Решение № 9 от 28.06.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№9 гр. ХАСКОВО , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР.

СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Търговско дело № 20205600900155 по описа за 2020 година Т.д. № 155/2020 г. е образувано по подадена от „Банка ДСК“ АД – гр.София искова молба с вх.№ 7904/27.08.2020 г. срещу „Ния-Милва“ ЕООД – гр.Хасково,с ЕИК: ******, С. С. К. и И. Г. К..

В исковата молба се твърди, че на 20.04.2018г.„Банка ДСК“ АД е сключила договор за кредит № ***/**.**.20** г. с ответното дружество „Ния-Милва“ ЕООД ,като кредитополучател и с И. Г. К., и С. С. К., като съдлъжници. По силата на този договор, банката е предоставила на „Ния-Милва“ ЕООД кредит за оборотни средства в размер на 90 000 лева, предоставен под формата на револвираща кредитна линия, с погасителен план неразделна част от договора за кредит. Срокът на кредита бил - 20.04.2019 г., който срок, съгласно договора, можел да бъде продължаван с анекси при изпълнение на условията, предвидени в Приложение № 1 към договора за кредит, като общият срок за ползване не може да бъде по-дълъг от 5 /пет/ години от датата на сключване на първоначалния договор.

Кредитът се погасявал за срок от 60 /шестдесет/ месеца, съгласно договорен погасителен план, неразделна част от договора за кредит - приложение № 2, без възможност за усвояване на погасената част.Страните уговорили за предоставения кредит, кредитополучателят да заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от едномесечен SOFIBOR плюс договорена надбавка в размер на 3,5 % , като размерът на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 3,5 %. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, по КК и КР на гр. ****, *****,с предназначение жилище,апартамент, собственост на И. Г. К. и С. С. К., учредена в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД.

В изпълнение на разпореждане по делото е постъпила молба с вх.№ 8160/16.09.2020г., в която ищецът уточнява,че на основание чл.24.1 и чл.24.2 от договора за 1 кредит съдлъжниците И. Г. К. и С. СТ. К. са се задължили наравно с кредитополучателя „НИЯ МИЛВА“ ЕООД, представлявано от управителя С.С., да отговарят пред кредитора, като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото задължение в пълен размер, съдлъжниците отговарят с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнението на неговите задължения по договора за кредит и молят исковете да се считат предявени срещу длъжниците,които да бъдат осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ АД исковите суми при условията на пасивна солидарност във връзка с чл.121 от ЗЗД.

С Анекс № ** от **** г. към договор за кредит №** от *** г., страните уговорили, че лихвата по кредита и таксата управление по договора са преференциални и се предоставят в срок до 20.04.2019 г., след което и при липса на други уговорки, ще се прилагат лихва и такса управление, съгласно действаща политика на банката, за този вид кредити и клиенти.

„Банка ДСК“ АД изпълнила задължението си по предоставяне на кредита, като сумата в размер на 90 000 лева била усвоена изцяло от кредитополучателя „Ния-Милва“ ЕООД по разплащателна сметка на дружеството, открита при кредитора.

Кредитополучателят допуснал неизпълнение на договор за кредит №***** г. – неплащане в срок на дължимите суми, поради което на основание чл. 22, б. “б“, във връзка с чл. 20, б. „в“ от договора за кредит, на 09.03.2020 г. и след връчване на уведомления на длъжниците по кредита, банката обявила кредита за предсрочно изискуем и предприела действия по събиране на вземанията си по съдебен ред.

В изпълнение на разпореждане по делото е постъпила молба с вх.№ 8160/16.09.2020г., в която ищецът уточнява ,че на основание чл.24.1 и ч.24.2 от договора за кредит съдлъжниците И. Г. К. и С. С. К. са се задължили наравно с кредитополучателя „НИЯ МИЛВА“ ЕООД, представлявано от управителя С.С., да отговарят пред кредитора, като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото задължение в пълен размер.

Моли исковете да се считат предявени и срещу съдлъжниците ,които отговарят с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнението на неговите задължения по договора за кредит, като бъдат осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ АД исковите суми, при условията на пасивна солидарност, във връзка с чл.121 от ЗЗД.

