Определение № 346 от 03.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Плевен, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254400600417 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.

Плевенски районен съд с Определение № 521/16.05.2025г. по ЧНД № 585/2025г. по своя опис е оставил без разглеждане жалбата на Н. Й. С. от гр.

Русе, против постановление от 06.03.2025г. на РП-Плевен, с което същата е прекратила частично наказателното производство по досъдебно производство по преписка № 4726/2022г. по описа на РП- Плевен, преписка №ЗМ-184/2022г. по описа на ОД МВР Плевен на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НК, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като процесуално недопустима като е прекратил със същия съдебен акт производството по ч.н.д.№585/2025г. по описа на РС- Плевен.

Недоволен от определението на първоинстанционния съд е останал жалбоподателят „Никтранс“ ЕООД – Плевен,който представляван от управителя Н. С. и адвокат В. П. от АК-Русе го е атакувал пред въззивната инстанция по подробно изложени в него аргументи с искане за неговата отмяна.

Плевенски окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази атакуваното определение и като взе предвид изнесените в жалбата съображения, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, в срока и по реда на чл. 243, ал.7 от НПК, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

1

Досъдебното производство е образувано на 17.08.2022г., за това, че на неустановен ден в периода от 20.05.2022г. до 23.06.2022г. в гр. Плевен, обл.

Плевен, противозаконно са присвоени чужди движима вещи -влекач, марка „МАН“ с рег. № *** и влекач, марка „МАН“ с рег. № ***, собственост на „НИКТРАНС“ ЕООД, гр. Русе, която владеел и пазел - престъпление по чл.206, ал. 1 от НК.

Привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206,ал.1 вр. с чл.26,ал.1 от НК е В.И.И..

За да обоснове недопустимостта на депозираната жалба РС-Плевен е приел на първо место,че същата е подадена от Н. Й. С. като физическо лице,а не като представляващ „Никтранс“ ЕООД – Русе,който е самостоятелен субект и че връчването на препис от прекратителното постановление на РППлевен в качеството му на физическо лице,а не в качеството му на „Никтранс“ ЕООД Русе не променя горните изводи.

Тези аргументи на първоинстанционния съд са незащитими.

Видно от заглавната част на подадената жалба – л.3 и сл. от ЧНД № 585/25г. на РС-Плевен – същата е подадена от Н. С. с изричното посочване – като законен представител на „Никтранс“ ЕООД и чрез адвокат В. П. от АКРусе,т.е. същата е подадена от представляващия търговския субект,а такъв видно от материалите по ДП е Н. С..

Вторият аргумент по недопустимост,който е приел РС-Плевен,е че жалбата е подадена извън законоустановения срок като този извод е аргументиран с датата на депозиране на жалбата в съда – 31.03.25г. и датата на връчване на съобщението за изготвения прокурорски акт – 20.03.25г. – на Н.

С. чрез неговата съпруга.

Този довод също не се споделя от настоящата инстнация.

Дори да ирелевираме аргументите на жалбоподателя,че неговия екземпляр от постановлението е връчен /и датиран/ на 21.03.25г., от материалите по делото се установява,че „разноса“ е извършен на 31.03.25г.,но това не означава,че жалбата е депозирана в РС-Плевен на тази дата.РС-Плевен е следвало да извърши проверка относно датата на подаване и датата на постъпване на жалбата в съда,а не да се води от датата на разноса,която има съвсем друго значение.Съвсем друг е въпроса,дали засегнатите субекти следва да носят отговорност за неизпълнение на задълженията на компетентните органи по връчване на съответните книжа и удостоверяването по съответния ред на относимите в тази насока обстоятелства и да бъдат санкционирани за това – очевидно всяко съмнение следва са бъде експлоатирано в полза на засегнатия субект.

Третият аргумент по недопустимост,който е приел РС-Плевен,е че постановлението за частично прекратяване не подлежи на съдебен контрол,а такъв може да бъде иницииран по реда на чл.200 от НПК.

2

Този довод също не се споделя от настоящата инстанция при внимателен преглед на този прокурорски акт,който независимо че е озаглавен като постановление за частично прекратяване,всъщност има съвсем друга природа.Ако прокурорът приема,че липсват доказателства,които да установяват „…пряко участие на В.И. в извършването на противозаконното присвояване…и данни,той да е действал като помагач при осъществяването на деянието от друго лице…“ – страница последна от процесното постановление, то тангенциалното правно основание следва да е чл.241,ал.1,т.2 от НПК,което не е възприето от прокурора.Ако се приеме чл.24,ал.1,т.1 от НПК,в каквато посока е извършеното позоваване,то не е ясно как се вписва това решение в съждението,че „…от събраните доказателства може да се направи извод за наличие на друго извършено престъпление,различно от присвояването…“.При отчитане на релевантния факт,че спрямо обвиняемия В.И.И. е повдигнато обвинение само за престъпление по чл.206,ал.1 вр. с чл.26,ал.1 от НК,липсват други обвинения или съучастници и не се спира наказателното производство в хипотезата на чл.244,ал.1,т.2 от НПК,което да обуславя действия по чл.244,ал.2 от НПК,очевидно с това постановление се слага практически край на наказателното производство по делото,което обуславя и неговата обжалваемост,не зависимо от начина по който същото е озаглавено.Всъщност постановлението на РП-Плевен е толкова неясно,че опитът да се изведе решението на прокурора налага тълкуване,а това е способ който няма място в настоящето определение,т.к. се касае за различен орган.

В контекста на горното следва да се отмени както атакуваното определение на РС-Плевен,така и оспореното постановление на РП-Плевен,а делото се върне на държавното обвинение за произнасяне в съответствие с набраните по делото доказателства и с правомощията разписани от процесуалния законодател.

Останалите доводи по жалбата при това положение е безпредметно да бъдат обсъждани,но следва да се вземат в предвид от прокурора след връщане на делото.

Воден от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 521/16.05.2025г. по ЧНД № 585/2025г. по описа на РС-Плевен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ постановление от 06.03.2025г. на РП-Плевен, с което е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство по преписка №4726/2022г. по описа на РП- Плевен, преписка №ЗМ-184/2022г. по описа на ОД МВР Плевен на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НК, водено срещу В.И.И. за престъпление по чл.206,ал.1 вр. с чл.26,ал.1 от 3

НК като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РП-Плевен за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно като за същото се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4