Определение № 421 от 09.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500347 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Велде България“ АДТроян, чрез адвокат Е. Д. от АК- Видин, срещу определение № 203/ 22.03.2024г. по в.ч.гр.д.№138/2024г. по описа на ОС- Ловеч, в частта, в която е оставена без разглеждане частна жалба вх. №5787/22.12.2023г. на „Велде България“ АД- Троян против протоколно определение, постановено в съдебното заседание от 20.12.2023г., по гр.д.№216/2021г. на РС-Троян, с което е допуснато изменение /увеличение/ на иска по реда на чл.214 от ГПК и е прекратено производството по делото пред ЛОС.

Релевират се доводи, че съгласно чл. 70 ал.2 ГПК определението на съда, с което е допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди, предмет на гр.д.№216/2021г. по описа на ТРС, подлежи на обжалване с частна жалба. В чл. 274 ал.1 т.2 ГПК било предвидено, че срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в случаите, изрично посочени в закона.

Претендирано е обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на ЛОС за разглеждане на подадената от "Велде България" АД частна жалба срещу Определение от 20.12.2023 год. на Районен съд- Троян, постановено по гр.д. №216/2021 год. на Районен съд- Троян.

Против частната жалба е постъпил писмен отговор от Б. П., чрез процесуалният й представител, в която се сочи, че „представената поредна частна жалба от ответника е недопустима и целяща шиканиране (забавяне) на гражданското дело“.

Апелативен съд- Велико Търново, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Правилно е изразеното от въззивния съдебен състав разбиране, че определението, с което се допуска изменение на иска чрез неговото увеличение, не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на Глава 21 от ГПК. Определението по чл.214 ал.1 ГПК в посочения смисъл не попада в изчерпателно изброените в чл.274 ал.1 ГПК актове, които подлежат на обжалване с частна жалба. Обосноваността и основателността на поисканото увеличение по размер на предявеният иск за неимуществени вреди е въпрос по същество, като същото е без значение за основанията за допускане на увеличаването на иска по размер. За законосъобразността на подобно изменение на исковата претенция се следи по реда на инстанционния контрол върху решението, ако такова бъде постановено по делото. Разпоредбата на чл.

70 ал.2 ГПК, сочена от жалбоподателя, касае различна хипотеза- отнасяща се до определяне цената на иска от съда, а не изменение размера на предявеният иск от страна на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция- чл. 214 ал.1 ГПК, която е налице в случая. Обжалваното определение на ОС- Ловеч е валидно, допустимо и съобразено с процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 203/ 22.03.2024г. по в.ч.гр.д.

№138/2024г. по описа на ОС- Ловеч в обжалваната част.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2