Определение № 3773 от 16.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3773 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501302 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. И. В., чрез пълномощника адв. Ц.Т., срещу определение №43053/16.10.2024г., постановено по гр.д. №28380/2025г. по описа на СРС, 34 състав, с която е оставен без разглеждане и върнат предявеният от Р. И. В. срещу А.И. В.а иск за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща сума, платена от ищеца за описаните в исковата молба СМР, сторени на отпаднало основание – прекратен брак, като недопустим и преждевременно предявен, и е прекратено производството по делото.

В жалбата се твърди, че искът бил предявен като насрещен в производството по бракоразводно дело, но същият бил отделен за разглеждане в отделно производство по преценка на съда. Насрещният иск бил заведен в условията на евентуалност, в случай, че бракът бъде прекратен. Поддържа, че искът за неоснователно обогатяване следва да бъде разгледан едва след като делото за развод бъде решено с краен съдебен акт. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и прави искане за спиране на производството по делото.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя, и извърши проверка по приложеното първоинстанционно производство, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Р. И. В. срещу А.И. В.а осъдителен иск за присъждане на сумата от 20 000 лева, представляваща направени от ищеца в периода от м. януари 1

2023г. до м. юни 2023г. разходи за подобрения в жилище, собственост на ответницата, в което същите са живели съвместно.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане така предявения иск, като е приел, че същият е недопустим и преждевременно предявен, тъй като разходите били направени по време на съществуващ брак, който не е бил прекратен с влязло в сила решение към момента на предявяване на иска. Освен това в случая се касаело за иск за уреждане на имуществени отношения между съпрузи, който също бил недопустим преди прекратяване на брака.

Въззивният съд намира, че така постановеното определение е неправилно.

На първо място следва да се отбележи, че в случая предявеният иск не касае установяване на по-голям дял от приноса на единия съпруг, с оглед твърденията, изложени в исковата молба, че подобренията са извършени в периода от м. януари 2023г. до м. юни 2023г., а бракът между страните е сключен на 12.07.2024г., т.е. същите предхождат сключването на брака.

Исковата молба обаче е нередовна, доколкото не е индивидуализиран от ищеца имотът, в който се твърди да са извършени подобренията, не е посочено и дали се твърди, че подобренията са извършени на конкретно правно основание, което е било налице към момента на извършването им, но впоследствие е отпаднало, или се твърди, че същите са извършени без правно основание. На следващо място уточнението, направено с молба от 18.07.2025г. от ищеца, че искът е предявен в условията на евентуалност, в случай, че бракът бъде прекратен, представлява по същество искане за спиране на производството по делото до приключване на бракоразводното дело. Това искане е направено отново с частната жалба и компетентен да се произнесе по същото е СРС.

Според настоящия съдебен състав в разглеждания случай исковата молба е останала нередовна въпреки дадените указания от първата инстанция по реда на чл. 129 от ГПК. Преди да преценява допустимостта на предявения иск, първоинстанционният съд е следвало да осигури съответствието на исковата молба с установените изисквания в чл. 127 – чл. 128 от ГПК за нейното съдържание. След като исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 от ГПК, не би могла да бъде извършена надлежна преценка за нейната допустимост. Респективно първата инстанция е прекратила преждевременно и неправилно производството на основание чл.

130 ГПК, при положение, че исковата молба е останала нередовна.

С оглед на изложените доводи, определението на СРС следва да се отмени (макар и не на основанията, посочени в частната жалба), като делото се върне на първата инстанция за проверка за редовността на исковата молба, 2 респ. даване на указания в тази връзка, както и за произнасяне от първоинстанционния съд по направеното от ищеца искане за спиране на производството по делото.

По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №20265638/01.12.2020г., постановено по гр.д.

№28558/2020г. по описа на СРС, 86 състав.

ВРЪЩА връща делото на СРС за преценка редовността на исковата молба и даване указания на ищеца по реда на чл. 129 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3