Решение № 712 от 20.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330200722 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. М. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Х. Р. срещу Наказателно постановление № 23-0438-000823/13.11.2023 г., издадено от Г.Р.Г. – ***, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление

(НП).

Жалбоподателят твърди в обстоятелствената част на акта за установяване на нарушението да са посочени два различни часа като време на извършване на деянието. Счита, че по този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е от категорията на съществените и че правото му на защита е ограничено.

Твърди още да е налице непълнота на правната квалификация, тъй като и нарушената материалноправна норма, и санкционната такава да съдържат няколко предложения, но те да не са цифрово обозначени при изписването на правната квалификация на нарушението. Взема становище, че по този начин отново да е затруднен да разбере за извършването на какво деяние е санкциониран. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Х. Р., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира да е налице неяснота относно качеството, в което на жалбоподателя се вменява в отговорност да е извършил нарушението.

1

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо на лист 2 от делото взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. М. П., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 10.01.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 15.01.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 01.10.2023 г. жалбоподателят П. М. П. посетил ресторант „Джоана“ в гр. Пловдив, където употребил алкохол. Когато решил да се прибира, негов приятел – С.Д.К., му предложил жената, която го придружавала – В.М.Л., да ги откара, тъй като тя не била употребила алкохол. Л. не притежавала издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), не била издържала изпит за водач на МПС и по тази причина била неправоспособен водач. Тя съобщила това обстоятелство на жалбоподателя и неговия приятел, но двамата й отговорили да не се притеснявала и да карала, като при нужда те щели да оправят нещата. Жалбоподателят П. предоставил на Л. да управлява служебно ползвания от него автомобил „Мерцедес Вито Турер“ с рег. № ***, който бил собственост на търговско дружество *** с ЕИК: ***.

Така в 01:10 часа на 01.10.2023 г. В.М.Л., която била неправоспособен водач, управлявала предоставения й от жалбоподателя лек автомобил по ул.

„Васил Левски“ в гр. Пловдив. По това време служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение изпълнявал свид. Ж. И. Ж. – ***. Когато автомобилът „Мерцедес Вито Турер“ с рег. № ***, управляван от В. Л., достигнал до № 66 на ул. „Васил Левски“ в гр. Пловдив, свид. Ж. подал сигнал за спиране чрез светлинната и звукова сигнализация на служебния автомобил, за да извърши проверка на водача. В хода на проверката свидетелят поканил водачката да представи свидетелството си за управление на МПС, при което Л. отговорила, че нямала такова. Обяснила още, че се 2 била явявала на обучение за водач на МПС в Германия, но нямала завършен курс и издадено СУМПС. Тогава свид. Ж. извършил дистанционна справка в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР, откъдето установил, че действително за Л. нямало данни някога да й е издавано СУМПС. След това свид. Ж. направил проверка и чрез група „ОДЧ“, откъдето отново получил информация, че водачът В.М.Л. не била правоспособна да управлява моторно превозно средство. Вътре в автомобила свид. Ж. установил и жалбоподателя П. като пътник. В хода на проверката свидетелят разбрал още, че Л. е уведомила жалбоподателя, че няма издадено СУМПС, но въпреки това той й предоставил управлението на автомобила.

На място свид. Ж. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 678189 срещу жалбоподателя П., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Жалбоподателят отказал да подпише акта, който му бил предявен, както и разписката към него. Отказът бил удостоверен с подписа на един свидетел, който бил различен от свидетеля при съставянето на АУАН.

Въз основа на този акт и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Ж. И. Ж.. От тях най-напред се установяват обстоятелства, значими при преценката относно правоспособността на водача на проверения автомобил. В тази връзка изяснява се, че превозното средство е управлявано от жена, за която по делото се доказва да е лицето В.М.Л.. Установява се още, че по време на проверката тя не е представила свидетелство за управление на МПС, а в информационната система на МВР за нея като водач да е било отбелязано, че никога не е й издавано СУМПС. Изяснява се и че на място свид. Ж. е извършил справка в ОДЧ, откъдето е установен същият резултат. Доказва се още, че при проверката самата водачка е признала пред свидетеля, че няма издадено СУМПС. На следващо място от свидетелските показания се установява, че преди спирането му от полицейските служители автомобилът е бил приведен в движение. Свидетелят Ж. посочва и мястото, на което е установено движението на МПС – на ул. „Васил Левски“ в гр. Пловдив.

