Решение № 260128 от 16.12.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 260128 16.12.2020г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година:

Председател: Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов: Димитър Бозаджиев в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №725 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №812/31.07.2020г., постановено по гр.д.№2866/2019г. по описа на РС- Пазарджик е осъден „Б.- Г.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, представлявано от Н.Г., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„****, вх.Е, ап.6, представлявано от Н.П.Д.- Управител, с пълномощник адвокат М.Т.П., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия сумата от 3455,46лв., представляваща цената на изработени и доставени найлонови чували по фактура №**********/02.10.2018г. и част от фактура №****/02.11.2018г., сумата от 241,88лв., представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2018г. до 12.07.2019г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 12.07.2019г. до окончателното плащане, както и разноски в настоящето производство, съобразно уважената част от исковете в размер на 1520,12лв., като е отхвърлен иска за главница над размера от 3455,46лв. и до претендирания с исковата молба размер от 3764,34лв., както и иска за мораторна лихва над размера от 241,88лв. и до претендирания с исковата молба размер от 263,50лв., както и претенцията за разноски над размера от 1520,12лв. и до претендирания със списъка по чл.80 от ГПК размер от 1656лв., като неоснователни.

Осъден е „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „****, вх.Е, ап.6, представлявано от Н.П.Д.- управител да заплати на „Б.- Г.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, представлявано от Н.Г. разноски по делото, съобразно отхвърлена част от исковете, в размер на 65,64лв., като е отхвърлена претенцията за разноски над този размер и до претендирания със списъка по чл.80 от ГПК размер от 800лв., като неоснователна.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Б.- Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, чрез пълномощника му адв.М., в частта с която „Б.- Г.“ ЕООД е осъдено да заплати на „М.“ ЕООД сумата от 3455,46лв., представляваща цената на изработени и доставени найлонови чували по фактура **********/02.10.2018г. и част от фактура №****/02.11.2018г., сумата от 241,88лв., представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2018г. до 12.07.2019г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 12.07.2019г. до окончателното плащане.

Твърди се в същата, че постановеното съдебно решение е неправилно.

В тази насока се счита, че неправилен и изграден в противоречие с доказателствата по делото е изводът на съда за това, че между страните е налице сключен договор за изработка на фактура №********* от 02.11.2018г. на стойност 2144,52лв. с ДДС.

Сочи се, че посочената фактура не е подписана от „Б.- Г.“ ЕООД, при което съгласно трайната съдебна практика не може да се приеме за инкорпориран в самата фактура договор като взаимни, насрещни или съвпадащи по съдържание волеизявления на двете страни.

Визира се, че в хода на процеса от страна на ищеца не е била представена и заявката за изработването на стоката по издадената фактура №********* от 02.11.2018г., в която заявка е инкорпорирано волеизявлението на „Б.- Г.“ ЕООД, което е прието от изработващия-ищец, който впоследствие да е издал първичния счетоводен документ- фактура.

Ето защо се приема, че подписването на представителя на ответника на разписка №566 от 31.10.2018г., която се твърди да удостоверява издаването на изработеното по Фактура №1033 от 02.11.2018г. не може да се приеме за изявление от страна на последния за изработка на пликове за варов разтвор.

Визира се, че този извод се обосновава с игнорирани при оценката за достоверност и материална доказателствена сила несъответствия между двата документа /фактура и разписка/.

Приема се, че тези разминавания водят не само до извод за частична неоснователност на исковата претенция по тази фактура, но водят до извод за липса на насрещни и съвпадащи по съдържание волеизявления, съответно на липса на такова изявление от страна на ответника, като изработващ.

Твърди се, че напълно е игнориран и установения по делото от писмото до ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик с изх.№26305/03.01.2020г. и приложената към него справка отрицателен факт, че „Б.- Г.“ ЕООД, като твърдян възложител не е включило в дневниците си и в счетоводството фактура №****/02.11.2018г.

Твърди се, че обстоятелството, че ищецът „М.“ ЕООД е декларирал цитираната по- горе фактура в дневник продажби към СД по ЗДДС в законоустановения срок, не може да доведе до извод за наличие на договор, тъй като именно това дружество е издател на първичния счетоводен документ, неподписан от ответника, без доказателства за връчването му и без доказателства за нередовността на счетоводството на това дружество.

Сочи се, че несъответствията между разписка №566 от 31.08.2018г. и Фактура №1033 от 02.11.2018г. водят до извод за нередовно счетоводство, доколкото е установено и от първата инстанция несъответствие между реалното фактическо положение и издадената данъчна фактура, като първичен счетоводен документ.

Твърди се, че неправилен и необоснован е изводът, че цената на брой, съответно и стойността на доставката по смисъла на ЗДДС и исковите претенции по размер, съгласно фактура №1033 от 02.11.2018г. /ако се приеме съществуване на договор по нея/ и фактура №789 от 02.10.2018г. е 2144,52лв. с ДДС по първата фактура и 1619,82лв. по втората фактура.

В тази връзка се приема, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС.

