Решение № 599 от 30.10.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 599

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Пловдив, 30.10.2019 година

ОКРЪЖЕН СЪД -

ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията т. д. №

6 1 3 по описа за 2 0 1 8 г., намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 08.08.2018 год. от „София Коннект“ ЕАД против „Глобъл Комюникейшън нет“ АД. С нея са предявени осъдителни искове за присъждане на парични вземания на договорно основание.

Исковата молба се основава на следните фактически обстоятелства:

Ищецът

„София Коннект“ ЕАД твърди, че е дружество, възникнало чрез преобразуване на „София Коннект“ ЕООД и е негов правоприемник. Преди преобразуването, между „София Коннект“ ЕООД и ответното дружество „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД бил сключен договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № 419 от 31.08.2012 г., по силата на който страните се съгласили взаимно да си предоставят услуги.

Между страните бил сключен и договор за колокиране № 189 от 01.10.2016 г., по силата на който ищецът е предоставял на ответното дружество услуги по колокиране.

Твърди се, че и по двата договора било налице неизпълнение от страна на ответника на паричните му задължения. На 15.12.2017 г. страните подписали протокол за прихващане на задължения, при което прихващане ответникът останал задължен към ищцовото дружество за сумата от 99 239,67 лв., която била дължима и изискуема още към момента на подписването на протокола, но не била заплатена.

Същата била формирана като сбор от сумите по девет фактури, издадени в периода от 20.04.2017 год. до 12.12.2017 год., за предоставени от ищеца услуги и по двата сключени между страните договора, като размерът на задължението по всяка от тези фактури е описано в таблица на стр. 2 от уточняваща молба от 10.08.2018 год.

Ищецът счита, че с протокола за прихващане вземането му е установено по размер и признато от ответника. За посоченото задължение „София Коннект“ ЕАД изпратил до ответника нотариална покана от 18.01.2018 г. чрез нотариус Светлозар Йорданов, рег. № 470 на НК, която била връчена на 22.01.2018 г. на адреса на управление на ответното дружество и с нея последното било поканено да изпълни задълженията си в седмодневен срок. Изпълнение от ответника не последвало до момента на подаване на исковата молба.

Отделно от изложеното, ответникът имал непогасени задължения в общ размер на 3 565,03 лв. по седем броя фактури, издадени в периода 05.01.2018 г. - 04.07.2018 г. за услугите, предоставени по договора за колокиране с № 189 от 01.10.2016 г., описани в исковата молба като номер, дата на издаване, падеж и размер на задължението по всяка от фактурите. Всички тези фактури били надлежно осчетоводени при ответника, но задълженията по тях са останали неплатени, въпреки многократно отправените от ищеца покани за плащане.

Поради забавата в изплащане на задълженията за предоставените телекомуникационни услуги ответникът дължал неустойка, уговорена в чл. 4, ал. 7 от договора от 2012 год., по фактури, включени в протокола за прихващане от 15.12.2017 г., като общият размер на неустойката за неплатените задължения по тези фактури възлизал на сумата 30 330,05 лв.

Според постигнатото в договор № 419 съгласие неустойката се начислявала в размер на 0,1% на ден забава от дължимото плащане, но не повече от 30%. В уточняващата молба от 10.08.2018 г. ищецът описва в табличен вид периода, за който претендира неустойка по всяка една от описаните от него фактури, както и претендирания размер на неустойката по всяка фактура съгласно договорения максимален размер на същата.

Ищецът излага и твърдение, че от ответника е дължима и законна лихва съгласно чл. 11, ал. 1 от договора за колокиране по всички фактури, включени в протокола за прихващане от 15.12.2017 г., както и за издадените фактури след тази дата. Общият размер на законната лихва върху неплатените главници по описаните фактури по договор за колокиране възлизал на сумата 528,74 лв. за съответно посочения период на забава. Тази лихва, съгласно уговорката по чл. 11, ал. 1 от договора за колокиране, била дължима считано от първия ден след изтичане на календарния месец, за която се отнася съответната сума.

