Определение № 934 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 960/2025
- Вид
- Определение № 934
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова, Мариана Илиева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 313 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 934 гр. Пазарджик, 19.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500960 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е отказано освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавни такси делото и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят чрез своят процесуален представител заявява, че атакуваното разпореждане № 974/ 03.10.2025 г. постановено по гр.д. № 716/ 2025 г. по описа на Панагюрски районен съд е неправилно, тъй като районният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 83 ал.2 ГПК, възприемайки, че ищецът разполага със средства да заплати дължимите държавни такси. Поддържа се, че по този начин първоинстанционният съд препятства достъпа до правосъдие на ищеца , поради невъзможността да заплати дължимите такси и разноски, което представлявало отказ от правосъдие. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт бил постановен в противоречие и с практика на ВКС , като се сочат относими според жалбоподателя съдебни актове. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането на Панагюрски РС като неправилно и да уважи молбата му за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото.
Пазарджишкият окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, изхождайки от изискванията на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на инстанционен контрол валиден съдебен акт и в законоустановения едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което приема за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от 1 жалбоподателя Р. К. П. чрез пълномощника му – ЕАД Е. И. с Булстат 180978004, установителен иск по чл. 22 ЗПК , във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК против „МАКРО БЪЛГАРИЯ „ АД с цена на иска 5255,52 лв.
С разпореждане № 825/18.08.2025 г. по гр.д. № 716/ 2025 г., на РС- Панагюрище , са дадени указания за дължимостта на ДТ в размер на 210,22 лв. и е даден срок за отстраняване на тази нередовност. С молба вх. № 4762/10.09.2025 г., ищецът е заявил искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски. Представена е декларация за семейно и материално положение, според която ищецът е декларирал че получава трудово възнаграждение в размер от 836,00 лв. и е баща на две ненавършили пълнолетие деца. Декларирал е също , че притежава къща в с. Попинци , МПС Голф с година на производство 1992 г. Не са отразени обстоятелства, касаещи здравословното състояние на декларатора. В декларацията е отразено, че на декларатора е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК в случай на потвърждаване неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която се дава по силата на закон пред орган на власт.Съдът служебно е изискал данни за доходите и имуществото на молителя.
С атакуваното в настоящото производство разпореждане , районния съд е отхвърлил молбата, мотивирайки се, че същата е неоснователна, тъй като ищецът получава доходи от трудова дейност в минимален размер , същият е в трудоспособна възраст , притежава МПС , собственик е на двуетажна масивна сграда в с. Попинци и няма данни за влошено здравословно състояние. Съдът не се е произнесъл по искането за освобождаване от задължението за плащането на разноски , в какъвто смисъл е подадената по делото молба.
Въззивният съд не споделя съображенията, изложени в мотивите на атакувания съдебен акт за неоснователност на искането по чл.83, ал.2 ГПК.
За дължимата от съда дейност в производството по чл.83, ал.2 ГПК задължителната съдебна практика приема, че първо следва да се извърши преценка на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, същите следва да се съпоставят с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да се извърши крайният извод дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Наличието на предпоставките за освобождаване от ДТ се преценява въз основа на събраните доказателства за всички относими обстоятелства по чл. 83 ал. 2 от ГПК, като релевантният момент за преценката на съда е този, към който е направено искането.
При това положение, като се вземе предвид, че молителят е баща на две навършили пълнолетие деца / този факт съдът установява и от извършена служебна справка в ЕИСС/ , родени съответно през 2015 г. и през 2022 г. , притежава лек автомобил с дата на 2 производство 1992 г. , облагаемият му доход за цялата 2024 г. е в размер на 7101,48 лв. , а за 2025 г. / до м. август 2025 г. / молителят е получавал месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата , макар и същият да притежава собственост върху масивна двуетажна жилищна сграда в с. Попинци , за която няма данни , че му осигурява някакъв допълнителен доход и като се съпоставят тези данни с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса от 210,22 лв. , се налага извод, че молителят не разполага с достатъчно средства, за да заплати опредЕ.та такса за воденото от него съдебно производство, респективно - е материално затруднен по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото.По отношение искането за освобождаване от разноски преценката следва да бъде извършена конкретно, след определяне на техния размер.
