Решение № 2236 от 14.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2236 гр. Варна, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110116085 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

Предявена е искова молба на основание чл.124 от ГПК, с цена на иска от 600 лв., от страна на ищцата Ж. Л. Д., ЕГН: **********, адрес: *****, чрез процесуалния представител адвокат П. Н., против ответната страна „П.К.Б" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. ***-*, представлявано по делото от юрисконсулт М.Д..

В исковата молба се твърди, че на **** г. между ищцата и ответното дружество се е сключил Договор за потребителски кредит П.К. Стандарт ****. По силата на този договор ответникът предоставил на ищцата заем - сума в размер на 1500 лв., която се задължила да го върне в срок до 01.10.2024 г., на 24 месечни вноски, 23 от които в размер на 91,07 лв. и последната вноска от 90,85 лв., като общата стойност на задължението възлизала в размер на 2 185,46 лв. От тази сума 1500 лв. била главница и 685,46 лв. - лихви за период от 01.11.2022 г. до 01.10.2024 г. Годишният лихвен процент възлизал на 41 %, а годишният процент на разходите - 49,03 %. В т.VI от договора били посочени неговите параметри, като било упоменато, че дължимата сума по кредита е в размер на 2 185,46 лв. В гл. III „Разходи по кредита", в т. 3 от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити на ответника било посочено, че за получаване на кредита не е задължително условие сключване на договор за застраховка, свързана с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга. Ищцата твърди, че с договора не е сключвано изрично споразумение или допълнителен договор между страните за предоставяне на пакет от допълнителни услуги - „Фаст" и „Флекси", съгласно което ответницата да дължи 1 възнаграждение в размер на 1200 лв., разпределени на 24 бр. месечни вноски от 50 лв., а именно: начислена сума в размер на 25 лв. на вноска, представляваща Такса „Фаст", както и Такса „Флекси" в размер на 25 лв. на вноска, или за всяка една от двете услуги за целия период на договора сумите били от по 600 лв. Въпреки липсата на споразумение ответното дружество начислило във вид на такси за допълнителни услуги сумата в размер на 1200 лв. към задължението на ищцата съгласно договора. Предвидено било, че посочените допълнителни услуги могат да се ползват при наличието на определени специфични условия посочени в т.15 от ОУ. В конкретния случай ищцата не закупила, нито поискала да ползва такива услуги. Съгласно приложения към договора за потребителски кредит погасителен план, задължението било от 23 бр. погасителни вноски в размер на 141,07 лв. и последна, 24-та вноска в размер на 140,85 лв., включващи главница, лихва и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги, като падежът на вноските бил на всяко първо число от съответния месец от 01.11.2022 г. до 01.10.2024 г., като в размера на погасителната вноска се включвали главница, лихва и 25 лв. за услуга „Фаст" и 25 лв. за услуга"Флекси". Общото задължение по двете допълнителни услуги било по 600 лв. за всяка или общо 1200 лв.

Ищцата счита, че доколкото договорът за потребителски кредит е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави, като в противен случай договорът следва да се счита за нищожен. Ищцата твърди, че към сключения между нея и ответника договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит и където в чл.4 е регламентирано, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Ищцата твърди, че клаузата регламентираща възнаграждение за допълнителни услуги противоречи на добрите нрави, тъй като е налице значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. Въпросната клауза ищцата счита и за нищожна като противоречаща на закона. Сочи, че съгласно нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но в случая, предвид естеството на уговорените услуги стоящи на разположение за потребителя, се касае за предоставена възможност, а не за реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, защото ползването им е предпоставено от наличие на воля на кредитора за тяхното предоставяне, което не носи преференции за кредитополучателя, поради което ищцата счита, че тези възможности реално касаят и усвояване и управление на кредита.

Наред с това ищцата счита, че предвиденото възнаграждение за допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, а имат за цел осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и служат да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Затова твърди, че посочените в договора опции не могат да се квалифицират като допълнителни услуги по 2 смисъла на закона, тъй като съставляват дейности имащи отношение към усвояването и управлението на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Също така ищцата счита, че уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги не е включено като формиращ ГПР елемент, а същевременно срещу предоставения пакет кредиторът получава възнаграждение, компенсиращо заплащането на пълния размер на вноска или неполучаване на същата на падежа. Твърди, че такова възнаграждение в полза на кредитора би следвало да се включи в общия размер на ГПР, като негов формиращ компонент, на осн. чл.19, ал.1 от ЗПК, но при добавяне на това възнаграждение към ГПР, последното би надхвърлило нивата по чл.19, ал.4 от ЗПК, а съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни.

