Решение № 1160 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100507224 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ответника А. Д. Б. срещу решение № 22170 от 05.12.2024 г., постановено по гр. д. 68778/2022 г. по описа на СРС, 141- ви състав, в частта, с която А. Д. Б. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 1094,72 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 19.12.2022 г., 192,35 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. м.04.2021 г. в размер 16,84 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 19.12.2022 г., за топлоснабден имот – ап. 18, находящ се в гр. София, бул. ****, за който се води партида с аб. № 114282.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу А. Б. иск за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 1112,48 лв. и за периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г., като погасен по давност и иска за сумата от 3,98 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г., за топлоснабден имот – ап. 18, находящ се в гр.

1

София, бул. ****, за който се води партида с аб. № 114282; в частта, с която Б.

И. Б. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 547,36 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 19.12.2022 г., 94,17 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. - м.04.2021 г. в размер 8,42 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 19.12.2022 г.; в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Б. И. Б. иск за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 556,24 лв. и за периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г., като погасен по давност и иска за сумата от 1,99 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г., за топлоснабден имот – ап. 18, находящ се в гр. София, бул. ****, за който се води партида с аб. № 114282; в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046 срещу Д. Й. Б., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 556.24 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 94.17 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 8.42 лв. - главница за периода от м.

11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 1.99 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г., за топлоснабден имот – ап. 18, находящ се в гр. София, бул. ****, за който се води партида с аб. № 114282, като необжалвано е влязло в законна сила.

Въззивникът поддържа становище за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон. На първо място, счита, че подаването на данъчна декларация не води до категоричен извод за съществуването на облигационни отношения между него и топлоснбадителното дружество. Още повече, че процесната декларация била подадена от трето за процеса лице- Стефанка Янакиева Саблева, като след нейната смърт, нейните наследници е следвало да подадат декларация за придобиване на имота по наследство, но такава не е постъпила в общината. По делото не били събрани доказателства, че той притежава вещни права върху топлоснабдения имот, доколкото ищецът не е представил твърдения от него титул за собственост- договор за делба от 1986 г. По-нататък, според подадената данъчна декларация, въз основа на която първоинстанционният съд е направил извод за притежавани от въззивника вещни права върху имота, 2 наследственият имот е разположен на четвърти етаж, а „Топлофикация София“ ЕАД е предявило претенция за цената на незаплатена топлинна енергия, доставяна в имот, находящ се на трети етаж. Въпреки правилно разпределената доказателствена тежест, съдът не приложил нейните последици като приел, че няма доказателства, разколебаващи извода, че ответниците са собственици на процесния имот към момента на доставката на енергия. В заключение жалбоподателят счита, че по делото не се доказвало, че същият има качеството клиент на топлина енергия, респ. страна по продажбеното правоотношение, поради което и не дължи претендираната от дружеството парична сума.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна- „Топлофикация София“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Д. Б., Д. Й. Б. и Б. И.

Б. за осъждането им да заплатят следните суми: 1. А. Д. Б. – ½ ид. Част, а именно: 1325.65 лв., от които 1112.48 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 192.35 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 16.84лв. главница за периода от м. 11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 3.98 лв.- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.; 2. Д. Й. Б. – 1/4 ид. Част, а именно: 662.82 лв., от които 556.24 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 94.17 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 8.42 лв. - главница за периода от м.

11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 1.99 лв. мораторна 3 лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.; 3. Б. И. Б. - 1/4 ид. част, а именно: 662.82 лв., от които 556.24 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 94.17 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 8.42 лв. - главница за периода от м. 11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 1.99 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.

В срока по ч. 131 ГПК ответниците са оспорили предявените срещу тях искове. В отговора на А. Б., подаден от назначения му по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК особен представител, е релевирано изрично възражение, че страната няма качеството потребител, тъй като не се легитимира като собственик на топлоснабдения обект. Изложил е, че представеното удостоверение за наследници не доказва по безспорен начин пасивната му легитимация.

Релевирал е възражение за погасяване по давност на вземанията.

За да постанови своето решение в неговата обжалвана част, Софийски районен съд е приел, че от приетата в хода на съдебното дирене Данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 19899/16.04.1998 г., се установявало, че Стефка Саблева е придобила процесния имот. Приел е, че ответниците като наследници на починалата Саблева са придобили съответни дялове от наследството, а именно за А. Д. Б. ½ ид.ч. и за Ивайло Д. Б. ½ ид.ч. От справката НБДН се установявало, че Ивайло Б. е починал на 01.04.2021 г. и е оставил за законни наследници Д. Й. Б. и Б. И. Б.. Приел е, че с настъпилата смърт ответниците са придобили ¼ ид.ч. от оставеното от Ивайло Б. наследство.

Съдът е намерил тези доказателства за установяващи обстоятелството, че между страните е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Фактическият състав, пораждащ вземането за претендираната стойност на доставена, но непогасена чрез плащане топлинна енергия, включва наличието на облигационно отношение между топлоснабдителното дружество и ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и в качествено отношение топлинна енергия през претендирания период, а за ответната страна е възникнално задължение да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

4

От страна на ищецът са ангажирани доказателства пред първата инстанция, че ответникът А. Д. Б. е наследник по закон на Стефка Янакиева Саблева, а именно удостоверение за наследници №829/11.06.2015 г., издадено от СО- район „Триадица“. В отговора на исковата молба е релевирано, обаче изрично възражение ответник да е собственик на имота, респективно на факта на приемане на наследството, поради което е в тежест на ищеца да го установи. Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало на 15.02.2007 г. със смъртта на наследодателя Стефка Янакиева Саблева, лицата, които имат право да наследяват, в случая ответникът като нейн син, се призовават към наследяване като придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчалИ./ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. Приемането на наследството може да стане изрично по реда на чл.49, ал.1 ЗН или мълчалИ. чрез конклудентни действия, които несъмнено предполагат намерение за приемане на наследството или при укриване на наследствено имущество чл.49, ал.2 ЗН. В конкретния случай ищецът (който носи доказателствената тежест) не е доказал при направено изрично оспорване ответникът да е приел наследството на Стефка Янакиева Саблева нито изрично, нито мълчалИ..