.04.2024 г. и фотоалбуми към него, както и от заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинска експертиза № 140/2024 г., може разумно да се предположи, че е налице състояние на подозрение за това обвиняемият да е съпричастен към инкриминираните деяния, без съдът да обсъжда прецизността на описанието и правната квалификация на престъплението по пункт втори от обвинението.
Ето защо съдът приема, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, за които е обвинен, същите са наказуеми с лишаване от свобода, поради което е установена по делото визираната в чл.63, ал.1 НПК, първа предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Независимо от посоченото доказателства, че е налице опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление според съда не са налице.
Установява се от доказателствата по делото, в това число изисканата от съда и приложена по делото справка от НБДН за постоянен и настоящ адрес на обвиняемия, че последният е с регистриран постоянен адрес и настоящ адрес в с.О., общ.Несебър, ул. ..., който адрес е посочен и на ДП.
Видно е също така от доказателствата по делото, че след осъществяване на инкриминираните деяния обвиняемият е напуснал мястото на престъплението, но не се оспорва от прокурора, че същият не се е укривал, а в кратък срок се е явил доброволно пред органите на реда, след което е задържан по реда на ЗМВР.
Съгласно представената по делото справка за съД.ст на обвиняемия, последният не е осъждан, а видно от приложената справка в УИС на ПРБ, спрямо него не са налице неприключили наказателни производства, поради което същият не може да бъде охарактеризиран като личност с повишена обществена опасност.
Предвид посоченото, отчитайки личността на обвиняемия и неговото поведение в хода на разследването, съдът приема, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, като начинът на осъществяване на вменените му 2 престъпления, който не се отличава от обичайния за този вид деяния, не е достатъчен за извод в тази насока.
Не е налице и опасност обвиняемият да се укрие, за да отбегне наказанието, следващо му се за престъпленията, за което му е повдигнато обвинение, предвид вида и размера на наказанията, предвидени за престъпленията и личността на обвиняемия, съответно свързаните с тези обстоятелства законови последици от материална и процесуална страна.
В съвкупност от изложеното и след като съобрази задължителните указания дадени в т.2 на ТР на ВКС № 1/25.06.2002 г. по н. д. № 1/2002 г., съгласно които НПК не допуска задължително задържане под стража, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.64 ал.5, предл.първо вр.с чл.63, ал.1 НПК за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия, тъй като макар и от доказателствата по делото да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, очертани в предявеното му обвинение, които престъпления се наказват с лишаване от свобода, доказателствата по делото не сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Ето защо и на основание чл.64, ал.5, предл.второ НПК, на обвиняемия следва да се вземе полека мярка за неотклонение, съобразена от една страна с обществената му опасност, а от друга с предвидените в чл.57 от НПК, цели на мерките за неотклонение, като съдът намира, че адекватна и съответстваща на изискванията на закона е мярката за неотклонение, предвидена в чл.58, т.1 от НПК, а именно „Подписка”.
На основание чл.60, ал.2 НПК, за вземането на мярката за неотклонение подписка по отношение на обвиняемия следва да се уведомят структурите на МВР, които контролират спазването на задължението на обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, в лицето на РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас, като им се укаже, че на основание чл.60, ал.3 НПК, за констатирани нарушения на посоченото задължение следва да уведомят прокурора.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП – Бургас, ТО – Поморие, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Б. Р. Ч., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 320 ЗМ-111/2024 г. по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас.
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ПОДПИСКА” по отношение на Б. Р. Ч., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 320 ЗМ-111/2024 г. по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, която се състои в поемане на задължение от обвиняемия да не напуска местоживеенето си в с.О., общ.Несебър, ул. ..., без разрешението на прокурора.
3
ДА СЕ УВЕДОМИ РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас за вземането на мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на обвиняемия, като им се укаже, че на основание чл.60, ал.3 НПК, за констатирани нарушения на забраната следва да уведомят прокурора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд – Бургас в 3-дневен срок от днес, като в този случай делото ще се разгледа от въззивния съд на 11.04.2024 г. от 14.00 часа.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от определението да се изпрати на Началника на Затвора – Бургас /Ареста – Бургас/, на РП – Бургас, ТО – Поморие и на РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас, за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4