Решение № 844 от 30.01.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

30.01.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI-ти „В“ въззивен състав в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

МЛ. СЪДИЯ

РОСИ МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр. дело № 10920 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал.2 и сл. ГПК.

Подадена е жалба от Л.М.Р. – К. - длъжник по изпълнително дело № 20198380402631 по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838, срещу действията на ЧСИ, свързани с насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, a именно налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, вместо действията по принудително изпълнение да бъдат насочени към имущество, което е получено по наследство и прието по опис от Л.М.Р. – К..

Жалбоподателката излага доводи, че издаденият илпълнителен лист е въз основа на решение № 2284 от 28.03.2019 г., постановено по в. гр. д. № 4999 по описа за 2018 г. на СГС, 2-ри “Б“ състав, в диспозитива на което е посочено, че жалбоподателката и нейната майка са осъдени /като наследници на починалия в хода на производството ищец М.Л.Р./ да заплатят сумите, за които е издаден изпълнителният лист. Навежда аргументи, че издаденият изпълнителен лист е неправилен и незаконосъобразен, тъй като в него не е отразено обстоятелството, че жалбоподателката е осъдена като наследник на починалия си баща. Посочва, че за образуваното изпълнително дело е узнала на 08.07.2019 г., когато и е връчена поканата за доброволно изпълнение. Изтъква, че в поканата е посочено, че е наложен запор на вземания, но не и кои, къде и от кого. Твърди, че е депозирала молба, с която е поискала изпълнението да бъде насочено върху точно определено имущество, което е получила по наследство от наследодателя си, както и че наследството е било прието по опис, но върху молбата е била поставена резолюция, че ЧСИ не е компетентен да се произнесе по същество и следва изпълнителното дело да бъде продължено до събиране на сумата. Същевременно от банкови институции, в които жалбоподателката имала разкрити банкови сметки на свое име, се установявало, че по изпълнителното дело има наложени запори в срока за доброволно изпълнение, за които разбрала едва когато били излъчени преводи.

Посочва, че тъй като и от двете банки са били излъчени преводи по наложените запори, било извършено плащане в двоен размер.

Жалбоподателката моли съда да отмени разпореждането на

ЧСИ за налагане на запори върху банковите и сметки в „П.И.Б.“ АД и „ЦКБ“ АД, като укаже на ЧСИ, че следва да и върне всички заплатени суми от посочените банкови сметки, както и да отмени отказа на ЧСИ да насочи изпълнението върху имущество, което същата е получила в наследство по опис.

Взискателят по изпълнителното дело в срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е депозирал писмено възражение, с което да вземе становище по отношение на подадената жалба.

В приложените по делото мотиви от ЧСИ М.Б.по реда на чл.

436, ал. 3

ГПК са изложени съображения за недопустимост на жалбата. Наведени са аргументи, че съдебният изпълнител не разполага с компетентност да се произнася относно правилността и законосъобразността на изпълнителния лист. Посочва, че са спазени субективните предели на изпълнителния лист, тъй като същият е издаден срещу жалбоподателката и именно към нея са насочени действията по принудително изпълнение. Изразява становище, че тъй като ЧСИ не е компетентен да се произнася по материалноправни спорове – при наличието на спор относно изпълнителния титул, следва да се заведе исково производство. С тези доводи обосновава отказа си да извърши поисканите с молба, подадена от жалбоподателката, действия, свързани с насочване на изпълнението върху имущество, включено в приетото от нея по опис наследство. Посочва, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателката, съобщени са и предприетите изпълнителни действия, съобщенията за запор са изпратени съобразно предвиденото правомощие на ЧСИ в разпоредбата на чл. 507 от ГПК. Твърди се, че не е нарушена имуществената сфера на жалбоподателката, тъй като на 10.07.2019 г., на 15.07.2019 г. и на 22.07.2019 г. са постъпили плащания към ЧСИ, а на 29.07.2019 г. надвнесената сума в размер на 15 637.07 лв. е била възстановена по сметка на длъжника.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата на Л.М.Р. – К. е депозирана в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, подадената жалба е неоснователна.

Възможността за обжалване на определени съдебни актове, както и на действия на съдебния изпълнител съществува само и доколкото е призната изрично от закона. В разпоредбата на чл.435, ал.1- ал.5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия.Съгласно разпоредбата чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. В случая жалбоподателката Л.М.Р. – К. обжалва насочването на изпълнението по процесното изп.дело върху движимо имущество, което същата смята за несеквестируемо. В настоящия случай съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - от длъжник срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал.2 от ГПК - насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо/ наложени запори върху банкови сметки на Л.М.Р. – К. /.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект.

3апорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са/ с несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

По реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител не следва да се обсъждат доводи относно законосъобразността и правилността на изпълнителния лист, тъй като при наличие на възражения в тази насока законът предвижда друг процесуален ред за защита.

В случая жалбоподателката Л.М.Р. – К. не установява твърдението си имуществото, върху което е насочено изпълнението по изп. дело, да е несеквестируемо по смисъла на чл.444 от ГПК. Предпоставките на цитираната разпоредба не се установяват от представените по делото писмени доказателства. От доводите, изложени в жалбата, също не може да се направи извод, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, е несеквестируемо.

С оглед на което правилно и законосъобразно, ЧСИ е насочил изпълнението върху процесното имущество.

С оглед на изложеното жалбата на Л.М.Р. – К. се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-B състав РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Л.М.Р. – К. - длъжник по изпълнително дело № 20198380402631 по описа на ЧСИ М.Б.срещу действия, предприети от ЧСИ М.Б.с рег. № 838, с район на действие СГС, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент на чл.

437, ал.4, изр. 2-ро ГПК и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.