Решение № 484 от 20.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Бургас, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100500137 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 261668/01.06.2021 г., подадена от А.Я., гражданин на И., роден на ***, притежаващ БУЛСТАТ №175606746, с адрес по регистър Булстат гр.Поморие, ***, комплекс ***, и Г.Л.Т.А.Я., ***, родена на 02.11.1962, притежаващ БУЛСТАТ №175606753, с адрес по регистър Булстат гр. гр.Поморие, ***, комплекс ***, чрез пълномощник адв.Нели

Гюмова,против Решение №260085 от 12.05.2021 г. по гр.д. №744/2020 г. по описа на РСПоморие.

С посоченото решение, Районен съд – Поморие е осъдил А.Я., гражданин на И., роден на ***, притежаващ БУЛСТАТ №175606746, с адрес по регистър Булстат гр.Поморие, ***, комплекс ***, да заплати на Етажна собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., С (Сигма), комплекс "С. р.т" гр. П., представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК 203400119, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, сумата от 340, 34 лв. (триста и четиридесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2020 г., до окончателното й изплащане. С решението си, съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за разликата над уважения размер от 340, 34 лв., до предявения размер от 2 919, 91 лв.

С решението си, съдът е осъдил Г.Л.Т.А.Я., ***, родена на 02.11.1962, притежаващ БУЛСТАТ №175606753, с адрес по регистър Булстат гр. гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219, комплекс ***, да заплати на Етажна собственост на сграда с идентификатор 1

*** по КККР на гр. Поморие, С (Сигма), комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК 203400119, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, сумата от 2 919, 91 лв. (две хиляди деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2020 г., до окончателното й изплащане.

Ответника А. Я. е осъден да заплати на процесната ЕС сумата от 88, 15лв. (осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, а ответницата Г.Л.Т.А.Я. е осъдена да заплати разноски по делото в размер 756.30 лв. (седемстотин петдесет и шест лева и тридесет стотинки).

С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно. Твърди, че в съдът не е взел предвид факта, че съгласно решението по т.4 от дневния ред от проведеното на 14.11.2017 г. Общо събрание на Етажната собственост е прието вноската за поддържането на фонд „Ремонт и обновление“ на сградата за извършване на необходимия ремонт да е съобразно приетия бюджет, преизчислена за всеки собственик поотделно, съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС, като вноската е следвало да се плати еднократно до края на месец декември 2017 г. по банков път, по специално открита банкова сметка със специално предназначение - за Фонд „Ремонт и обновяване“, която да се открие на името на Управителя на ЕС. съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.3 от ЗУЕС.

Сочи, че ищецът не е представил доказателства за открита банкова специална сметка, поради което счита, че задължението не е изискуемо поради забава на кредитора, изразяваща се в бездействие в оказване на дължимото съдействие с оглед на изпълнението.

Навежда довод, че откриването на специална набирателна или разплащателна сметка за фонд Ремонт и обновление, т.е. сметка със специално предназначение, е гаранция за собствениците, че средствата по нея ще бъдат разходвани само по предназначение. Сметка за фонд „РИО" е специален банков продукт, който предлага една по-висока степен на сигурност при разходване на сумите. Съответно Общото събрание на Етажната собственост е приело плащанията да бъдат извършвани само по банков път по сметка със специално предназначение. От представените по делото доказателства не се установявало управителят на сграда „Сигма“ да е изпълнил задължението си да открие специална набирателна сметка, поради което именно кредиторът е изпаднал в забава.

Излага доводи, че съдът неправилно е присъдил направените в обезпечителното производство разноски в полза на Етажната собственост. Твърди, че към исковата молба не са представени доказателства за направени разноски по обезпечението, нито е направено доказателствено искане за прилагане на обезпечителното производство към исковото.

Липсват доказателства за изхода на обезпечителното производство и за връзката на направените разходи с това производство.

