Решение № 3035 от 05.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3035 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330115902 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание член 432 ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Я. Н. И. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на ***Н. Д. И. ЕГН **********, и двете със адрес: гр. ***, бул. “***" №**, ет.*, ап.***, чрез пълномощника й адв. Н. Н. със съдебен адрес гр. ***, ул. *** №*, ет. *, ап. *, в исковата си молба против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша“ №89Б, е поискала от съда да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 10 000,00 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило на **** г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на събитието до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че ***г. в гр. ***на бул. „***“, настъпило ПТП с участието на л.а. „***“ с рег. №***, управляван от А.А.К. и ** Я. Н. И., като ищцата пострадала. Сочи се, че на ***г. в гр. П., около *** часа, докато А. К. управлявал л. а. „***“ с рег. №*** по бул. „***“ достигайки кръстовището с бул. „***“ не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека пешеходка и я блъснал. При така настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания на Я. И., като ***. Във връзка с настъпилото събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали и било образувано ДП №***г. по описа на СРТП към ОД на МВР – ***.

Я. И. била откарана по спешност и хоспитализирана в УМБАЛ „***“ ЕАД, като и била поставена диагноза травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема.

1

Твърди се, че при постъпването си Я. имала***, като нямала спомен за случилото се поради загуба на съзнание. По своя медико-биологичен характер тези травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето. Лечебният и възстановителен период на ищцата продължавал и към настоящия момент, като вследствие на случилото се ПТП целия и живот се обърнал, белязвайки я завинаги в емоционален аспект. Тя получила телесни увреждания за един продължителен и със сигурност щяла да изпитва негативни последици от събитието през целия си живот. Посочва се, че водачът на лекия автомобил, попадал в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица със срок на валидност от 29.07.20221 г. до 28.07.2022 г. издадена от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Със заявление №**** г. пред ответника била предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение на ищцата, като били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Твърди се, че била образувана щета №***. С допълнително заявление от 23.08.2022 г. били представени допълнителни документи. С писмо №*** г. ответното дружество определило застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 6000 лева.

ОТВЕТНИКЪТ „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша“ №89Б, оспорва всички твърдения на ищеца с изключение на твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с „ДЗИ ОЗ“ ЕАД. Оспорва твърдението, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахования в дружеството водач. Оспорва твърдението за виновно извършено противоправно поведение от страна на водача на л.а. марка „**“ модел „**“ с рег №***, както и наличието на пряка причинно - следствена връзка между действията на застрахования и настъпилия вредоносен резултат. Счита, че по делото не са ангажирани достатъчно доказателства установяващи по безспорен начин извършване на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици за ищцата. Твърди, че постановлението за прекратяване на наказателно производство от ***г. по ДП №**г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР –*** във вр. с пр. пр. №***по описа на РП – П., не пораждало сила на присъдено нещо спрямо гражданските съдилища.

Счита, че част от доказателствата, събрани по наказателното производство, не може да се направи обективен, непротиворечив и еднозначен извод за наличието на виновно поведение на водача на л.а. марка „***“ модел „***“ с рег. №***, а от там, че не било налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Моли да се постанови решение с което да се отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан ведно с всички законови последици. При условията на евентуалност в случай че искът бъде уважен, оспорват размера на претендираните от ищцата неимуществени вреди, като счита същия за завишен и неотговарящ на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Оспорва 2 иска за присъждане на законна лихва, като акцесорен на главния. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който се установява, че на *** г., около 07,30 ч., в гр. П., на бул. “***“ на кръстовището с бул.

“***“ е била ударена Я. Н. И. ЕГН ********** от л.а. „***“ с рег. № РВ***, собственост на А. А. К. ЕГН **********.

Представена е медицинска документация за извършени прегледи и лечение на пострадалата Я. Н. И., както и Епикриза на УМБАЛ „***“ ЕАД, постъпила на *** г. в 09,15 ч. и изписана на ***г. 09,30 часа, от които се установява, че същата е с Травма на други ***, без открита рана в корема.

Ищецът е поискал от ответното дружество - застраховател обезщетение в размер на 10 000,00 лева за неимуществени вреди със заявление Вх. №****

Представено е Писмо изх. № *** г. на ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , с което същия предлага изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 6000,00 лева.

По делото е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза на вещото лице М. Б., от която се установява, че на Я. Н. И. е причинена травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в ***, повърхностна травма на други части на ***; разкъсно - контузна рана в ****; ***; лекостепенно мозъчно сътресение; ***, ***. Вещото лице е дало заключения, че всички травми са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Съгласно заключението на вещото лице Я. Н. И. към момента на експертизата е напълно възстановена от получените при ПТП травматични увреждания.

От показанията на св. К. А. К., живеещ на съпружески начала с майката на пострадалата Я., се установява, че е бил много близо до мястото на ПТП и пристигнал там две - три минути след като му се обадили. Когато отишъл там на място имало полиция, но Я. била откарана в УМБАЛ „***“. Отишъл там и намерил Я. на носилка в ***. Я. била много уплашена и не бил сигурен дали в първия момент го познала. От *** разбрал, че два или три пъти е изпадала в безсъзнание. Попитал я какво е станало, но тя не могла да му отговори, плачела непрекъснато. Докато се възстановявала много я боляла главата. Имала 4-5 шева. Твърди, че и в момента главата я заболявала щом се притеснявала за нещо.

Прието е заключение на вещото лице В. С., от което се установява, че л.а. *** управлявана от А.А. К. се е движил по бул. “***“ в гр. П., в посока от запад на изток, към кръстовище, образувано с източното платно за движение на бул. “***“. Я. И. е предприела пресичане на южното платно за движение на бул. “****“ на същото кръстовище по пешеходна пътека – от дясно на ляво пред автомобила. Водачът на автомолиба не е пропуснал движещото се по пешеходната пътека дете и в резултат на това е настъпил удар в предната част на автомобила.

3

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

По делото страните не спорят относно наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – ****г., по силата на което ответникът по делото, е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил.

По делото безспорно също така се доказа увредата на третото лице – ищецът по делото.

Съдът намира, че се доказа механизмът на настъпилото ПТП, верността на констативния протокол за ПТП с пострадали лица от *** г. както и основателността на претенцията за неимуществени вреди.

По отношение на размера на обезщетението, което се дължи на ищеца, съдът счита, че то следва да бъде определено по справедливост от съда, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.

Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.

Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и броят на уврежданията, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта му и пр.

Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, периодът за възстановяване и възрастта на ищеца, и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер на 8 000,00 лева би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди. За тази сума предявеният иск е основателен и доказан и като такъв, следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен, ведно със законната лихва, считано от деня на инцидента –*** г., до окончателното изплащане на сумата.

Ето защо съдът намира, че следва да бъде осъден ответника - застраховател да плати претендираните от ищеца неимуществени вреди в размер на 8 000,00 лева, ведно със законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на уведомяването на 4 застрахователя - ***г. съгласно чл. 429 ал.3 от КЗ до окончателното й изплащане, като до пълната претендирана сума в размер на 10 000,00 лева ще следва да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ищецът има право да получи направените по делото разноски по съразмерност, съобразно уважената и отхвърлената част от предявения иск. Представени са доказателства за направени разноски в общ размер на 2 400,00 лева, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Ответната страна е възразила срещу размера на претендирания адвокатски хонорар.

С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК законодателят е предвидил, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61904ef4-49b7-43ad-8014-52db44a8ca19