Въз основа на така изложените фактически твърдения ищецът формулира петитум за осъждане на ответното дружество да му заплати следните суми:

- сумата от 99 239,68 лв. - остатък от дължима главница съгласно протокол за прихващане от 15.12.2017 г., договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № 419 от 31.08.2012 г. и договор за колокиране № 189 от 01.10.2016 г.;

- сумата от 3 565,03 лв. главница по издадени фактури за предоставени услуги по договор за колокиране № 189/01.10.2016 г. за периода януари-юли 2018 г.;

- сумата от 30 330,05 лв. - договорна неустойка по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № 419/31.08.2012 г.;

- сумата от 528,74 лв. - законна лихва за забава, изчислена до 06.08.2018 г. по договор за колокиране № 189 от 01.10.2016 г. за периода и върху главниците по фактурите, описани в уточняващата молба от 10.08.2018 г.

Претендират се направените разноски, както и законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задълженията.

Ответникът е подал в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете както по основание, така и по размер.

В отговора си ответникът е заявил възражение за прихващане за сумата от 36 362,10 лв., представляваща:

- 33

825,10 лв. с вкл. ДДС - дължими месечни такси за услуги, предоставени на ищеца от ответника по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № 419/31.08.2012 г., за които са издадени 10 фактури в периода от 05.01.2018 год. до 01.08.2018 год. /описани по номера в справка по чл. 366 ГПК, съдържаща се в отговора/ и - първоначално заявена претенция за сумата 1 599,50 лв. дължима неустойка за просрочие на главниците, от които е формирана сумата по предходния пункт, описани подробно в таблица от отговора на исковата молба, която неустойка била дължима на основание чл. 4, ал. 7 от договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № 419/31.08.2012 г.; В първото по делото съдебно заседание е допуснато изменение на размера на възражението за прихващане с насрещното вземане на ответника от ищеца за неустойка, като претенцията е увеличена до размер на сумата 2 537 лв.

В допълнителната искова молба ищецът, анализирайки отговора на исковата молба и изложените в него възражения, счита, че ответникът не е оспорил договорите, на които са основани исковете, не е оспорил фактурите, на които са основани исковите претенции и протокола за прихващане.

Заявеното от ответника възражение за прихващане ищецът счита за неоснователно, като твърди, че няма непогасени парични задължения към ответното дружество. Изложеното е твърдение, че ищецът е заплатил изцяло вземанията на същото дружество по посочените в отговора на исковата молба фактури /с изключение на последната от 01.08.2018 год./.

Позовава се на четири спогодби от 03.09., 04.09., 05.09. и 07.09.2018 год., които представя, и разписки към тях за извършени плащания, с които вземанията на ответника за периода от 05.01.2018 г. до 02.07.2018 г., възлизащи в общ размер на 31 432,20 лв. били изцяло погасени. А последната фактура с № 13793/01.08.2018 год., на която се основава възражението за прихващане, била върната от ищеца на ответника и не била осчетоводена от него, тъй като без да е налице каквато и да е причина, на 03.08.2018 г. ответникът преустановил предоставянето на услуги по сключения договор. Поради това ищецът е поискал да се оставят без уважение направените от ответника възражения за прихващане.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът изрично подчертава, че е оспорил исковете по основание и размер и поддържа това оспорване.

