Решение № 108 от 06.04.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 99/2026
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- Силвия Павлова, Татяна Черкезова, Катина Кавърова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.37 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. Русе, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове:
Татяна Черкезова
Катина Кавърова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20264500500099 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №1659/18.11.2025г., постановено по гр.д.№1732/2025г. по описа на Районен съд-Русе е уважен предявен от ищеца инцидентен установителен иск като е признато за установено в отношенията между М. Й.
Й. и СУ „****** ******" гр.Русе, представлявано от ********* К.К., че длъжността „****** ************", на която М. Й. Й. е била назначена в СУ „****** ******" през периода от 20.03.2022г. до 31.12.2022г. е длъжност на „********** * ********* *******" по смисъла на чл.10, ал.2 от Вътрешните правила за работна заплата на СУ „****** ******" за 2022г. и по смисъла на т.Х. 1. от Поименното щатно разписание на длъжностите, основните заплати и допълнителните възнаграждения в СУ „****** ******" за 2022г. С решението СУ „****** ******"гр.Русе, е осъдено да заплати на М. Й. Й. сумата 1930,20 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатеното й нетно трудово възнаграждение за периода от 17.03.2022г. до 31.12.2022г., включващо основното и трудово възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж, 1 ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на депозиране на исковата молба – 24.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата, осъдено е да заплати на адвокат В. М. В. от АК Русе, сумата от 1500,00 лева за оказаната безплатна правна помощ по образуване, защита и процесуално представителство на ищцата М. Й., както и да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт – Русенски районен съд, сумата от 627,21 лева от които 127,21 лева държавна такса по предявените искове и 500,00 лева платен от БС депозит за вещо лице.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от СУ „****** ******“, представлявано от ********* К.К., чрез пълномощник адвокат С. К..
Изложени са оплаквания за недопустимост на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по инцидентния установителен иск, евентуално, за неговата неправилност, по изложени съображения. По отношение на осъдителния иск са изложени оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, за което са изложени съображения. Иска се решението в частта, с която е уважен предявения инцидентен установителен иск да бъде обезсилено, евентуално-отменено и искът да бъде отхвърлен, както и да бъде отменено в частта, с която е уважен осъдителния иск и той да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции.
Насрещната страна М. Й. Й. не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуален представител адвокат В. В. заявява становище за нейната неоснователност.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
М. Й. от гр.Русе е предявила пред Районен съд-Русе иск, с който е претендирала ответното СУ „****** ******“ да бъде осъдено да и заплати сумата 1932.38лв., частично от 3000лв., представляваща разликата между дължимото и изплатено и нетно трудово възнаграждение за периода от 2
20.03.2022г. до 31.12.2022г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и разноски.
С последваща молба е направен отказ от иска за сумата 2.18лв. В исковата молба са наведени фактически твърдения, че е работила по трудово правоотношение като „****** ************“ до м. декември 2023г., когато било прекратено трудовото и правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради придобиване на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране. За периода от 17.02.2022г. до 31.12.2023г. трудовото и възнаграждение не било определено правилно и в пълен размер, при съобразяване с действащите КТД за системата на предучилищното и училищното образование в Община Русе и Вътрешните правила на работната заплата на СУ „****** ******“. Позовала се е на разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, според която размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието. В КТД могат да се договарят и начални основни заплати по професии и длъжности (чл.5, ал.2 от Наредбата). В бюджетните организации и дейности максималните стойности и/или диапазонът на основните заплати по длъжностни нива се определят с нормативен акт (чл.5, ал.3 от Наредбата).
Организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл.37 от КТ (чл.22, ал.1 от Наредбата).
Вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор (чл.22, ал.2 от Наредбата). Съгласно нормата чл.24, ал.1 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в Община Русе (КТД), брутната работна заплата на персонала в системата на предучилищното и училищното образование се определя от работодателя в съответствие с действащата нормативна уредба, колективните трудови договори за системата на предучилищното и училищното образование и вътрешните правила за работната заплата в образувателната институция. За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати и се прилагат от влизането в сила на съответното РМС за увеличаване на стандартите за делегираните от 3 държавата дейности по образованието за съответната година, както следва:
Педагогически специалисти с ръководни функции: Директор на училище - 1 535,00лв. (чл.29, ал.1, т.1, пр.1 от КТД). Минималните основни месечни заплати на непедагогическия персонал, членове на Синдикатите, при нормална продължителност на работното време се определят: за длъжността „****** ************“ - не по-малко от 125% от минималната работна заплата (чл.30, ал.1, т.5, пр.1 от КТД). Съгласно чл.8 от Вътрешните правила за работна заплата (ВПРЗ) на ответното училище размерът на основната месечна работна заплата за длъжността „директор“ се определя със заповед от Началника на РУО Русе. Съгласно чл.10, ал.2 от Вътрешните правила за работна заплата на заемащият длъжността „****** ************“ ********** * ********* *******, се договаря основна заплата в размер от 80% до 90% от основната работна заплата на ********* на училището.
