Решение № 740 от 05.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Капка Павлова

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000792 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на Столична Община, чрез юрисконсулт Д. Ж. насочена против частта от Решение № 731/05.06.2023 г., постановено по т.д. № 1483/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което въззивника е осъден да заплати на „Адванс 2002“ЕООД на осн.чл.266, ал.1 ЗЗД по предявен като частичен иск сумата от 50 000 лева – част от стойността на СМР по договор от 26.07.2017 г., номер на СО СОА17-ДГ55-314/26.07.2017 г., както следва - по протокол, образец 19- 1‘- 115 355,07 лева, по протокол 19-2 – 94220,02 лева, по протокол 19-3- 320 578,29 лева и по протокол 1904-7 409,30 лева, заедно със законната лихва върху сумата от 50 000 лева от 23.07.2021 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД - предявен като частичен – сумата от 5000 лева – част от общия дължим размер от 60 104,86 лева (дължима лихва върху вземанията по протокол 19-1, 19-02 и 19-3 за периода от 26.03.2020 г. до датата на предявяване на иска в размер на 59 437,95 лева и в размер на сумата от 666,91 лева – върху вземането по протокол 19-4 от 29.05.2020 г. до датата на предявяване на иска), както и по иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 59 729,83 лева – подлежаща на връщане гаранция по чл. 31 от договор от 26.07.2017 г., номер на СО СОА17-ДГ55-314/26.07.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума за периода 23.07.2021 г. до окончателното й заплащане, по иск по чл. чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 8329.00 лева - обезщетение за забава върху вземането за гаранция за периода 08.03.2020 – 22.07.2021 година, вкл. сторените по делото разноски.

Макар да не е посочено изрично, настоящата инстанция приема, че въззивната жалба касае единствено горепосочената осъдителна част от първоинстанционното решение, предвид че в отхвърлителната му част то е позитивно за въззивника Столична Община и същият няма правен интерес да го обжалва.

Във въззивната жалбата се поддържа на първо място недопустимост на атакувания съдебен акт, т.к. СГС излязъл от рамките на предмета на делото, определени с посочените страни, предмет и обхват на търсената защита и така подменил правното основание на 1 предявения иск – от претенция на договорно основание в претенция за неоснователно обогатяване. По този начин освен че се нарушило и правото на защита на ответника въззивник, първоинстанционното решение следвало да се квалифицира като недопустимо.

В условието на евентуалност се поддържа неправилност на същото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. поради неправилно приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до необоснованост на акта на СГС.

По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част и по съществото на спора се постанови пълно отхвърляне на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото били обвързани от договорно правоотношение, основано на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП за извършване на строителни дейности /СМР/ на обект „Преустройство на външна дворна част с включване на допълнителни площи от алейната мрежа и парковата част от Зоологическата градина – гр. София на сектор „Примати“.

Твърди се този договор да е бил неоснователно прекратен от възложителя-ответник, като ищецът-изпълнител бил отстранен от обекта след като изпълнил значителна част от предмета на договора - обстоятелство, установило от съставените протоколи за приемане на СМР.

Поддържано е строителна площадка на посочения обект да е била открита на 22.05.2018 г., с една година закъснение, по вина на възложителя, а в хода на строителството се установили несъответствия между проекта и обстановката на място, за което възложителя бил уведомен. Предвид на последните строежът бил спрян с акт образец 10 на 27.08.2018 година. Поддържано е, че в този акт не били описани всички реално изпълнени СМР към момента на изготвянето му, но ищецът се съгласил да го подпише с идеята да продължи да изпълнява проекта.

Т.к. възстановяването на работата по същия се забавила изключително дълго, ищецът предприел действия по съставяне на протоколи-образец 19, като през м.07.2019 г. инвеститорският контрол и строителния надзор подписали протокол 19-1, с които се приел обема на извършената работа, но с корекции, като се намалила сумата за плащане на 537 806,56 лв.

На последното ищецът възразил писмено и представил протокол 19-1 ’ с коригирани количества по отказаните за признати като извършени и подлежащи на плащане позиции.

С последващо писмо от 17.07.2019 г. ищецът представил на строителния надзор междинен протокол 19-2, ведно с документите, установяващи актуваните позиции, като повече от два месеца след това не постъпил отговор от ответника и строителния надзор, нито плащане, независимо от установеното в чл.8, т.3 от обвързващия страните договор срокът за заплащане на строителните работи да е 30 календарни дни от представяне на акт образец 19 и сметка 22.

Едва с писмо от 30.09.2019 г. строителният надзор възразил единствено по протокол 19-2 с твърдение, че към него липсвал необходимия доказателствен материал - липсвали протоколи от контролни електрически замервания от сертифицирана лаборатория за алейното осветление, номерация на позициите в подробната количествена сметка не кореспондирали с тези от КСС на основния проект и не били приложени схеми за участъците, в които ас извършени описаните СМР.

2

Описаните документи били представени от ищеца с писмо от 03.10.2019 г., с изкл. на замерванията от сертифицирана лаборатория, защото не били предвидени в договора за обществена поръчка, нито в действащото законодателство. Независимо от това изразил готовност за възложи изготвянето им.

