Решение № 3848 от 31.10.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3848 гр. Варна, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110116392 по описа за 2023 година

Предявен е иск от "ВиК В" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

***** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Ж. М. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.

*****, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите, както следва: 327.08 лв. /триста двадесет и седем лева и 0.08 ст./, главница за периода от 02.06.2020 г. до 01.12.2021 г., представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с номер на платец № *****, за което са издадени фактури за периода от 03.07.2020г. до 03.12.2021 г., за обект-имот, находящ се в: гр. *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 59.20 лв. /петдесет и девет лева и 0.20 ст./, представляваща лихва за забава за периода от 02.08.2020г. до 13.02.2023г.

На основание чл.232 ГПК производството по гр.д.№16392/2023 г. по описа на ВРС, 39 състав, образувано по предявените от «Водоснабдяване и Канализация» ООД срещу Ж.

М. С., искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК е прекратено, в частта по отношение на главницата за сумата над 184.64 лева до предявения размер от 327.08 лева и за периода 02.06.2020г. – 02.02.2021г. и по отношение на лихвата за забава за разликата над 27.30 лева до предявения размер от 59.20 лева и за периода 02.08.2020г. – 13.02.2023г., като искът за главница се счита предявен за сумата 184.64 лв. за периода 02.02.2021г. – 01.12.2021 г., а искът за обезщетение за забава се счита предявен за сумата 27.30 лв. за периода 03.04.2021г. до 13.02.2023г.

Твърди се в исковата молба, че в периода от 03.07.2020г. до 06.02.2023 г. ищцовото 1 дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен № *****, за обект-имот, находящ се в: гр. *****, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. В рамките на исковия период, ответникът е извършвал и самоотчет. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 1895/2023г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. След образуване на заповедното производство, са извършени частични плащания на произволно избрани задължения. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който искът се оспорва по основание и размер. Твърди се плащане на задълженията. Твърди, че начислените количества не са от редовен отчет. Сочи, че претендираните главници представляват разпределение на задължения за общ водомер, които се събират от редовните платци. Твърди се неизправност на общия водомер. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№1895/2023г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „ВиК В“ ООД с ЕИК ***** заявление от 17.02.2023г. срещу Ж. М. С., ЕГН: **********, за следните суми: 533.21 лв. /петстотин тридесет и три лева и 0.21 ст./, главница за периода от 02.06.2020 г. до 02.02.2023 г., представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с номер на платец № *****, за което са издадени фактури за периода от 03.07.2020г. до 06.02.2023 г., за обект-имот, находящ се в: гр. *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 69.32 лв. /шестдесет и девет лева и 0.32 ст./, представляваща лихва за забава за периода от 02.08.2020г. до 13.02.2023г.,.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.

Представена е справка облог и плащания до 15.12.2023г. на клиент ***** за обектимот, находящ се в гр. *****.

Представен е Опис на отчети на абонат № 1744010 за обект-имот, находящ се в гр.

2

***** от таблет, модул, самоотчет от 01.01.2020г. до 28.02.2023г., от който се установява, че последният самоотчет е на 06.10.2022 г. за показания 176 куб.м.. Претенцията за исковия период е за начислени показания 128 куб.м..

Представена е справка за неплатени фактури на клиент ***** от 03.07.2020г. до 13.02.2023г;

Приложени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор.

От извършените справка в НБД Население се установи, че ответникът е с регистриран постоянен адрес в гр. *****3. Има две дъщери и син /М.Т.Т/, адресно регистрирани на същия адрес.

От представената справка за наематели на общински жилища, район „Одесос“ се установява, че под т.97 фигурира ответникът, като наемател на жилище на адрес гр. *****3, съгласно Заповед № 54/24.02.2020г., за срок 3 години и брой членове 4.

От представените справки за облога и плащанията от 27.09.2024г. и 06.10.2024г., за абонат № 1744010 и клиент № ***** се установява, че след издаване на заповедта за изпълнение са извършвани плащания на претендираните суми.

На 29.04.2024г. на ответника е връчена покана за доброволно плащане.

От Споразумение-Спогодба сключена на 27.09.2024г. между оператора и ответницата, представлявана от сина си, в качеството й на титуляр на партида с абонатен № 1744010 и номер на платец *****, по която се отчитат ползваните ВиК услуги в имот гр. *****3, се установява, че същата е признала задълженията и се е задължила да ги заплати разсрочено при посочен погасителен план.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.

Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя възражения, че същият не дължи претендираните суми.

Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на 3

ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна. Съгласно приложените Общи условия, чл.2, ал.3 от същите, потребител на услугите може да бъде и наемател на имота при условие, че е налице писмена декларация с нот. заверка подписа на собственика или притежателя на ограничено вещно право, че това лице ще бъде потребител на ВиК услугите за определен период.

Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна.

От представената справка е видно, че същият е наемател на имота – обект на потребление за целия исков период.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител ползвател на жилище.

Ответникът оспорва реалното доставяне на калкулираното количество вода до имота.

Съдът счете, че претенцията на ищеца е основателна, тъй като водомерът е отчитан редовно за периода в рамките на исковия период, като е извършван и самоотчет. Установи се, че към 06.10.2022 г., когато е извършен самоотчет, показанията на водомера са били 176 куб.м..Начислената служебна консумация е за 128 куб.м., което не е оспорено от абоната и съответства на потреблението от предходните и следващите месеци, когато водомерът е отчитан.

Присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.7 от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми.

На основание чл.24, ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не подълъг от 1 год. от последното отчитане.

След издаване на заповедта за изпълнение са извършени плащания по фактурите и е сключено споразумение, с което претенциите на ищеца са признати, като е поето задължение за разсроченото им погасяване съобразно приет от страните погасителен план.

Предявеният иск за главница е основателен в заявения размер. Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 17.02.2023 г., до окончателното му изплащане.

Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за 4 забава върху горното задължение.

Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиКВарна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Претенцията следва да бъде уважена в заявения размер, съответен на изчисления служебно от съда с програмен продукт Апис финанси.

Относно разноските:

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им параметри и съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски за държавна такса /75 лв./, депозит особен представител /400 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /100 лв./. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 100 лева, при съобразяване с материалния интерес на делото, на основание чл.25, ал.1 НЗПП.