Счита се, че неправилен и необоснован е изводът за неоснователност на възражението за наличие на скрити недостатъци.

Приема се, че от свидетелските показания и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителят „М.“ЕООД е уведомяван многократно за съществуващите скрити недостатъци, включително водена е комуникация и предявени възражения, поради което извода на съда, че ответникът е приело поръчката без възражения е неправилен. Безспорно са установени проявени скрити недостатъци, тъй като същите са се проявили /скъсване и разпиляване на материала при напълнени вече чували и пликове в складовите помещения на контрагента на „Б.- Г.“ ЕООД, за което възложителят веднага и няколкократно е уведомявал, както изпълнителя, така и подизпълнителя. Ето защо се приема, че за възложителя са възникнали правата по чл.265 от ЗЗД, едно от които е да поиска намаляване на цената, което възражение няма пречка да се наведе в съдебен процес, което е и въведено като защитно възражение.

Твърди се, че за упражняването на правото на отбив по съдебен ред по претендирани за плащане суми от изпълнителя е без значение по коя доставка точно са проявени скритите недостатъци, тъй като същите поради това, че са скрити се проявяват в един по-късен момент, като релевантното за законодателя обстоятелство е изпълнителят да бъде уведомен за проявлението на скритите недостатъци.

Счита се, че неправилно е първоинстанционното решение, в частта относно отхвърляне на направеното в условие на евентуалност възражение за съдебно прихващане със сумата от 5000лв., представляваща нанесени имуществени вреди на „Б.- Г.“ ЕООД от уронване на доброто търговско име и репутация пред контрагентите му.

Сочи се, че при накърняване на доброто име и репутацията на юридическото лице възникват безсъмнено вреди, които вреди имат винаги имуществено измерение, съгласно съдебната практика, но това имуществено измерение не превръща вредите в имуществени, а те продължават да бъдат неимуществени.

Визира се, че липсва и законово основание, въз основа на което да се изключи възможността да се търпи и търси отговорност за неимуществени вреди, които нямат конкретно материално изражение и от юридическите лица включително и за обезвреда на нанесени от тях неимуществени вреди за уронване репутацията и доброто имен, която не е изрично предвидена в закона хипотеза.

Цитира се съдебна практика за възможността да се търпи и търси отговорност на неимуществени вреди от юридически лица.

Счита се, че първоинстанционният съд е следвало да прецени наличието на уронване на доброто търговско име и репутация на ответника, както и да прецени действията на ищеца по изпълнение на договора и да присъди обезщетение по справедливост, доколкото доброто търговско име и репутация са неимуществени блага на търговското дружество, но тяхното накърняване винаги има имуществен характер, именно защото се оценява като парично обезщетение, определяно по аналогия на ЗЗД по справедливост, като се вземе предвид при оценката на размера на обезщетението, настъпилите вредни последици, действията и бездействията на страните и други обстоятелства.

Твърди се, че видно от доклада по делото, съдът не е разпределил доказателствената тежест по отношение на установяване на фактите и обстоятелствата, във връзка с възражението за прихващане, което представлява съществено процесуално нарушение.

Искането е да се отмени като неправилно решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част, като се постанови ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените осъдителни искове, като неоснователни.

При условие на евентуалност, ако се счете, че исковите претенции за изцяло и/или частично основателни се моли да бъде отменено решението на районния съд, в частта на предявеното в условие на евентуалност съдебно прихващане, като се извърши съдебна компенсация до размера на по- малкото вземане с насрещното вземане на „Б.- Г.“ ЕООД в размер на 5000лв., представляваща нанесени вреди на „Б.- Г.“ ЕООД от уронване на доброто търговско име и репутация на контрагентите на „Б.- Г.“ ЕООД довело до бракуване и съответно неплащане на 4600броя варов разтвор от 20кг.; 625 броя по 10кг. Гасена вар; 2880 броя пясък от 25кг. и 905броя филц от 25кг. от „К.Б.“ ЕООД, извършено преопаковане на речен пясък доставен на „М.М.Х.“ АД, рекламации от „Ч.“ ЕООД, „А.- 94“ и други.

Претендират се съдебни разноски пред първата и пред въззивната инстанция.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „М.“ ЕООД, представлявано от Н.П.Д.- Управител, чрез адв.П.- редовно упълномощен.

В същият се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

В тази насока излага подробни съображения.

Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Моли се за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбоподателят „Б.- Г.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв.М.. От страна на същия е подадена молба в която се поддържа подадената въззивна жалба. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът по жалбата- „М.“

ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За последния се явява пълномощникът му адв.П.. От страна на последния се моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, в случай, че бъдат присъдени такива.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд е подадена искова молба от „М.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Н.П.Д.- Управител, против „Б.- Г.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Н.Г., с която са предявени искове с правно основание чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в същата от страна на ищецът, че е търговец, който се е специализирал в производството и продажбата на различни полиетиленови продукти- предимно найлонови чували и пластмасови чаши. Същият доставял такива продукти на десетки други търговци в страната, като с някои от своите клиенти поддържа дългогодишни търговски контакти.