Решение № 68 от 14.03.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Добрич, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20213230201393 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „КОКО ТРАНС 62“ ЕООД, ЕИК: 202163708, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 11, вх.

Д, ет. 2, ап. 9, представлявано от Р. КР. Н., ЕГН ********** - управител, чрез адвокат Н.В. от Адвокатска колегия- Добрич, ул. „Д-р Иван Пенаков“ № 9, ет.

3, офис 13, срещу наказателно постановление № 23-0001298 от 15.07.2021 г., издадено от П.Т.Д. – главен инспектор в отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „КОКО ТРАНС 62“ ЕООД, ЕИК: 202163708, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 11, вх. Д, ет. 2, ап. 9, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2020, бланков № 289983 от 03.06.2021 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на С.И.С. - упълномощен представител на дружеството /пълномощно – л.л. 13-14 от делото/, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта пълномощникът на юридическото лице е бил запознат със съдържанието на акта, както и с правото си на обяснения възражения, като същият е изписал: „Нямам възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта. В акта изрично /чрез подчертаване/ е посочено, че свидетелят П. М. П. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното 2 постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В процесния случай, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение, извършено на 07.07.2020 г.

Нарушението е било констатирано при извършена на 03.06.2021 г. комплексна проверка на превозвача „Коко Транс 62“ ЕООД. В хода на извършената на 03.06.2021 г. проверка на транспортната документация на дружеството и след извършена на същата дата в 14:07 часа справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на А.Л.Д., ЕГН **********, е открит и нарушителят /справка от дата 03.06.2021 г., 14:07 часа - л. 22 от делото/. При съпоставка на тези дати – датата на откриване на нарушителя - 03.06.2021 г., датата на извършване на нарушението - 07.07.2020 г. и датата на образуване на административнонаказателното производство /съставяне на АУАН/ 03.06.2021 г., се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

В АУАН и в НП като нарушена е вписана нормата на чл. 7а, ал. 2, пр.

3

3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, изразяващо се в това, че фирмата-превозвач, в качеството си на юридическо лице е допуснала на дата 07.07.2020 г. да бъде извършен международен превоз на товари /видно от CMR № 0079664 от 07.07.2020 г./ с моторно превозно средство марка „******“ с рег. № ******, кат. N3, управлявано от водача А.Л.Д., ЕГН ********** /видно от извлечение от монтирания в МПС с рег. № ****** дигитален тахограф за дата 07.07.2020 г./, назначен с трудов договор № 00000020/08.02.2019 г., без той да притежава удостоверение за психологическа годност.

Изхождайки от обективните белези от състава на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, за надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни относно обстоятелствата има ли извършен международен обществен превоз на товари от водач, който не притежава удостоверение за психологическа годност.

В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. И в АУАН, и в наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е извършено на 07.07.2020 г., като същото е установено при извършена на 03.06.2021 г. проверка на транспортната документация на дружеството.

Не може да се приеме и като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление обстоятелството, че връченият на жалбоподателя екземпляр от акта бил нечетлив. Дори и връченият на жалбоподателя екземпляр от акта да е бил нечетлив, каквито доводи се навеждат в жалбата срещу наказателното постановление, следва да се има предвид, че при нечетлив акт, жалбоподателят е разполагал с възможността да изиска четлив препис от същия, което той не е сторил.

В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му 4 на защита против наказателното постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Следва да се отбележи, че нарушението както в акта, така и в наказателното постановление е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от ЗАвтП – чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 03.06.2021 г., около 14:00 часа, в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Добрич, бул. „25-ти септември“ № 8, ет. 4, свидетелите Т. СТ. Т. – ст. инспектор в ООАА - Добрич и П. М. П. – гл. инспектор в ООАА - Добрич, извършили комплексна проверка на транспортната документация на превозвача „Коко Транс 62“ ЕООД, притежаващ лиценз № 0901 за извършване на международен автомобилен превоз на товари на територията на ЕО.

При проверката, след извършена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, проверяващите констатирали, че фирмата-превозвач, в качеството си на юридическо лице е допуснала на дата 07.07.2020 г. да бъде извършен международен превоз на товари (видно от CMR № 0079664 от 07.07.2020 г.) с моторно превозно средство марка „******“ с рег. № ******, кат. N3, управлявано от водача А.Л.Д., ЕГН ********** (видно от извлечение от монтирания в МПС с рег. № ****** дигитален тахограф за дата 07.07.2020 г.), назначен с трудов договор № 00000020/08.02.2019 г., без той да притежава удостоверение за психологическа годност.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са 5 установени от свидетелите Т. СТ. Т. и П. М. П., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Установената фактическа обстановка се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства – покана до Управителя на „Коко Транс 62“ ЕООД за представяне на документи, опис на документи, трудов договор № 00000020/08.02.2019 г., информация от дигиталния тахограф, монтиран в автомобила, копие на CMR /международна товарителница/, справка от Регистъра на психологическите изследвания от дата 03.06.2021 г.

Обстоятелството, че водачът А.Л.Д. е извършил на посочената в АУАН и в НП дата международен обществен превоз на товари не се оспорва от жалбоподателя. Видно от приложената по делото справка от Регистъра на психологическите изследвания от дата 03.06.2021 г., към момента на извършване на превоза, А.Л.Д. не е притежавал удостоверение за психологическа годност.