Имайки предвид изложеното, ОС-Пазарджик намира частната жалба за основателна, поради което следва да бъде уважена, а обжалваното разпореждане на РСПанагюрище – отменено , вместо което да бъде постановен съдебен акт, с който молбата на ищеца по чл. 83 ал.2 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси – да бъде уважена.
Мотивиран от горното , ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 974/03.10.2025 г. по гр.д. № 716/2025 г. по описа на РСПанагюрище, с което е оставена без уважение молбата на ищеца Р. К. П. , с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавни такси , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА ищеца Р. К. П. ЕГН ********** от задължението за заплащане на държавна такса по подадената от него искова молба против „МАКРО БЪЛГАРИЯ „ АД .
ВРЪЩА делото на съдопроизводствените действия. първоинстанционния съд за продължаване на
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 934 гр. Пазарджик, 19.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500960 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е отказано освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавни такси делото и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят чрез своят процесуален представител заявява, че атакуваното разпореждане № 974/ 03.10.2025 г. постановено по гр.д. № 716/ 2025 г. по описа на Панагюрски районен съд е неправилно, тъй като районният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 83 ал.2 ГПК, възприемайки, че ищецът разполага със средства да заплати дължимите държавни такси. Поддържа се, че по този начин първоинстанционният съд препятства достъпа до правосъдие на ищеца , поради невъзможността да заплати дължимите такси и разноски, което представлявало отказ от правосъдие. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт бил постановен в противоречие и с практика на ВКС , като се сочат относими според жалбоподателя съдебни актове. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането на Панагюрски РС като неправилно и да уважи молбата му за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото.
Пазарджишкият окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, изхождайки от изискванията на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на инстанционен контрол валиден съдебен акт и в законоустановения едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което приема за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от 1 жалбоподателя Р. К. П. чрез пълномощника му – ЕАД Е. И. с Булстат 180978004, установителен иск по чл. 22 ЗПК , във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК против „МАКРО БЪЛГАРИЯ „ АД с цена на иска 5255,52 лв.
С разпореждане № 825/18.08.2025 г. по гр.д. № 716/ 2025 г., на РС- Панагюрище , са дадени указания за дължимостта на ДТ в размер на 210,22 лв. и е даден срок за отстраняване на тази нередовност. С молба вх. № 4762/10.09.2025 г., ищецът е заявил искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски. Представена е декларация за семейно и материално положение, според която ищецът е декларирал че получава трудово възнаграждение в размер от 836,00 лв. и е баща на две ненавършили пълнолетие деца. Декларирал е също , че притежава къща в с. Попинци , МПС Голф с година на производство 1992 г. Не са отразени обстоятелства, касаещи здравословното състояние на декларатора. В декларацията е отразено, че на декларатора е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК в случай на потвърждаване неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която се дава по силата на закон пред орган на власт.Съдът служебно е изискал данни за доходите и имуществото на молителя.
С атакуваното в настоящото производство разпореждане , районния съд е отхвърлил молбата, мотивирайки се, че същата е неоснователна, тъй като ищецът получава доходи от трудова дейност в минимален размер , същият е в трудоспособна възраст , притежава МПС , собственик е на двуетажна масивна сграда в с. Попинци и няма данни за влошено здравословно състояние. Съдът не се е произнесъл по искането за освобождаване от задължението за плащането на разноски , в какъвто смисъл е подадената по делото молба.
Въззивният съд не споделя съображенията, изложени в мотивите на атакувания съдебен акт за неоснователност на искането по чл.83, ал.2 ГПК.
За дължимата от съда дейност в производството по чл.83, ал.2 ГПК задължителната съдебна практика приема, че първо следва да се извърши преценка на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, същите следва да се съпоставят с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да се извърши крайният извод дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Наличието на предпоставките за освобождаване от ДТ се преценява въз основа на събраните доказателства за всички относими обстоятелства по чл. 83 ал. 2 от ГПК, като релевантният момент за преценката на съда е този, към който е направено искането.
Разпечатката съдържа 48 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6180c1a4-aa96-4c8e-837a-708729133d9b