Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 240 от 25.07.2022, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно наказателно дело 374/2022
Вид
Определение № 240
Подписан
25.07.2022
В сила
25.07.2022
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА, КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА, ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.2- чл.4 · Закон за лицата и семейството
  • чл.2- чл.4 · Закон за лицата и семейството
  • чл.2- чл.4 · Закон за лицата и семейството
  • чл.183 · Наказателен кодекс
  • чл.183 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.74 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. ХАСКОВО, 25.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно наказателно дело № 20225600600374 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 НПК.

Производството е образувано по жалби вх.№4259/08.06.2022г. и вх.

№4760/27.06.2022г. по описа на РС-Харманли, депозирани от адв.Ц. А. от АКЛовеч- пълномощник на Д.И. Г., против Определение №105/26.05.2022г., постановено по ЧНД №228/2022г. по описа на Районен съд- Харманли, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№3482/29.09.2021г. по описа на РС- Харманли срещу Постановление на РП-Хасково, ТО-Харманли от 17.09.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №50/2021г. на ОСО при ОП-Хасково.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението на РС- Харманли. Счита, че изводите на съда, касаещи пострадалото лице от престъплението по чл.183 ал.1 НК, предполагат различен подход от страна на ръководно-решаващия орган при постановяване на неговия акт. В този смисъл намира, че първоинстанционният съд е следвало да отмени обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №50/2021г. на ОСО при ОП-Хасково и да върне делото на прокуратурата със задължителни указания за разясняване правата на пострадалите от престъплението лица- малолетните Д. П. и Н. П.

Същевременно твърди, че жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена от активно легитимирано лице, доколкото същата изхожда от редовно упълномощен повереник адвокат на майката и законен представител на малолетните пострадали- Д. И. К..

Посочва, че за удостоверяване на това обстоятелство по досъдебното 1 производство е било представено писмено пълномощно, отразяващо представителната власт на адвоката. Моли съда да отмени обжалваното определение, вместо което да постанови друго, с което да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №50/2021г. на ОСО при ОП-Хасково и да върне делото на прокурора с изрични указания относно прилагане разпоредбите на процесуалния закон, касаещи правата на пострадалите от престъплението лица.

След като се запозна с постъпилите жалби, атакуваното определение и със събраните доказателства по досъдебното производство, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо процесуално право да го обжалва, доколкото предмет на настоящото производство е определение на първоинстанционния съд, постановено по депозирана именно от адв.А. жалба. В този смисъл жалбите са процесуално допустими, но по същество неоснователни, поради следните съображения, касаещи произнасянето на районния съд:

В производството по чл.243 ал.5 НПК първоинстанционният съд проверява правилността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство само ако бъде сезиран от лицата, посочени в ал.4 от същата законова норма, където те са лимитативно изброени. Действително, сред кръга от посочени активно легитимирани лица, имащи процесуално право на жалба, е и пострадалият. Съгласно чл.74 ал.1 НПК, пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Престъплението по чл.183 ал.1 НК се осъществява чрез бездействие, като засяга обществените отношения, свързани с правилното функциониране на семейството и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила съдебно решение за плащане на издръжка в инкриминиран размер. Обществените отношения, обект на защита, предпоставят и кръга лица, притежаващи качеството на пострадал от това престъпление. В утвърдената съдебната практика относно приложението на чл.183 НК е залегнало схващането, че в съдебното производство за посоченото престъпление не е допустимо съвместното разглеждане на граждански иск, респективно конституирането като страна в процеса на граждански ищец, доколкото дължимите месечни издръжки са вече присъдени с решението на гражданския съд. Същевременно заплащането на дължима издръжка, произтича от конкретно правоотношение и неизпълнението му уврежда лицето, притежаващо правото да получи необходимите за съществуването си средства. В тази връзка и по аргумент от чл.76 НПК не е пречка пострадалият от престъплението да бъде конституиран като частен обвинител в съдебното производство и оттук да може да поддържа обвинението наред с прокурора и да има право да обжалва актовете на съда в тяхната наказателно осъдителна или оправдателна част.