Въз основа на изложеното моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, постановено по гр.д.810/2020 г. по описа на Районен съд - Поморие, като вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция.

Не са заявени доказателствени искания.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Етажна собственост на сграда с идентификатор ***. 3 по КККР на гр. П., С (С.), комплекс "С. р." гр. П., представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК 203400119, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, чрез пълномощниците адв. Радостина Николова и адв. Еевгения Гагашева.

Оспорва подадената въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е 2 правилно и законосъобразно в обжалваната част. Посочва, че след влизане в сила на съдебен акт, с който е стабилизирано решението на Общо събрание на Етажна собственост, с който е избран за управител на последната „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, дружеството е открило банкова сметка на свое име, по която събира средствата за фонд „Ремонт и обновяване“.

Банковата сметка е била открита съобразно изискванията на чл. 50 ал. 3 от ЗУЕС, а именно на името на управителя. Доказателства за така открита сметка са били представени по делото в първото съдебно заседание.

Неоснователна била тезата, че банката осъществява един допълнителен контрол при разходването на тези средства и това било гаранция за етажните собственици.

Твърди, че ответникът, чрез своя представител, е уведомен за банковата сметка, по която следва да извърши плащане за дължимата вноска. Същият е бил канен чрез електронни писма да извърши плащането по сметката на предходния управител на етажната собственост. Тези електронни писма са били представени пред първата инстанция и не са оспорени от ответниците. След избора на нов управител и след откриване на банкова сметка на негово име, както изисква чл. 50 ал. 3 от ЗУЕС ответникът отново е бил канен, включително и с исковата молба да извърши плащане на задължението си. Сочи, че не намирали опора в закона твърденията за недължимост на търсените суми, поради неоткриването на специалната сметка на името на управителя по чл. 50, ал.З ЗУЕС за съхраняване средствата от фонд "Ремонт и обновяване".

Сочи, че са неоснователни аргументите, касаещи обжалване на решението в частта на присъдените в полза на ищеца в първоинстанционното производство разноски, включително и тези, направени на обезпечителното производство. Видно от представеното в съдебно заседание определение на Районен съд – Поморие е било допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху идеална част от недвижимия имот собственост на въззивника. Посоченият бъдещ иск е бил предявен в срок и е предмет на настоящото производство. Излага довод, че е функционални връзка между двете производства, в който смисъл цитира практика.

Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваните му части, като правилно и законосъобразно. Не са заявени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

По делото е постъпила насрещна въззивна жалба в срока по чл.263, ал.2 вр. ал.1 от ГПК от процесната ЕС, чрез процесуалните й представители адв. Н. и адв. Г., с която се обжалва решението на ПРС в частт, с която първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на ищеца за разликата над уважения размер от 340.34 лв., до предявения размер от 2 919.91 лв., както и в присъдените разноски съобразно уважения размер.

С насрещната въззивна жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, довели до допуснато неправилно прихващане на присъдени на ответника съдебноделоводни разноски в други съдебни производства.

За доказване на претенциите си, ответникът е представил в производството не изпълнителни листове, а копия от съдебни решения, за които няма данни да са влезли в сила.

След направена справка от ищеца, било установено, че едно от решенията, на което ответникът претендира дължимост от ЕС за разноски, е обезсилено. На основание на това решение ответникът е претендирал прихващане, което му е уважено за сумата от 481, 74 лв.

Изложените фактически констатации на съда не съответствали на обективната истина, както и с постановеното решение е налице несъответствие между правните изводи на съда и материалния и процесуалния закон, които водят до неправилност на решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество. Съдът намира за процесуално допустима и подадената насрещна въззивна жалба, като констатира, че същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването. С оглед изложените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба доводи и становищата на страните, след самостоятелна преценка 3 на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по повод предявената от Етажната собственост (ЕС) на сграда с идентификатор ***. 3 по КККР на гр. Поморие, С (Сигма), комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, против ответниците.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят отново събраните пред районния съд доказателства.