След продължителна кореспонденция едва с писмо от 12.03.2020 г. строителният надзор приел, че актуваните в протоколи обр.19-1 и обр.19-2 подлежат на разплащане, но наред с това били поставени условия за прилагане на още документи.

Докато траели преговорите между страните влязла в сила заповедта на Главния архитект на Столична община за допълване на строителното разрешение и ответникът поканил ищеца да представи анализни цени за новите строителни работи, съобразно преработката на инвестиционния проект. Представените от ищеца му били върнати коригирани, ведно със заменителна таблица, срещу което същият възразил.

Ответникът отказал каквото и да е съдействие по разрешаване на възникналите спорни въпроси вследствие на грешния и непълен проект, чието изменение продължило повече от година, нито приело предложените от ищеца цени, но поканило последния за подписване на 03.10.2019 г. на акт обр.11 за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството. До подписването на такъв не се стигнало, т.к. ответникът приел решение строителството да продължи след уговаряне на анализните цени по преработката на проекта.

До постигане на съглашение между страните относно гореизложеното не се стигнало, поради което ищецът поискал да му бъдат върнати подписаните протоколи обр.19-1 и всички протоколи обр.12.

С писмо изх.№ СОА20- ТД26-2109/17.02.2020 г. Столична община отправила предизвестие до ищеца за прекратяване на договора, поради неизпъление на задължението на последния по него, изразяващо се в неявяването за подписване на акт обл.11, съгласно поканата от 25.09.2019 г.

Ищецът твърди това изявление да не е породило действие, защото не е налице соченото неизпълнение на договорни задължения от негова страна, поради което и възразил с нарочно писмо от 25.02.2020 г., като от своя страна поканило ответника да му заплати дължимото се за извършеното от него СМР в изпълнение на договора в 10 дневен срок от получаване на поканата, в противен случай ще счита договора прекратен по вина на възложителя.

Плащане от страна на последния не последвало, ищецът освободил обекта от строителната си техника и предявило на ответника протокол обр.19-4 за извършени СМР по част „Поливна система“, останали неактувани след акт обр.19-3.

От медиите ищецът узнал, че Столична община е възложила завършването на строителните дейности на друго дружество - „Чистота Искър“.

По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца възнаграждението за извършените СМР по коментирания договор в размер на 537 926,88 лева, като предявява частичен иск за сумата от 50 000 лв.

Отделно от нея се претендира и сумата от 59 729,83 лв., представляваща гаранция за изпълнение на договора, за която ищецът намира да подлежи на връщане, т.к. е изправна страна по договора, прекратен неоснователно от ответника.

Претендира се и законна лихва за забава върху търсеното парично вземане, съобразно уговореното в договора, като същата се претендира частично до размер на 10 000 лв. от общия сбор от 60 104,86 лв., както и пълния размер на лихвата за забава върху гаранцията в размер на 8 528,09 лв.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил всеки един от предявените искове по основание и размер.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца страните по делото да са били обвързани от договор за СМР въз основа на проведена процедура по ЗОП за обект „Преустройство на външна дворна част с включване на допълнителни площи от алейната мрежа и парковата част от Зоологическата градина – гр. София на сектор „Примати“, че 3 строителната площадка на обекта е открита със закъснение на 22.05.2018 г., както и че по време на строителството са установени подземни съоръжения, неотразени в подземния кадастър - обстоятелство, наложило преработване на проекта по реда на ЗУТ, поради което и се съставил акт обр.10 за установяване състоянието на строежа при спирането на строителството на 27.08.2018 г.

Оспорил е обаче твърдението този акт да е съставен без подробно описание на изпълнените към датата на съставянето му работи и поддържа ищецът да не е представил необходимата документация, удостоверяваща претендираните да са извършени от него допълнителни СМР, неотразени в акта.

Твърди дружеството „Софинвест“ЕООД, изпълняващо функциите по строителен надзор на процесния обект, да е изпратило на ищеца проверена и подписана сметка образец 22 към протокола за приемане обр.19, въз основа на които и е издадена фактура № 388/19.12.2019 г. включваща сумата на изпълнените по договора СМР в размер на 537 806,56 лв., от която е приспаднат авансът от 238 919,30 лв. От нея според изявление на ищеца била приспадната стойността на гаранцията за изпълнение в размер на 5% от стойността на договора в размер на 59 729,73 лв.

Поради несъгласието на ищеца с корекциите по протокола за приемане от негова страна бил съставен друг - обр.19-1’ и допълнително протокол обр.19-2.

В резултат на разногласието между страните по повод вида и обема на изпълнението до спиране строителните дейности на обекта СМР била разменена и значителна кореспонденция, в обобщение на която в крайна сметка ищецът-изпълнител не представил изискваните от строителния надзор и възложителя документи, съдържащи необходимите реквизити и притежаващи необходимата доказателствена сила, удостоверяващи претендираните от него допълнително извършени и неотразени в акта обр.10 СМР.