В допълнителната искова молба се твърди,че с договора за кредит страните уговорили и дължимата лихва по възмездния по дефиниция договор за банков кредит, съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ.Кредитополучателят допуснал неизпълнение, изразяващо се в неплащане в срок на дължимите суми, поради което съгласно т. 22, б. ,,б", във връзка с т. 20, б. „в" и т. 21 от договора за кредит, „БАНКА ДСК" АД превърнала кредита в предсрочно изискуем на 09.03.2020 г., след връчване на уведомления на всички солидарни длъжници по кредита и предприела необходимите действия за събиране на вземанията си по съдебен ред.Относно справката по чл.366 ГПК, в заповедното производство по образуваното ч.гр.д.

№ 931 по описа на Районен съд Хасково за 2020 г., банката представила извлечение от счетоводните книги на банката за сметка № ****/*****по договор за кредит № ********. документът по чл. 417 от ГПК, въз основа на който била издадена и заповедта за изпълнение съдържаща необходимата информация, относно дължимите суми по кредита, които били посочени в документа и в заповедта.

С допълнителната искова молба са представени писмени доказателства: и скане за предоставяне на кредит вх. № ******г.; н отариално заверен Протокол за приемане на решение от едноличния собственик на капитала на „Ния-Милва“ ЕООД от 20.04.2018 г.; условия при сключване на договори за кредит и банкови гаранции с клиенти - малки, средни 2 и микропредприятия - Приложение № 1 към Договор за кредит № ****** г.; Погасителен план - Приложение № 2 от Договор за кредит № ****** г.; Анекс № ****г. към Договор за кредит № ****** г.; Молба за усвояване на средства от кредита от **** г.; Извлечения от банковата сметка на кредитополучателя „Ния-Милва“ ЕООД за период от 20.04.2018 г. до 16.11.2020 г.; Договор № *****г., сключен между Агенция за хората с увреждания към МТСП и „Ния – Милва“ ЕООД - Бенефициент; Договори за реализация на продукция, сключени от кредитополучателя „Ния-Милва“ ЕООД.

Ищецът „Банка ДСК“ АД, моли съда след като се увери във верността на гореизложеното, да постановите решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответниците „Ния-Милва“ ЕООД – Хасково, представлявано от управителя С. С. К., И. Г. К. и С. С. К., съществуването на вземания на „Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, за които е издадена заповед № 362/28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение, а именно: 85 499,99 лева - главница, дължима по договор за кредит № ***** г. и анекс № *****г. към него, 764,46 лева - договорна лихва за периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г., включително, 83,12 лева договорна лихва за периода от 09.03.2020 г. до 13.03.2020 г., включително, 216,09 лева договорна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г., включително, 539,44 лева лихва за забава за периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г., включително,ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2019г. до окончателното изплащане па вземането,направените по делото разноски в размер на 1742,06 лева – платена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.Претендират разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба с вх.№ 8377/28.10.2020 г. от С. С. К., И. Г. К. и „Ния –Милва“ ЕООД, с който ответниците оспорват настъпването на предсрочната изискуемост и неизпълнението на задълженията по договора за кредит, като твърдят, че настъпването на предсрочната изискуемост е резултат и от поведението на кредитора и неправилната му преценка отново кредитоспособността на дружеството и съдлъжниците.Преди да отпусне сумата по процесния договор за кредит, ищецът отпуснал още два кредита на същите ответници с договор № *****г. в размер на 129 185 лева, с краен срок за погасяване 11.12.2024 г. и месечна вноска 1537,92 лв., и договор № **** г. в размер на сумата от 318 328 лв., със срок н а погасяване 11.10.2022 г. и месечна вноска 5 488, 41 лева. И към 11.10.2017 г., и към 20.04.2018 г. дружеството и съдлъжниците н е били в състояние да погасяват задълженията и вноските, както по процесния договор, така и по другите два договора в този размер и период, като общият размер на вноските и по трита кредита възлиза около 8 000 до 10 000 лева на месец.Не ставало ясно за какъв срок е отпуснат кредита и как е уговорено месечното погасяване,размерът на месечните вноски за главница и лихва, доколкото в процесния договор от 2018 г., в чл.3.1 е посочено, че срокът на кредита е 20.04.2019 г., а в чл.5, че кредитът се погасява в срок до 60 месеца, съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 2 от договора.Оспорват приложения погасителен план в Приложение № 1 и твърдят, че погасителния план не касае процесния договор и не е налице и искане от страна на клиента за продължаване срока на договора. В тази връзка се прави искане съдът да приеме, че срокът на договора - връщане на кредита е 20.04.2019 г.

