Определение № 858 от 06.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 858 гр. Ловеч, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500509 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 1833 от 05.09.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 606 по описа за 2023 година, Тетевенският районен съд е уважил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, седалище в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от изп.директор А. В. Д. и изп.директор М. М., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Я. А., ЕГН: **********, с адрес с. Градежница, ул.

„Иван Вазов“ № 353, обл. Ловеч за вземане в размер на 624.75 лева - главница, законна лихва върху главницата от 14.08.2023 година до изплащане на вземането, за сумата в размер на 168.12 лева - мораторна лихва за периода от 16.09.2020 година до 21.07.2023 година и разноски в общ размер на 75.00 лева. Отхвърлил е молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за вземане за неустойка в размер на 466.99 лева, за разликата над определения размер на мораторната лихва и до сумата от 285.18 лева и за разликата над определения размер на разноските и до сумата на претендираните разноски от 177.54 лева.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, чрез пълномощника – юрисконсулт П. П., с която е обжалвано като незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумите 466.99 лева общ размер неустойки и мораторна лихва върху тях.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че за кредитора възниква задължение да уведоми своя длъжник за предсрочното прекратяване, до колкото същото е породено от договорно основание съгласно чл. 54.12 от ОУ и съгласно което „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е 1 продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ Посочва, че длъжникът е удостоверил с подписа си, че е запознат с приложимите към договора ОУ и в тази връзка е наясно с прекратителното условие в тях, което гласи, че ако просрочи някоеот задълженията си повече от 124 дни, договорът ще бъде прекратен с всички произтичащи от това последствия.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, претендира разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Тетевенския районен съд по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ***, за парично вземане в размер на: 1,091.74 лева, включващо неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6112892, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 501836753 за период от 26.08.2020 г. до 13.03.2021 г. на обща стойност 624.75 лева ; неустойки в общ размер на 466.99 лева, както и мораторна лихва върху цялата сума в размер на 285.18 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 177.54 лева.

Тетевенският районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл.

411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба уведомен ли е длъжника, по какъв начин и на коя дата за предсрочното прекратяване на договора за съобщителни услуги, конкретен период на претендираната мораторна лихва, начина на изчисляване на претендираната неустойка, как е формиран общия размер на задължението от 1,091.74 лева – дължима сума ежемесечно, лихва и/или други задължения по договор № М6112892 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, какъв е срокът на договора и кога е прекратен.

Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил размера на претендираните вземания за конкретните услуги, предоставени на потребителя, размера на неустойките, лихвите и периода за който са начислени. Посочил е, че Рамковият договор, въз основа на който се претендират неустойки, в конкретния случай не подлежи на разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД, а на прекратяване, породено от договорно основание, уговорено в чл. 54.12 от ОУ. Позовова се на решение № 86/10.05.2016 г., постановено по т.д.№ 595/2015 г на ВКС и решение № 202/26.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 1145/2011 г. на ВКС, съгласно които разпоредбата на чл. 87 2 от ЗЗД не е императивна, а диспозитивна каквито са по принцип нормите на облигационното право. Счита, че в случая чл. 87 ЗЗД не е приложим, тъй като между страните е уговорено едностранно прекратяване на договора без предизвестие при кумулативно наличие на предвидените обстоятелства, а именно неплащане от страна на абоната, продължителност на това неплащане над 124 дни. Изтъква, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора на 20.11.2020 г., чрез кратко съобщение на мобилния му телефон, че на 25.11.2020 г. предстои прекратяване на услугите му, като съобщението е получено на същата дата. а договорът е прекратен на 29.01.2021 г.

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. Видно от приложените договори, допълнителни споразумения и ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по тях по вина на потребителя е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги.

В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задължението за периода 26.08.2020 година до 13.03.2021 година в общ размер на 624.75 лева (неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги), поради което е възникнало задължение за А. за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по нейна вина.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Безспорно длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Касае се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по 3 договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.

Като последица от приетата неоснователност на процесните неустойки е и недължимост на сумата 117.06 лева мораторна лихва върху сумите, претендирани като неустойки за прекратяването на рамковия договор № 501836753, начислена за периода от 19.09.2020 г. – 21.07.2023 г.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1833 от 05.09.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 606 по описа за 2023 година на Районен съд Тетевен, в частта, с която е отхвърлена молбата на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Я. А., ЕГН: **********, с адрес с. Градежница, ул.

„Иван Вазов“ № 353, обл. Ловеч, за вземане за неустойка в размер на 466.99 лева и мораторна лихва в размер на 117.06 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4