Решение № 496 от 27.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. С., 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100847 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Н. Н. В. е предявил срещу „К.“ ЕАД, представлявано от С. Я. и „А.“ ЕООД, представлявано от И. Ш. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съответно срещу първия ответник за заплащане на сумата от 92,86 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № ***/05.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и срещу втория ответник за сумата от 182,87 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща недължимо платена по договор за възлагане на поръчителство от 05.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по договор за потребителски кредит № ***/05.06.2022 г., 1 сключен с ответника „К.“ ЕАД, по който е получил кредит в размер на 1500 лв. и общо дължима сума 1849,73 лв., платима на 12 месечни вноски, при фиксиран ГЛП 40 % и ГПР 48,21 %.

Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК. Счита също, че така сключеният Договор за възлагане на поръчителство е нищожен на основание чл.26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП по следните съображения:

Договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, изразяващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР, а същото е дължимо и по този начин се кумулира към разходите по кредита, завишавайки цената на ресурса. Заплащането на сумата по договора за гаранция следва да бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаша от потребителя. Сключването на Договор за възлагане на поръчителство е елемент от сключването на договор за паричен заем в един и същи ден с него, без който последният не може да бъде сключен. По този начин се накърняват и добрите нрави. Възнаграждението по договора за поръчителство е скрит разход по кредита, представляващ скрита лихва.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на допълнително възнаграждение по Договора за гаранция се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Поръчителят е дружество свързано с кредитодателя, тъй като „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД. Сключването на договора за поръчителство е условие за сключването на договора за кредит. Възнаграждението за предоставяне на поръчителство е скрито възнаграждение по договора за кредити и следва да бъде включено в ГПР на последния. Посоченият в кредитния договор размер на ГПР не е действителният.

Ответникът „К.“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който 2 оспорва иска срещу него като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Признава факта на сключване на договора за кредит с ищеца при посочените в исковата молба параметри. Твърди, че сключването на договора за поръчителство не е задължително условие за сключването на договора за кредит, оспорва като неоснователни възраженията за недействителност на двата договора. Признава факта, че ищецът е платил по договора за кредит възнаградителна лихва в размер на 75,73 лв.

Оспорва материалната затрудненост на ищеца, в условия на евентуалност прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвиден в НМРАВ, претендира за разноски и юр.възнаграждение.

Ответникът „А.“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който счита иска за нищожност на договора за предоставяне поръчителство към договора за потребителски кредит. за неоснователен. Признава факта на сключването на договора за предоставяне на поръчителство от 05.06.2022 г. с ищеца при посочените в исковата молба параметри. Оспорва твърдението, че ищецът е платил 200 лв. по договора за предоставяне на поръчителство, като признава плащането на сумата от 182,87 лв. Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Претендира за деловодните разноски и юр.възнаграждение. Възразява да бъде присъждано адвокатско възнаграждение на адв. О. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., оспорва ищецът да е материално затруднено лице.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. О. моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответникът „К.“ ЕАД не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез ст. юр. В. моли предявения срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от адв. О..

Ответникът „А.“ ЕООД чрез юр. С. моли да бъде отхвърлен предявеният срещу него иск, претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Оспорва твърдението на ищеца, че е материално затруднено лице. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от адв. О..

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото 3 доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.06.2022 г. между „К.“ ЕАД като кредитор и Н. Н. В. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1 500 лева, който последният се задължил да плати заедно с договорената лихва от 40 % на 12 месечни вноски, първата от които с падеж 10.07.2022 г. и последната с падеж 10.06.2023 г. Договореният ГПР е 48,21 %, като взетите предвид допускания са описани в общите условия. Общият размер на всички плащания възлиза на 1 849,73 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение – банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие между страните.

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит на 05.06.2022 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „А.“ ЕООД и Н. Н.

В., с който „А.“ ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от същия договор е предвидено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, а потребителят е длъжен да плати на поръчителя дължимото по договора възнаграждение. В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал. 1 и ал. 4/, че потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на „К.“ ЕАД (описана в договора) 4 или по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. В нито един текст от договора за предоставяне на поръчителство не е посочена сумата, дължима като възнаграждение от страна на ищеца. Видно от приложението към договора за поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в размер 951,43 лв., платимо на 12 вноски, ведно с месечните вноски по кредита.

В първото съдебно заседание съдът отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, че по договора за кредит ищецът е платил сумата от 75,73 лв., с която е погасено задължение различно от главницата, а по договора за поръчителство е платил сумата от 182,87 лв..

Ищецът представя разписка от 28.07.2022 г. за платена сума в размер на 260 лв. /л. 27/.

Съгласно справката, представена от ответника „А.“ ЕООД /л. 38/ по договора за предоставяне на поръчителство на кредитора „К.“ ЕАД е платена сумата от 182,87 лв., която е администрирана от „К.“ ЕАД на „А.“ ЕООД.

Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на кредитора и на поръчителя, от която се установи, че „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД са свързани дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД е „К.“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове от ищеца са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по договора за поръчителство.

Безспорно се установи, че в случая между ищеца и първия ответник „К.“ ЕАД е бил сключен договор за кредит, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе, независимо дали страните са навели такИ. възражения или не, като 5 служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл.

11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2022 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение 6