Определение № 230 от 23.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Варна, 23.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20253001000184 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал. 1 ГПК връзка чл.121 ГПК, образувано по частна жалба на „Металекс Инвест“ЕООД, представляван от адвокат Зл.Й., срещу определение №132/27.01.2025 година, постановено по т.дело №439/2024 година на ВОС, с което е оставено без уважение възражение за местна подсъдност и изпращане на делото за разглеждане пред ОС-Търговище.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Страната счита, че приложение при определяне на местната подсъдност по спора следва да намери разпоредбата на чл.113 ГПК, който текст се явява специален спрямо общата подсъдност по чл.105 ГПК, и съгласно който „исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния“. Счита, че съдът е отказал да уважи отвода като е извършил единствено справка за адрес на ищеца в НБД Население, която база данни съдържала единствено данни за постоянен, не и за настоящ адрес. Освен това, съдът не направил опит да установи настоящия/постоянен адрес на физическото лице към 01.07.21г. /сключване на първия от процесните договори/, за да може да извърши преценка за местната си компетентност към момента на възникване на спорното правоотношение. Претендира отмяна на определението на ВОС и изпращане на делото на съответния местно компетентен съд.

В предвидения срок насрещната страна е подала писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на жалбата поради нормата на чл.113 ГПК и обстоятелството, че ищцата има постоянен и настоящ адрес в гр.Варна.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от направилата отвода за 1 местна неподсъдност страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от М. Й. Г. от гр.Варна срещу „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ"ЕООД, с искане за осъждане на ответника да й заплати сумите: 66 009,26 лева, представляваща заплатена /частично/ цена за имота, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.07.2021г. и анекс от 02.07.2021г., обезщетение за забава в размер на 2793.16 лева върху сумата от 66 009,26 лева за периода 27.04.2024г. - 15.8.2024г. вкл., ведно със законната лихва върху 66 009,26 лева, считано от 16.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; сумата от 19 558,30 лева, представляваща заплатена /частично/ цена за имотите, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.10.2021г., обезщетение за забава в размер на 827.60 лева върху сумата от 19 558,30 лева за периода 27.04.2024г.- 15.8.2024г. вкл., ведно със законната лихва върху 19 558,30 лева, считано от 16.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба насрещната страна МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ ЕООД чрез адв.Й. релевира възражение за потребителски характер на спора и местна неподсъдност на същия съгласно чл.113 ГПК поради качество потребител на ищцата и характера на спора.

Въвел е и възражения, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред, а не по реда на търговски спорове.

С определението си по чл.146 ГПК, след извършена размяна на книжата между страните, съдът е счел възражението, основано на чл.113 ГПК, за неоснователно. Освен това изрично е посочил, че спорът е разгледан по реда на общото исково производство, а не по това за търговски спорове. В определението по чл.146 ГПК съдът е посочил, че е спазена и местната подсъдност, вкл. съгласно чл.113 ГПК, въз основа на извършена служебно справка за постоянен и настоящ адрес на ищцата. С определение №285/24.02.2025г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл.146 ГПК рег.

№132/27.01.2025г. като е оставил без уважение възражение на Металекс инвест ЕООД за местна неподсъдност на спора съгласно чл.113 ГПК.

Предявеният иск е за плащане на сума, явяваща се платена на отпаднало основание, дължима от ответника след едностранното прекратяване на договорна връзка между страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който ответникът се е задължил да извърши СМР на описани в договора недвижими имоти както и продаде същите в определена степен на завършеност, като подготви всички документи, необходими за подписване на окончателен договор за покупко-продажба. При постановяване на обжалваното определение по подсъдността съдът не се е отклонил от действащата уредба на подсъдността, вкл. по приложението на чл.113 ГПК. Визираната специална подсъдност изисква качество „потребител“ на страна в производството, а изложените в исковата молба обстоятелства не обосновават пряко такъв извод. Нещо повече, на потребителско качество не се е позовала и заинтересованата страна – ищецът. Съгласно § 2

13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Разпоредбата на чл.113 ГПК дефинира местната подсъдност на искове от и срещу потребители като изключение от общото правило на чл.105 ГПК, поради което всички предпоставки от фактическия й състав следва да се тълкуват стриктно, а не разширително.

Преценката относно качеството на ищеца на потребител се извършва от съда въз основа на фактите по делото и легалната дефиниция в пар.13 от Д Р на ЗЗП. В случая, спорът, основан на претенция на отпаднало основание, не може да бъде квалифициран като потребителски, но дори да се приеме за приложима специалната подсъдност по чл.113 ГПК, интерес на която има да се позове ищецът, направеното от ответника възражение е неоснователно. В случая, без оглед качеството на ищеца, съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред, независимо от направените с частната жалба оплаквания, че е била предприета размяна по гл.32 от ГПК. Напротив, съдът изрично е указал, че разглежда спора по общия ред /по гл.13 от ГПК/ като е разменил еднократно книжа между страните съгласно чл.131-133 ГПК. Следва да се има и предвид, че постановените от съда актове във връзка с релевантния съдопроизводствен ред подлежат на самостоятелно обжалване единствено в хипотезата на чл.369, ал.2 ГПК. Въз основа на извършената от съда по повод отвода служебна проверка за постоянен и настоящ адрес на ищеца в НБД Население, се установява, че двата адреса на ищцата съвпадат като обуславят местна подсъдност на спора именно на ОС -Варна. Тази е местната подсъдност както при приложение на чл.113 ГПК, така и при приложение общата подсъдност по чл.105 и чл.108 ГПК. с оглед обстоятелството, че адресът на управление и седалището на ответното дружество е също в гр.Варна. Последното сочи и на липсата на интерес от направения отвод. Изложените в частната жалба основания за издирване адреса на ищеца към момент предхождащ исковата молба като относим към местната подсъдност на спора по чл.113 ГПК, са напълно лишени от основание и не кореспондират на нормите във връзка с подсъдността.

Ответникът – жалбоподател не е обосновал и твърденията си в жалбата, че делото подлежи на разглеждане от ОС-Търговище, направено едва с жалбата. От извършената служебно справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца, каквито данни, противно на твърдяното от жалбоподателя, се съдържат в регистъра на населението, се установява, че както постоянният адрес на ищеца, така и настоящият са в гр.Варна, където се намира и седалището на ответното дружество.

Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции относно приложимите правила за местна подсъдност на спора обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №132/27.01.2025г. и поправящо го в обжалваната част определение №285/24.02.2025г., постановени по т.дело №439/2024г. по описа на ВОС, с която е оставен без уважение отвод на ответника Металекс инвест ЕООД за местна неподсъдност на спора, на основание чл.121 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. т.7в от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4