2

С оглед изложеното, в конкретния случай качеството пострадал от престъплението по чл.183 ал.1 НК, за което се води разследването по ДП №50/2021г. на ОСО при ОП-Хасково, имат единствено малолетните деца Д.

П. и Н. П. Именно на тях бащата Ж. П. дължи месечна издръжка, за заплащането на която е осъден с Решение №411/06.12.2017г. по гр.д.

№1042/16г. по описа на РС- Троян, влязло в законна сила на 11.12.2018г..

Същевременно, напълно вярно е, че лицата, които не са навършили 14-годишна възраст са малолетни, поради което те са напълно недееспособни.

Дееспособността, съгласно разпоредбите на чл.2- чл.4 ЗЛС, е годността на едно лице да извършва правомерни правни действия, чрез които могат да се пораждат, съхраняват, изменят, погасяват или прекратяват права и задължения. Правното значение на дееспособността се проявява главно при сключването на правни сделки и извършване на такива други валидни правомерни правни действия, за които законът изисква нейното наличие.

Поради това вместо малолетните и от тяхно име такива действия извършват техните закони представители.

Видно от доказателствата по делото, пострадалите от престъплението лица са малолетни, доколкото Н. Ж. П. е родена на **.**.****г., а Д. Ж. П. е родена на **.**.****г., поради което същите са и недееспособни. Съгласно Решение №411/06.12.2017г. по гр.д.№1042/16г. по описа на РС- Троян, влязло в законна сила на 11.12.2018г., родителските права върху двете малолетни деца е предоставено за упражняване от майката Д.И. П. Поради това именно на последната, в качеството й на законен представител на децата, е следвало да бъдат разяснени правата, които имат те в наказателния процес като пострадали от престъплението по чл.183 ал.1 НК. Това е било надлежно сторено от разследващите органи в рамките на компетентността им по досъдебното производство, видно от протокол за разпит на св.Д.И. П. от 06.08.2021г.. По-нататък, отново по тези съображения, прокурорът е указал препис от постановения от него акт да бъде връчен именно на Д.И. П.

Същественият процесуален пропуск на ръководно-решаващият орган на този етап от наказателния процес се състои в това, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е било изпратено за връчване чрез адв.Ц. А. на служебния му адрес. Действително, по делото е било представено сканирано копие на пълномощно, по силата на което Д.И. П. упълномощава адв.Ц. А. от АК-Ловеч да я представлява по ДП №50/2021г. на ОСО при ОП-Хасково до приключването му пред всички инстанции. От съдържанието на пълномощното се установява, че Д.И. П. в качеството й на упълномощител извършва едностранното волеизявление в свое лично качество, доколкото липсва изрично посочване, че действа като майка и законен представител на малолетните си деца, имащи качеството на пострадали от престъплението по чл.183 ал.1 НК. В този смисъл адв.Ц. А. не притежава необходимата активна легитимация, за да представлява Д.И. П., в качеството й на майка и законен представител на малолетните пострадали, за осъществяване на правата, които имат последните в наказателния процес, в 3 това число и предвидените в чл.243 ал.5 НПК процесуални възможности за обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Този извод съвпада напълно с произнасянето на районния съд, чиято правилност и законосъобразност е предмет на контрол в настоящото производство правилност и законосъобразност. В този смисъл, определението на РС- Харманли следва да бъде потвърдено, доколкото действително е налице недопустимост на подадената от адв.Ц. А. жалба, като изхождаща от лице извън кръга на лимитативно изброените в разпоредбата на чл.243 ал.4 НПК, които имат право да обжалват Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Водим от горното и на основание чл.243 ал.7 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №105/26.05.2022г., постановено по ЧНД №228/2022г. по описа на Районен съд- Харманли.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4