Основната месечна работна заплата за ********* на ответника за месец март 2022г. е била в размер на 1 946,00лв., за периода от месец април до месец август на 2022г. е била в размер на 2 186,00лв., а за периода от месец септември до месец декември на 2022г. е била в размер на 2 296,00лв. С Допълнително споразумение № 596/20.01.2022г. към трудов договор № 464/07.07.2008г., считано от 01.01.2022г., размерът на основната месечна работна заплата на ищцата като ****** ************ на СУ „****** *******” е бил изменен от 1371,00лв. на 1431,00лв. С Допълнително споразумение № 650/27.04.2022г. към трудов договор № 464/07.07.2008г., считано от 01.04.2022г., размерът на основната и месечна работна заплата като ******
************ бил изменен от 1431,00лв. на 1574,00лв. С Допълнително споразумение № 653/02.09.2022г. към трудов договор № 464/07.07.2008г., считано от 01.09.2022г., размерът на основната и месечна работна заплата като ****** ************ бил изменен от 1574,00лв. на 1640,00лв. С Допълнително споразумение № 752/ 05.12.2022г. към трудов договор № 464/07.07.2008г., считано от 01.12.2022г., размерът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е бил изменен от 48,4 % - 793,76лв. на 49,5 % - 811,80лв. С Допълнително споразумение № 756/15.12.2022г. към трудов договор № 464/07.07.2008г., считано от 01.12.2022г., размерът на основната и месечна работна заплата като ****** ************ бил изменен от 1640лв. на 1689лв. Във всички случаи на изменение на основната месечна работна заплата през 2022г. нейният размер е 4 бил по-нисък от 80% от основната месечна работна заплата за ********* на СУ „****** ******” за съответния период. Съгласно чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща трудово възнаграждение за извършената от работника или служителя работа. Както текущо през 2022г., така и от тогава и до настоящия момент ответника не е заплатил на М. Й. Й. сумата от 72,54лв., представляваща разликата между дължимото и изплатеното нетно трудово възнаграждение за периода от
21.03.2022г. до 31.03.2022г., включващо основното и трудово възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж, съответно сумата в размер на 1007,60лв., представляваща разликата между дължимото и изплатеното нетно трудово възнаграждение за периода от месец април до месец август включително на 2022г., включващо основното и трудово възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж, съответно сумата в размер на 680,55лв., представляваща разликата между дължимото и изплатеното нетно трудово възнаграждение за периода от месец септември до месец ноември включително на 2022г., включващо основното и трудово възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж, съответно сумата в размер на 171,69лв., представляваща разликата между дължимото и изплатеното нетно трудово възнаграждение за месец декември на 2022г., включващо основното и трудово възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж, респективно както текущо през 2022г., така и от прекратяване на трудовото правоотношение до момента, или сума в общ размер на 1932,39лв., представляваща разликата между дължимото и изплатеното нетно трудово възнаграждение за периода от 17.03.2022г. до 31.12.2022г., включващо основното и трудово възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска. В съдебно заседание на 02.06.2025г. съдът е приел за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, предявен от ищцата, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че длъжността „****** ************“, на която е била назначена в периода 20.03.2022г.-31.12.2022г. е длъжност на „********** * ********* *******“ по смисъла на чл.10, ал.2 от Вътрешните правила за работна заплата на СУ„****** ******“ за 2022г. и по смисъла на т.Х.1 от Поименното щатно разписание на длъжностите, основните заплати и допълнителните възнаграждения в училището.
След анализ на събраните по делото писмени доказателства 5 съдебно счетоводна експертиза, съдът е уважил ИУИ и осъдителния иск, като е приел, че длъжността „****** ************“ е определена от работодателя като длъжност на „********** * ********* *******“ по смисъла на чл.10, ал.2 от Вътрешните правила за работна заплата на „СУ „****** ******“ за 2022г. и по смисъла на т.Х.1 от Поименното щатно разписание на длъжностите, основните заплати и допълнителните възнаграждения в СУ „****** ******“, поради което претендираната сума и се дължи.
Настоящия състав намира, че въззивната жалба е основателна, по следните съображения:
Основателно е оплакването, за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е уважен предявеният инцидентен установителен иск. Според разясненията, дадени в т.7а на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с инцидентния установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно право – предмет на главния или насрещния иск. С него се променя предметът на делото като наред с обусловеното право - предмет на първоначалния или насрещния иск се добавя обуславящото правоотношение и така се постига последващо кумулативно обективно съединяване на искове.