Излагайки горните обстоятелства ищцата твърди, че не дължи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, предвидено в договора за потребителски кредит, тъй като клаузата за допълнителни услуги пакет, включващ услуга „Фаст" с начислена такса в размер на 600 лв., противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона, поради което същата се явява нищожна. Към датата на подаване на исковата молба в съда, ищцата изплатила частично задължението си по договора, като заплатила сума в общ размер на 1715 лв. След извършеното плащане на тази сума ищцата твърди, че дължимият остатък от задължението е в размер на 470,46 лв. и включва главница и лихва по кредита, но не и такса за допълнителни услуги. Сумата по извършените плащания покривали задължението на ищцата, включващо главница и лихва по кредита, до вноска №18 от 24 общо с падеж на дата 01.04.2024 г., а дължимата към тази дата сума, включваща главница и лихва е в размер на 1 639,26 лв.

Предвид горното ищцата моли съда да постанови решение, с което, да установи в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 600 лв., разпределени на 24 бр. месечни вноски в размер на 25 лв. всяка, начислена за предоставяне на допълнителна услуга „Фаст", предвидена в Договор за потребителски кредит П.К. Стандарт № **** / **** г., поради нищожна клауза съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК.

Моли също да й се присъдят направените по делото съдебни разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния представител заявява, че признава предявения установителен иск и не възразява съдът да се произнесе при условията на признание на иска. Моли в тежест на дружеството да не се възлагат разноски, тъй като ищцата не отправила към дружеството претенции, искания или молби за неоснователно заплатени суми. Заявява възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на представителя на ищцата.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Заявява, че не желае съдът да се произнася с решение при признание на иска.

Представя списък с разноски и релевира възражение за прекомерност на претендираните от 3 насрещната страна разноски.

Ответната страна не изпраща представител на съдебното заседание. Депозира молба, с която поддържа искането си за произнасяне с решение при условията на признание на иска, на осн. чл. 237 ГПК. Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищцата са представени следните документи в заверени копия: Договор за потребителски кредит П.К.

Стандарт №****/**** г., ведно с Общите условия към договора, погасителен план от **** г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от **** г., разпечатки от “My POS” за извършени плащания на обща стойност 1 715 лв.

От така представените доказателства се установява, че с горепосочения договор за потребителски кредит ответната страна се е задължила да предостави на ищцата потребителски кредит в размер на 1500 лв., която сума от своя страна ищцата се задължила да върне на 24 погасителни вноски, 23 от които в размер на 91.07 лв. и последната 24-та вноска в размер на 90.85 лв. Срокът на издължаването е определен на 24 месеца, а общата стойност на плащанията е посочен в размер на 2185, 46 лв., при годишен лихвен процент от 41,00% и годишен процент на разходите от 49, 03%. В гл. III „Разходи по кредита", в т. 3 от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити на ответника се посочва, че за получаване на кредита не е задължително условие сключване на договор за застраховка, свързана с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга. Същевременно липсват данни по делото, че е сключвано изрично споразумение или допълнителен договор между страните за предоставяне на пакет от допълнителни услуги - „Фаст" и „Флекси", съгласно което ответницата да дължи възнаграждение в размер на 1200 лв., разпределени на 24 бр. месечни вноски от 50 лв., а именно: начислена сума в размер на 25 лв. на вноска, представляваща Такса „Фаст", както и Такса „Флекси" в размер на 25 лв. на вноска, или за всяка една от двете услуги за целия период на договора сумите от по 600 лв. Установява се, че въпреки липсата на споразумение, ответното дружество начислило във вид на такси за допълнителни услуги сумата в размер на 1200 лв. към задължението на ищцата съгласно договора, като посочените допълнителни услуги могат да се ползват при наличието на определени специфични условия посочени в т.15 от ОУ. В конкретния случай ищцата не закупила, нито поискала да ползва такива услуги. Съгласно приложения към договора за потребителски кредит погасителен план, задължението било от 23 бр. погасителни вноски в размер на 141,07 лв. и последна, 24-та вноска в размер на 140,85 лв., включващи главница, лихва и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги, като падежът на вноските бил на всяко първо число от съответния месец от 01.11.2022 г. до 01.10.2024 г., като в размера на погасителната вноска се включват главница, лихва и 25 лв. за услуга „Фаст" и 25 лв. за услуга"Флекси". Общото задължение по двете допълнителни услуги възлиза на 600 лв. за 4 всяка или общо 1200 лв.

Горепосочените обстоятелства съдът приема за установени по делото с категоричност от представените от ищцата писмени доказателства, като същите не са оспорени от ответника в подадения отговор на исковата молба. Направено е и признание на иска.

Разпечатката съдържа 23 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61870506-ba87-4e81-b433-a05f3488c1d6