Досежно жалбоподателя П. за същия от показанията на свидетеля се доказва да е бил пътник в превозното средство заедно с още едно лице. Показанията на свид. Ж. се ползват с доверие от съда. Те са подробни, хронологически и логически последователни, вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел непосредствено като очевидец в хода на извършената проверка. Показанията му намират подкрепа 3 и в събраните писмени доказателства.

От справка за нарушител/водач за В.М.Л. (лист 11 от делото) се установява, че същата няма издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство, нито придобити категории, поради което е неправоспособен водач.

От справка за собственост за МПС с рег. № *** (лист 12 от делото) се изяснява, че същото е собственост на ***, както и че няма вписан ползвател на превозното средство в свидетелството му за регистрация.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

На първо място относно законосъобразността на процедурата и макар по делото да не се правят такива възражения, то все пак следва да се посочи, че липсват допуснати нарушения при съставянето на акта за установяване на нарушението, който жалбоподателят е отказал да подпише. Нарушителят не може да бъде принуждаван да подписва АУАН, като в случая жалбоподателят П. е избрал да откаже да подпише както самия акт, така и разписката към него. Причините за отказа му са ирелевантни. Същественото е да бъде охранено правото на лицето да участва в производството съгласно предоставените му и гарантирани от процесуалния закон права. По какъв начин и дали въобще ще упражни тези си права зависи единствено от техния носител – в случая жалб. П.. В процесната хипотеза той е избрал да откаже да подпише акта и разписката към него. Отказът е надлежно удостоверен в съответствие с изискванията на нормативната уредба – чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Свидетелят на отказа е различен от свидетеля при съставянето на акта. След като жалбоподателят сам и съзнателно е отказал подписването на АУАН, той не бил могъл да черпи права от своя отказ. В случая следва да се посочи, че жалбоподателят П. не се и опитва да изопачава последиците от своя отказ или да тълкува превратно поведението си. Същият е добросъвестен и не оспорва редовността на процедурата в тази част. При служебно дължимата проверка за законосъобразност съдът също намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, отказът е надлежно удостоверен, а от страна на 4 контролния орган е сторено дължимото да се осигури възможност на лицето, ако желае, да се възползва от процесуалните си права по ЗАНН на онзи етап от процеса.

В жалбата се сочат други възражения, за които се претендира да имат за последица допуснати съществени процесуални нарушения и оттам незаконосъобразност на наказателното постановление. Така твърди се непълнота на правната квалификация както на нарушената материалноправна норма, така и на приложената санкционна разпоредба. Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП забранява на водача да предоставя управлението на превозното средство на различни категории лица, посочени в четири отделни предложения. В тази връзка счита, че е било дължимо в правната квалификация да бъде отразено кое предложение на нарушената норма се твърди да е извършил нарушителят, а противното да ограничава правото му на защита. Идентични доводи се сочат и досежно санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, като се претендира в нея да са изброени 5 категории лица, на които да е забранено да се предоставя управлението на МПС и така разпоредбата да съдържа 5 отделни предложения. И тук липсата на изписване в НП по кое предложение от санкционната норма е наложено наказанието се претендира да е съществено процесуално нарушение. Така разгледаното възражение съдът намира за неоснователно. То е мотивирано с доводи, които противоречат на трайно установени положения в съдебната практика относно определянето на правната квалификация. Правното основание се формулира с посочване на съответната правна норма. Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по-ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези или думи няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл е трайната практика на съдилищата - така Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. дело № 3397/2004 г. ;