Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 08.09.2026, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 277/2025
Вид
Решение № 129
Подписан
08.09.2026
Състав
Ангелина Гергинова Гергинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 167а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Сливница, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20251890200277 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сливница, ул. „********“ № 4, с която се обжалва Наказателно постановление № 25-1204-000616/15.05.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-София, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, поради нарушение на производствените правила и материалния закон, като се претендира цялостната му отмяна.

Административнонаказващият орган не е депозирал отговор на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Младенов, който моли съда да уважи процесната жалба, по подробно изложените в нея и в хода на съдебните прения съображения.

Административнонаказващият орган – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София, редовно призован, не изпраща представител.

1

СЪДЪТ, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. В придружително писмо на въззиваемата страна /л. 2/ е отразено, че процесното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 20.06.2025 г. Жалбата е подадена на 30.06.2025 г., т.е. в предвидения в закона 14-дневен срок.

От представеното по делото Наказателно постановление № 25-1204000616 от 15.05.2025 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР – София, сектор ПП /л. 6/, се установява, че Д. А. Д. е санкциониран за това, че на 02.09.2024 г. в 08.11 часа, в община Б., на път първи клас № I-8, обл. С., с. Х., км.38+400, с посока на движение от гр. София към гр. Сливница, е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, със скорост от 106 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, въведено с пътен знак В26, като след приспаднат толаренс (3 %), е отчетена превишена стойност на скоростта от 56 км/ч, което нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR 1 с фабр. № М653 и за което нарушение, квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на собственика на моторното превозно средство е наложено наказание „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, и са му отнети 18 /осемнадесет/ броя контролни точки.

Същата фактическа обстановка е описана и в Акта за установяване на административно нарушение серия АД № 779273/27.02.2025 г. /л. 8/, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

Последното е издадено от оправомощено лице по чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и Заповед № 8121К-15085/09.12.2014 г. на МВР и Акт за встъпване в длъжност.

АУАН също е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал.

2 ЗДвП.

СЪДЪТ намира, че, както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити. Не са налице противоречия в двата акта, които да обусловят нарушена административнонаказателна процедура по издаването им.

Доколкото за извършеното нарушение в закона е предвидена санкция „лишаване от право да се управлява МПС“, правилно е съставен АУАН, а не е издаден електронен фиш, по аргумент от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

По делото не се спори, че именно жалбоподателят е собственик на процесното МПС, което се установява и от материалите по представената АНП.

2

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателя, че не била ясна фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление, както и не било конкретизирано мястото, на което е извършено нарушението.

В НП ясно е посочена фактическата обстановка и в какво се изразява нарушението. Посочено е мястото и датата на нарушението, както и как е въведено ограничението на скоростта от 50 км/ч, а именно: поради обстоятелството, че мястото на нарушението е в населено място, като има и поставен знак В26. Ясно и подробно е индивидуализирано мястото, на което е извършено нарушението, до степен - да се установи дали същото е под обхвата на ограничението.

От изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза /л.

50-56/ се установява, че на път I-8 в посока София - Калотина при км. 38+710 е поставена табела Д11 /Начало на населено място махала „Кантона“/, като краят на населеното място е обозначено с табела Д12, поставена на км. 38+140.

Съгласно координатите на камерата, същата е поставена на км. 38 + 400, като процесният лек автомобил е заснет на разстояние от 200 м. от камерата и на 110 метра след знак Д 11 /Начало на населено място/ и преди края на действието му с пътен знак Д12 /Край на населено място/.

От експертизата се установява, че в участъка от ПП I-8 между пътен знак Д11 – Начало на населено място /км 38+710 м/ и мястото, където е била позиционирана камерата /км 38+400 м./, в който участък е заснет процесният лек автомобил, има пътни знаци В26, които да ограничават скоростта на движение на автомобилите, различна от тази, ограничена с пътен знак Д11, както и че в същия участък вещото лице не е установило да има кръстовища.

Нарушението и в частност скоростта, с която се е движел процесният лек автомобил е констатирано с мобилна камера АТСС, временно разположена на участък от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.

Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

3

С оглед изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 109 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място.

От приложените писмени доказателства – протокол за проверка на процесното автоматизиращо техническо средство от 25.03.2024 г., като част от инструкциите при употреба на същото, се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч.

В АУАН и в НП изрично е посочено, че се отчита допустимата грешка за измерване на скоростта от конкретното АТСС, а именно от 3 км/ч, което е в съответствие с чл. 6, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което посочената в тях отчетена скорост е 106 км/ч.

За да е законосъобразно използването на техническото средство, следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. (след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г. ): използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като надлежно е попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.

Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за периодична проверка, което удостоверява годността на използваното АТСС. В процесното наказателно постановление, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства на описаното в представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка, на БИМ.

Попълнен е протокол за използване на АТСС. В него са посочени видът АТСС и неговият номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, 4 посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, наличието на пътен знак. В протокола е отразено и заснемането на дигитална снимка на участъка от пътя, такава е приложена към материалите по делото, както и е посочен режимът на измерване - стационарен, началото и края на работата по час и минута, в който промеждутък от време са заснети и процесните снимки, станали основание за издаване на процесния АУАН и след него – на процесното наказателно постановление, броят на установените нарушения.

Протоколът представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има материална доказателствена сила, която не е оборена по делото, доколкото същият е редовно съставен, в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Протоколът служи като годно доказателство по делото за факта на надлежното настройване и привеждане в работен режим на техническото средство.

С оглед изложеното, съдът приема, че камерата представлява годно и изправно заснемащо средство, използвано по предвидения в закона начин.

СЪДЪТ е провел разпит на единия от свидетелите при съставянето на акта – А. С., като е заличил от списъка на призованите лица актосъставителя Д. Д. и другия свидетел по съставянето на акта – Г. З., доколкото същите не са възприели лично, пряко и непосредствено нарушението, а същото е заснето с автоматизирано техническо средство, въз основа на заснетите данни. АУАН е съставен, поради обстоятелството, че за процесното нарушение е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.

Настоящият съдебен състав споделя възражението на жалбоподателя, че в процесните АУАН и наказателно постановление неправилно е посочена материалноправната норма, която е нарушена, доколко описаното в обстоятелствената част и установено по делото отговаря на нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като ограничението на скоростта следва от факта, че движението на автомобила е в населено място. Действително на процесния пътен участък, видно от СТЕ, се установява, че е поставен и пътен знак В26, ограничаващ скоростта, но в конкретния случай ограничението на скоростта е обозначено от поставения знак Д11 /Начало на населено място/, след който, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, ограничението на скоростта е 50 км/ч.

Грешното посочване на материалноправната норма не е съществено процесуално нарушение, доколкото в обстоятелствената част е посочено коректно извършеното нарушение. В случая, за нарушението на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП се предвижда същото наказание за дееца, като не се променя съществено фактическата обстановка.

5

Правилно в процесното наказателно постановление е приложена санкционната разпоредба, а именно: чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, която предвижда, че за превишаване на скоростта в населено място с над 50 км/ч, наказанието е глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 (петдесет) км/ч, глобата се увеличава с 50 /петдесет/ лева.