3

Ответниците се позовават на нищожност на клаузи, като твърдят,че неравноправни са следните клаузи -чл. 9.1, 9.1.1, и 9.2, т. 1 от Анекс ***** г., касаещ едностранна промяна на лихвения процент, без право на едностранно прекратяване, чл.28.1.

28.2.1, 28.2.2 и 28.3, касаещ таксите, неясния начин, по който се определят, едностранната им промяна, без право на прекратяване/отказ от договора, чл.30, 31.1, 31.2 - уговорките за капитализиране на лихви, едностранно превалутиране, при който рискът е прехвърлен изцяло върху кредитополучателя, липсва същинско право на отказ от договора, доколкото се предвижда прекратяване само при погасяване на дълга.Твърдят,че едностранната промяна на лихвения процент, на таксите, уговарянето на капитализация без право на потребителя да се откаже от договора без да търпи санкции са неравноправни клаузи според европейското и националното законодателство.

По отношение на ангажиране на солидарната им отговорност правят възражение за нищожност на клаузите в договора, с които ищецът смята, че са обвързани като солидарни длъжници: чл.15.2, 24.1 и 24.2 от договора за кредит № 24/20.04.2018 г. Считат, че е налице нищожност на основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД- противоречие със закона и заобикаляне, накърняване на добрите нрави, липса на основания.

При условията на евентуалност правят възражение за унищожаемост на договора за кредит, на основание чл.33 от ЗЗД, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.Твърдят, че като физически лица, двамата ответници не са получавали сумите от отпуснатия кредит, като в договора било посочено, че са били отпуснати и усвоени от дружеството „Ния-Милва“ ЕООД по посочената в чл.7 и 8 от договора банкова сметка. С представената от физическите лица ипотека върху семейното и единствено жилище, отговорността им следвало да бъде ангажирана не изцяло, а до ипотекирания имот,а допуснатото незабавно изпълнение давало право на кредитора неправомерно да насочи изпълнение върху цялото имущество за много по-голяма сума. Със същия кредитор били в същото положение и по други два кредита, за които има издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист – ч.гр.д. № 933 и ч.гр.д. № 932, и двете по описа за 2020 г. на Районен съд- Хасково, като дължимите суми в общ размер по ч.гр.д. № 933/2020 г. са 231 586,20 лева, а по ч.гр.д. № 932/2020 г. са 111 111, 96 лева.Налице била неяснота и относно качеството им, в което са задължени по договора за кредит, като квалификацията „солидарен длъжник“ или „съдлъжник“ била обща и н е давала информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора, нито за източника на солидарността. Ако са касаело до солидарна отговорност за връщане на заем или кредит, считат, че солидарният съдлъжник следва да е и заемател или кредитополучател по договора, като сочат съдебна практика. Считат, че липсата на каузата, доколкото се касае за каузални задължения, води до нищожност на обвързването, в която връзка правят възражение за нищожност на клаузите, с които ищецът смята, че са обвързани като солидарни длъжници: чл.15.2, 24.1 и 24.2 от договора за кредит на основание чл.26, ал.2 и ал.1 от ЗЗД. Считат, че нямат качеството на солидарни съдлъжници и не е налице встъпване в дълг, което би могло да обоснове твърдяната солидарна отговорност. Считат, че учредената ипотека доказва волята за предоставяне на обезпечение за чужд дълг, не за свой, като ипотекарни длъжници, а в този случай отговорността не можела да бъде идентична с тази на солидарния длъжник, както е прието в заповедното производство, тъй като отговаряли единствено с ипотекирания имот. И доколкото отговорността за чужд дълг можела да бъде ангажирана и чрез фигурата на поръчителя, в случай че съдът приеме, че тази фигура е приложима, правят възражение за изтекъл 6-месечен срок по чл.147 от ЗЗД, както за всички вноски с настъпил падеж, преди заповедното производство, така и за целия предсрочно изискуем дълг. Срокът на договора е 20.04.2019 г.,а заповедното производство било проведено година след това - 27.05.2020г.Правят възражение за прихващане с надвнесените лихви, след изтичане на гратисния период, чийто размер заявяват, че ще 4 уточнят след експертизата.Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на възнагражденията за процесуално представителство на насрещната страна.

Разпечатката съдържа 24 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/618b5cc6-70d6-42ba-a478-c5e0c042def9