Решение № 1133 от 05.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110209869 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 6728312 издаден от СДВР на В. Т. Т., с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за непълноти в съдържанието на електронния фиш, в частност неточно описание на мястото на нарушението, като от съдържанието на същия отсъства мястото на поставяне на техническото средство, датата на влизане на ЕФ, обуславящ повторността на нарушението, както и основанието за издаването му, непълно посочване на санкционната разпоредба на чл.182, липса на указания относно срока и реда за обжалване на ЕФ, които ограничават правото на защита на санкционираното лице и упражняване правото му на жалба.

На следващо място се сочи, че липсват данни за съставяне на протокол по чл.10, ал.1 Наредбата, респективно на подлежащите на вписване в същия обстоятелства. В допълнение се изтъква, че липсва снимка на разположението на уреда, което е в разрез с изискването на чл.10, ал.3 Наредбата, като тези два пропуска водят до недоказаност на нарушението. На следващо място се излагат съображения за неточно определяне на нарушената законова разпоредба, като се твърди, че е недопустимо смесване на нормите на чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП, които уреждат отделни и самостоятелни състави за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Също така се излагат съмнения в изправността на АТСС, както и доводи за принципна недопустимост на санкционирането по диференцираната процедура на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвид вида на използваното АТСС.

По изложените съображения се иска отмяна на атакувания електронен фиш, както и присъждане на разноски.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Представени е нарочна молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, като се излагат допълнителни съображения за отмяна на ЕФ. В частност се изтъква, че нарушението е останало недоказано, като от представената фотоснимка не може да се установи извършителя на деянието, респективно дали това е собственикът на МПС, като освен това не е изпълнена процедурата по чл.186, ал.4 ЗДвП.

В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР-ОПП, редовно призована, не изпраща представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат общи съображения за законосъобразност на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул."Попово" № 8, правоспособен водач на МПС.

На 06.12.2022г. в 19:41 часа по бул. „Околовръстен път“, лек автомобил марка „БМВ“, модел „740Д“ с регистрационен номер СВ *** НР, собственост на жалбоподателя В. Т., се движел в посока от с.Герман към кръстовището с ул.“Самоковско шосе“. По същото време на бул. „Околовръстен път“ в района на № 333, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON M2, с номер на устройството MD1197. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 18.30 до 21.00 часа на 06.12.2022г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. В района на контрол с нарочен пътен знак В26 било въведено отклонение от общото ограничение на скоростта за движение извън населени места, а именно 80 км/ч, като АТСС било поставено на разстояние 500 метра от пътния знак.

При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост на движение от 112 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението, при максимално разрешена скорост от 80 км/ч, съгласно поставения пътен знак. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.

Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя Т. в качеството му на собственик на превозното средство с рег. № СВ *** НР бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № 6728312.

Освен това жалбоподателят е наказван по административен ред а същото деяниенарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, а именно с Електронен фиш серия К, № 4689978, издаден от СДВР, връчен на 15.07.2022г., влязъл в сила на 30.07.2022г.(след изтичане на 14дневния срок за обжалване).

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 6728312, Електронен фиш серия К, № 4689978, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 06.12.2022г., Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, справка от АИС- АНД, Ежедневна форма на отчет, Сертификат за успешно завършен курс на обучение, Справка картон на водача за жалбоподателя В. Т. Т., Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на 2 бул.“Околовръстен път“, с приложена към същата схема, веществени доказателствени средства– фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

По искане на жалбоподателя са изискани и дигиталните записи от паметта на АТСС за конкретния контрол, постъпили с нарочна справка от Дирекция "Комуникационни и информационни системи" на МВР, с изрично отбелязване, че действията по предварително позициониране, въвеждане в експлоатация, и задаване на настройките за контрол не са част от информационния масив, което прави безпредметно формулираното от жалбоподателя искане за експертно изследване.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок(предвид липсата на категорично доказателство за дата на връчване), с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество жалбата се явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.

На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. В частност напълно конкретно и ясно и посочено мястото на деянието, чрез индивидуализиране на съответния пътен участък от Софийски околовръстен път, посока на движение, както и конкретен административен адрес, а именно № 333 на булеварда. Същото в пълна степен важи и за описанието на обстоятелствата, относими към квалифициращия признак, а именно повторността, като изрично е посочен акта, който обуславя същата, както и, че настоящото деяние е извършено в рамките на една година от влизане в сила на същия. При това макар да не е изрично посочена датата на влизане в сила на ЕФ К/4689978, то изрично е отбелязано, че нарушението попада в едногодишния срок от нея, с оглед на което се съдържат достатъчно твърдения, които да гарантират правото на защита на нарушителя и да му позволят да разбере всички параметри на вмененото нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 %. Най-сетне противно 3 на оплакванията на жалбоподателя в електронния фиш надлежно е посочена нарушената разпоредба, а именно чл.21, ал.2, вр ал.1 ЗДвП, като в двете алинеи се урежда едно правило за поведение, а именно забрана за превишаване на максимално допустима скорост на движение, и връзката между двете алинеи е видна от изричния текст на ал.2 на чл.21 ЗДвП.

А освен това отсъства твърдяната в жалбата празнота при посочване на точния текст на санкционната разпоредба на чл.182 ЗДвП, като в текста на атакувания ЕФ, се съдържа пълното и съответно индивидуализиране на същата, а именно чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 ЗДвП, като тя напълно отговаря на фактическите рамки на обвинението.

Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган.

Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в АИС -АНД- 08.12.2022г., а от друга страна при съпоставяне на датите на нарушението06.12.2022г., датата на връчване на ЕФ, отразена в АИС-АНД- 21.06.2023г. и на депозиране на жалбата, то въпросът за давността, въобще не се поставя. Що се отнася до липсата на надлежно удостоверено, а именно с подписа на нарушителя връчване на ЕФ, то следва да се посочи, че същото има значение единствено за преценка на допустимостта на жалбата, като при липса на категорични данни относно момента на връчване, същата е приета от съда за подадена в срок, респективно по никакъв начин не е ограничено правото на защита на санкционираното лице. Същото в пълна степен важи по отношение на липсата на указания относно сроковете и реда за обжалване на електронния фиш в текста на същия, като действително макар наказващата администрация да търпи критика в това отношение, то видно от факта на настоящото производство тази непълнота не е ограничила правото на защита на санкционираното лице, а още по-малко съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените.