Решение № 119 от 08.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Стара Загора, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на “С.” ЕООД, ЕИК № *****, представлявано от управителя М.И.М., действаща чрез адв. Л. Х., срещу решение № 445/27.06.2025 г. по гр.д.№ 3293/2024 г. по описа на Районен съд – К..

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон.

Развити са оплаквания за неправилност на изводите на съда, че ищецът е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие по реда на чл.327, ал.1, т.3 от КТ.

В тази връзка се излагат доводи, че не работодателят е променил едностранно мястото или характера на работа на ищеца, а той сам е заявил, че затваря търговския обект, в който работи, като негово нелоялно поведение към работодателя е станало причина последният да ограничи достъпа му до паричните си средства.

Въззивникът счита, че ненадлежното упражняване от страна на ищеца на правото му да прекрати едностранно трудовия си договор обуславя законосъобразното прекратяване на същия от работодателя чрез налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, т.к. събраните по делото 1 доказателства категорично установяват допуснатите от работника нарушения на трудовата дисциплина, представляващи злоупотреба с доверието на работодателя, разпиляване на поверено му за пазене имущество и злепоставяне на работодателя.

Сочи се, че неоснователността на предявения главен иск обуславя и неоснователност на обусловения иск по чл.221, ал.1 от КТ.

Изложени са и оплаквания, за неправилност на решението досежно размера на този иск, като в тази насока въззивникът твърди, че последното съгласувано между двете страни брутно трудово възнаграждение на ищеца е било 1000 лв., а последващото увеличение на размера е станало по силата на споразумение, което е подписано за работник и работодател от самия ищец, без знанието на законния представител на работодателя.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, а на въззивното дружество бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции.

При условията на евентуалност се претендира частичната отмяна на решението по отношение на иска по чл.221, ал.1 от КТ за разликата над 1000 лв.

В законоустановения срок въззиваемия М. И. И., ЕГН – **********, с адрес: гр.К., ул. “**********, действащ чрез адв. Г. М., е подал отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като неоснователна.

Изложил е съображения, че първоинстанционният съд правилно е обосновал изводите си за прекратяване на трудовия договор едностранно от работника в хипотезата на чл.327, ал.1 , т.3 от КТ на 13.09.2024 г., поради което и извършеното от работодателя дисциплинарно уволнение на 14.10.2024 г. се явява незаконосъобразно.

В тази връзка се сочи, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено с получаването на изявлението на работника от работодателя и би могло да се запази единствено в хипотезата на злоупотреба от страна на работника с правото му по чл.327 от КТ.

По делото обаче не били налице доказателства за подобна злоупотреба, т.к. било доказано, че представители на работодателя са иззели стоката, инвентара, парите, касовите книги, компютрите и друга техника от магазина, в който е полагал труд въззиваемия, и са ограничили достъпа му до обекта, който впоследствие са отдали под наем на друго лице.

От своя страна работодателят не е дал на въззиваемия никакви указания, свързани с начина на осъществяване на трудовите му задължения, въпреки заинтересоваността на работника, както и е създал затруднения в комуникацията помежду им.

С оглед на това въззиваемият счита, че е доказана недобросъвестността на работодателя при упражняване на правото му на на налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”.

По отношение на акцесорния иск се излагат доводи за правилност на 2 решението на първоинстанционният съд касателно размера на обезщетението.

Развиват се съображения, че събраните по делото доказателства безспорно установяват работодателят да е узнал за размера на БТВ на въззиваемия от 4855 лв. още в началото на м.02.2024 г. след който момент е продължил за период от пет месеца да го начислява в такъв размер, и да прави удръжки за данъци и осигуровки за сметка на работника в такъв размер, а заплащането по банков път е било нареждано или от законния представител или от пълномощника на дружеството, т.е. с конклудентни действия се е съгласил с получаваното от М. И. трудово възнаграждение.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание страните не участват лично, респ. чрез законен представител, или чрез процесуални представители.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване, при наличието на правен интерес, т.к. с нея се обжалва негативно за въззивника първоинстанционно съдебно решение.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. И. И. срещу на “С.” ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.

С исковете си ищецът е претендирал признаване на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед за прекратяване на трудов договор № 6/06.02.2020 г., издадена на 03.10.2024 г. от управителя на ответното дружество, за незаконно и за неговата отмяна, както и за присъждане на сумата от 29130 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на това незаконно уволнение.

С подаденият отговор на исковата молба ответното дружество е възразило срещу редовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част и петитум.

Възражението е обосновал с доводите, че ищецът претендира незаконността на дисциплинарното му уволнение да произтича поради наличието на предхождащо налагането на дисциплинарното наказание прекратяване на трудовия договор от негова страна, поради което няма как да претендира отмяна на дисциплинарното наказание, а следва да претендира установяването на прекратяване на трудовото правоотношение по свой почин на 19.09.2024 г. Респективно по отношение на иска за обезщетение да се уточни дали той е по чл.225, ал.1 от КТ или по чл.221, ал.1 от КТ.