Поддържа направеното възражение за прихващане в пълния му размер. Твърди, че представените от ищеца документи, установяващи погасяване на претендираните от ответното дружество вземания чрез прихващане между двете дружества - страни в настоящия процес и лицето С.Д., участвало при сключването на спогодбите, са симулативни, антидатирани, подписани от лице без представителна власт. Алтернативно ответникът твърди, че С.Д., действал като пълномощник на ответника, е действал извън предоставената му представителна власт, при условия на договаряне сам със себе си, без съгласието на упълномощителя и във вреда на представлявания - хипотезите на чл. 38, ал.1 и ал. 40 от ЗЗД. Относно представените с допълнителната искова молба спогодби ответникът поддържа, че те са подписани от С.Д. без последният да има право да ги подпише и същите не обвързват „Глобъл Комюникейшън нет“ АД. Дори посоченото лице да е разполагало с пълномощно отпреди, то неговите права да представлява дружеството-ответник са били оттеглени на 27.08.2018 г., когато му е била връчена поканата да даде писмени обяснения във връзка с процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.

Оспорва се достоверността на датите на спогодбите. Развива и подробни доводи за подписването на представените спогодби от посоченото лице в противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Позовава се на договаряне сам със себе си, без изричното съгласие на представлявания и в тази връзка заявява на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, че не потвърждава представените спогодби, съответно счита, че те не произвеждат действие по отношение на дружеството и нямат погасителен ефект досежно предявените вземания чрез възражението за прихващане. Счита, че представените спогодби не обвързват ответното дружество и на основание чл. 40 от ЗЗД. Посочва и допълнителни факти и аргументи по повод на заявеното оспорване на достоверността на датите на представените от ищеца четири броя спогодби. Заявява, че всички тези факти, макар и косвени, установяват, че документите са съставени с оглед предявените от ответника възражения и с цел увреждането му; единствената достоверна дата, която същите могат да имат според ответника е датата на подаване на допълнителната искова молба и приложенията й в съда - 21.09.2018 г.

Затова ответникът заявява, че вземанията му спрямо ищеца не са погасени, същите са дължими и напълно годни да бъдат прихванати при евентуално пълно или частично уважаване на исковата претенция по делото.

„Глобъл Комюникейшън нет“ АД уточнява, че поддържа изцяло възражението си за прихващане, в т.ч. със сумата по фактура № 10000013793 от 01.08.2018 г. и заявява, че твърдението на ищеца, че услугата е прекратена без основание, не е подкрепено с доказателства и не отговаря на истината. Разяснява, че във фактурата на различни редове са описани различни услуги, като само услугата, описана на ред първи, на стойност 938,80 лв. с ДДС, е действително прекратена, за което е издадено кредитно известие. Останалите услуги продължавали да се предоставят от ответника, като междувременно, след подаването на отговора на исковата молба били фактурирани и услугите за м. 09 и 10.2018 год. на обща стойност 2 908,18 лв. с ДДС. Направено е изявление, че ответникът желае вземанията за тази сума да се присъединят към вече направеното възражение за прихващане, с довод, че са налице условията на чл. 371 ГПК.

След приключването на процедурата по двустранна размяна на книжа, от ищцовата страна е постъпило писмено становище от 28.11.2018 год., в което се изразява противопоставяне срещу приемането за съвместно разглеждане на заявеното с допълнителния отговор възражение за прихващане, основаващо се на две новопредставени фактури, издадени на 24.10.2018 год., с доводи от една страна, че новозаявените вземания са възникнали след датата на подаването на исковата молба, а след този момент са налице нововъзникнали вземания и за ищеца, а от друга, че вземанията са неизискуеми. За първи път се излага оспорване възникването на вземането на ответника по фактура № 13566/21.06.2018 год., издадена по отношение на услугата междуселищен пренос София-Балчик, с твърдение, че предоставянето на тази услуга е преустановено от ответника на 06.08.2018 год. Поради това от стойността на фактурата /издадена за 14 081,98 лв./ следвало да се приспадне сумата 11 927,67 лв., като се издаде кредитно известие, тъй като със същата е фактурирана услуга за период до 01.07.2019 год., а услугата не е предоставяна след 06.08.2018 год. Въпреки това се поддържа вече изложеното твърдение, че стойността ѝ е заплатена изцяло от ищеца и връщането на недължимо платеното следва да бъде допълнително уредено между страните. Представя издадените от ищеца фактури за услуги, издадени след исковия период.