Съдът е възприел възражението на ответното дружество за основателно и е оставил исковата молба без движение, с указания до ищеца да уточни своите искови претенции.

3

С подадена на 04.03.2025 г. молба ищецът е заявил, че предявява установителен иск, с който да се приеме, че сключеният между страните трудов договор № 6/06.02.2020 г. е бил прекратен на 13.09.2024 г., и при условията на алтернативност и евентуалност /в случай, че отрицателния установителен иск за признаване не бъде разгледан или бъде отхвърлен/ установителен иск за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено с връчената му на 14.10.2024 г. заповед за прекратяване на трудов договор № 6/06.02.2020 г., издадена на 03.10.2024 г. от управителя на ответното дружество /дисциплинарно уволнение/.

Ведно с тези главни искове, е уточнил и предявените акцесорни такива : по първия отрицателен установителен иск – акцесорния иск е по чл.221, ал.1 от КТ и по втория алтернативно и евентуално предявен установителен иск – акцесорния осъдителен иск и по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.

Съдът е приел, че нередовностите на исковата молба са били отстранени и с определение по чл.140 от ГПК, постановено на 08.04.2025 г. е изготвил проект за доклад на делото, в който е приел, че е сезиран с четири иска, а именно установителен иск, с който да се приеме, че сключеният между страните трудов договор № 6/06.02.2020 г. е бил прекратен на 13.09.2024 г., и при условията на алтернативност и евентуалност /в случай, че отрицателния установителен иск за признаване не бъде разгледан или бъде отхвърлен/ установителен иск за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено с връчената му на 14.10.2024 г. заповед за прекратяване на трудов договор № 6/06.02.2020 г., издадена на 03.10.2024 г. от управителя на ответното дружество /дисциплинарно уволнение/, и ведно с тези главни искове и два акцесорни такива : по първия отрицателен установителен иск – акцесорния иск е по чл.221, ал.1 от КТ и по втория алтернативно и евентуално предявен установителен иск – акцесорния осъдителен иск и по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.

С молба от 28.04.2025 г. ищецът отново е уточнил исковата си молба като е заявил, че предявеният главен установителен иск по същество да се счита по чл.344, ал.1 т.1 от КТ – за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено с връчената му на 14.10.2024 г. заповед за прекратяване на трудов договор № 6/06.02.2020 г., издадена на 03.10.2024 г. от управителя на „С.“ ЕООД /дисциплинарно уволнение/, но на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ поради едностранното прекратяване на трудовия договор от ищеца без предизвестие на 13.09.2024 г. В тази връзка предявеният акцесорен иск по същество да се счита по чл.221, ал.1 от КТ за сумата от 4855 лв.

В случай, че не бъде признато за незаконно уволнението на ищеца на основание прекъсване на трудово-правната връзка между страните по чл.327, ал.1 т.3 от КТ, то уволнението да бъде признато за незаконно на посоченото в заповедта за прекратяване на трудовия договор основание по чл.330, ал.2 т.6 от КТ, като акцесорният иск в този случай е по чл.225, ал.1 от КТ – обезщетение за времето през което ищеца е останал без работа поради уволнението в размер на 29 130 лв., равняващо се на сбора от 6 БТВ всяко от 4 които по 4955 лв., считано от 14.10.2024 г. до 14.04.2024 г., т.е. за максималния срок от 6 месеца.

Тази молба е докладвана в проведеното на 28.04.2025 г. открито съдебно заседание, в което ход на делото не е бил даден, а във връзка с нея съдът не е предприел никакви процесуални действия.

В следващото проведено на 12.05.2025 г. открито съдебно заседание съдът е докладвал делото съобразно проекта за доклад в определението си по чл.140 от ГПК № 953/08.04.2025 г., като е обявил проекта за доклад за окончателен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по предявеният от ищеца иск установителен иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ – за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено с връчената му на 14.10.2024 г. заповед за прекратяване на трудов договор № 6/06.02.2020 г., издадена на 03.10.2024 г. от управителя на „С.“ ЕООД /дисциплинарно уволнение/ и неговата отмяна, и за присъждането на обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 4855 за обезщетение за срока на предизвестие при безсрочно трудово правоотношение.

В мотивите на решението липсва формирана воля на съда досежно други искове - записано е дословно, че „… Предвид уважаването на исковете по чл.334, ал.1 т.1 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ, предявеният иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение, считано от 14.10.2024 г. до 14.04.2025 г. в размер на 29130 лв., /равняващ се на сбора от 6 БТВ на ищеца, всяко от които по 4855 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.“.../ В диспозитивът на решението също не са налице произнасяния на съда по други искове.

При така установените обстоятелства и при изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият въззивен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо, а съображенията за това са следните: