Решение № 260010 от 17.09.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260010 гр.Пловдив, 17.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 31.08.2020г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА секретар:Стефка Тошева след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д.№ 374/2020г. по описа на АС - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл ГПК.

Образувано е по жалба, вх.№ 6142/30.06.2020г., подадена от ОД на М. на ВР- Х., ответник в производството пред първоинстанционния съд, чрез юрисконсулт С.С., против Решение № 164/17.06.2020г., постановено по гр.д.№ 48/2020г. по описа на ОС - Х., с което се осъжда да заплати на Н.Т.Х., ЕГН **********, сумата 80 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2017г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 29.01.2017г., в гр.Х., при подхлъзване и падане на заледени стълбища към сградата на РПУ - Х., изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма с голям и рецидивиращ кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, причинила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, и настъпилите усложнения - затруднения в говора, загуба на памет и инконтиненция, и 300лв. разноски по делото; на адвокат А. М., пълномощник по делото на Н.Х., адвокатско възнаграждение в размер на 2 930лв., на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, както и, по сметка на ОС – Х., ДТ в размер на 3200лв. Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отхвърли искът, алтернативно - за редуциране на размера на обезщетението за неимуществени вреди, заедно с пропорционално редуциране на присъдените разноски и адвокатски хонорар пред първоинстанционния съд, претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№

7215/27.07.2020г., от насрещната въззиваема страна, ищеца Н.Т.Х., ЕГН **********, чрез адв.Т.Н., жалбата се оспорва, моли се за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението, претендира се присъждане на разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от жалбата до насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора, след като извърши дължимата служебна проверка, на осн. чл.269 ГПК, при преценка на данните по делото, намира следното:

Производството пред съда, в което е постановено обжалваното решение, е образувано въз основа на ИМ, вх.№ 6280/13.05.2018г., подадена от ищец Н.Т.Х., ЕГН **********.Първоначално,

ИМ е подадена против ответник М. на ВР, но впоследствие е поправена с уточняваща молба, вх.№ 75221/07.06.2019г., исковете да се считат предявени срещу ОД на М. на ВР- Х.. С ИМ първоначално е сезиран СГС, където е образувано гр.д.№ 6280/2018г. по описа на СГС, но, въз основа на заявеното от ответника в постъпилия в срок писмен отговор на ИМ възражение за местна неподсъдност, делото е прекратено и изпратено по подсъдност на ОС - Х., където е образувано гр.д.№ 48/2020г. по описа на ОС - Х., по което с протоколно определение в съдебното заседание на 17.02.2020г. производството е прекратено по предявените искове против М. на ВР. Първоначално, с ИМ е предявен частичен осъдителен иск за присъждане на парично вземане в размер на 30 000лв., представляващо част от общо парично вземане за обезщетение в размер на 120 000лв., а впоследствие, въз основа на заявеното искане от пълномощника на ищеца, в съдебното заседание на 18.05.2020г., по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е допуснато изменение на предявения размер от 30 000лв. на 80 000лв., като част от общо парично вземане в размер на 120 000лв.

Изведен от въведените в ИМ твърдения и заявения в нея петитум, предмет на делото е парично вземане на ищеца Н.Т.Х. спрямо ответник ОД на М. на ВР- Х. за обезщетение за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди при падането му по стълбите към сградата на РПУ - Х. на 29.01.2017г.ок.23.30ч. Въведеното основание на претендираното парично вземане за обезщетение, уточнено от пълномощника на ищеца в с.з. на 17.02.2020г., е извъндоговорно - иска се ангажиране на обективната отговорност на ответника ОД на МВР - Х., като възложител, поради бездействие за изпълнение на задължения на служители на ответника при и по повод възложената им от ответника работа за почистване на леда и обезопасяване на стълбището към входа на сградата на полицейското управление в града, произтичащи от чл.31 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Х..

В постъпилия в срок писмен отговор на ИМ, вх.№ от

17.07.2019г., ответникът оспорва иска, като неоснователен.Оспорени се твърденията ищецът да се е подхлъзнал по заледени стълби пред РУ – Х..Признава се, че е имало частично заледяване на стълбите пред сградата, но се възразява това да е била причината за инцидента с ищеца.В случая, следвало категорично да се докаже мястото, където се е подхлъзнал ищецът, дали се е подхлъзнал или се е препънал, а също и причините за това, тъй като падането било напълно вероятно да е настъпило вследствие спъване или друго неориентирано движение на ищеца, поради забързаност или друга някаква причина, като, ако това било така, имало основание за прилагане на чл.51 ЗЗД.Оспорени са и твърденията за бездействия на служители на МВР за осигуряване почистване и обезопасяване на стълбището, вследствие на което е настъпил инцидентът. Заявено е възражение, че вредите са настъпили в резултат на форсмажорни обстоятелства, заявено е възражение за непреодолима сила.В тази връзка е твърдяно, че от ръководството на РУ - Х. били взети всички възможни мерки за обезопасяване на района на сградата и за предотвратяване на инциденти чрез извършване на ремонти на улуците, почистване на снега на стълбището и тротоара, посипване на сол на стълбите и прилежащия тротоар за недопускане на обледяване, поставяне на ограничителна лента на местата с опасност от падащи висулки, но температурите били изключително ниски, което било съчетано с обилни снеговалежи, поради което солта не била ефективна.Възразява се и за претендирания размер на обезщетението, като силно завишен.

За да постанови обжалваното решение, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 80 000лв., първостепенният съд е приел следното:За безспорно е прието, че на 29.01.2017г., ок.23.30ч., на излизане от сградата на РУ на МВР - Х., ищецът се подхлъзнал на най-горното стъпало (от външното стълбище към сградата) и паднал, като при падането си ударил главата, счупвайки черепа-слепоочно и по основата му, след което бил откаран с линейка до МБАЛ „Х.“, а след направения скенер, по спешност, бил насочен за лечение в У. С. Г. - П., където му били извършени три последователни операции – две неврохирургични, свързани с отваряне на черепа за отстраняване на хематоми, и трета – на меките тъкани на главата.За безспорно е прието, че причина за падането на ищеца е образувалият се тънък слой лед върху стълбите пред входа на сградата, на който ищецът се е подхлъзнал.Въз основа на показанията на свидетелите Н. М. и К.и представената справка от 06.02.2017г. от П. Б. и З. на ... е прието за установено наличието на противоправно поведение на началника на РУ на ОД на МВР – Х., във формата на бездействие за изпълнение на контролните му функции при стопанисване на сградата, възложени му, съгласно чл.26, ал.3, т.5 Правилника за устройството и дейността на МВР във връзка с чл.31 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Х., за снегопочистването на сградата и прилежащите й части, поради което не били взети необходимите мерки за обезледяване на стълбите пред входа на сградата и за отстраняване на повреди в улуците на сградата и в пряка причинна връзка с това настъпили вредите за ищеца.За неоснователно е прието възражението за случайно събитие, тъй като е прието, че резултатът е бил предотвратим, ако са били взети необходимите мерки.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са отчетени следните конкретни правно-релевантни обстоятелства: ищецът е получил тежка черепно-мозъчна травма, причинила общо разстройство на здравето му, опасно за живота по см. на чл.128 НК, като смъртта му е била неизбежна при неоказването своевременно на високоспециализираната медицинска помощ; извършени са му били три последователни операции - две невро-хирургични, свързани с отваряне на черепа за отстраняване на хематоми, и трета – на меките тъкани на главата; бил е в тежко състояние, в кома, а в последствие е поставен в медикаментозна кома за запазване на жизнените му функции; бил е лекуван в реанимационна структура и е бил на болнично лечение в продължение на 1 месец; че има трайни последици от черепно-мозъчната травма - продължаващите оплаквания на ищеца, изразяващи се в дефицит на кратковременната памет, дезориентация и инконтиненция на урина, и прогнозата, че не е изключено в бъдеще да се появят и епилептични пристъпи; това, че ищецът се е нуждаел от непосредствени и продължителни грижи, поради състоянието си на безпомощност; че ищецът е млад човек, намиращ се в трудоспособна възраст, и настъпилата невъзможност да полага труд и да осигурява издръжка на семейството си и да се върне към предишния си начин на живот.

При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, се констатира, че обжалваното изцяло решение е валидно и допустимо.Констатира се, че решението е постановено по въведения от ищеца предмет на делото, налице са всички положителни и отсъстват отрицателни процесуални предпоставки и е правилна дадената материално-правна квалификация, чл.49, ал.1 ЗЗД, на търсената отговорност на ответника, като възложител на работата, при която са причинени вредите на ищеца.

Въззивната проверка за правилност, на осн.чл.269 ГПК, се извършва на решението в неговата цялост, но само на поддържаните във въззивната жалба оплаквания за неправилност, а именно следните:Оспорени са фактическите констатации, че ищецът се е подхлъзнал на заледени стълби пред сградата на РУ - Х. с твърдения, че не е проведено пълно и главно доказване от ищеца на механизма на падане (дали се е препънал или се е подхлъзнал) и причината за падането (поради заледяване или поради спъване или друго неориентирано движение на ищеца, дължащо се на забързаност или на друга причина).Налице било основание за прилагане на разпоредбата на чл.51 ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението, поради съпричиняване на резултата от ищеца.Оспорени са изводите, че е било налице бездействие за осигуряване на почистването и обезопасяването на стълбището към момента на инцидента с ищеца.Не били доказани твърденията на ищеца за търпените от него болки и страдания, като не било доказано наличието на сериозни или хронични здравословни последици за здравето на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с инцидента.Оспорени са изводите, че не е било налице случайно събитие.В случая, била налице непреодолима сила, тъй като независимо от взетите от ръководството и служителите на РУ - Х. всички възможни мерки за обезопасяване на района около сградата и за предотвратяване на инциденти, което се установявало от събраните доказателства, били налице форсмажорни обстоятелства – изключително ниски дори за зимен период температури, съчетани с обилни снеговалежи към момента на настъпване на инцидента, поради което солта не е била ефективна.Оспорени са и, като извършени в нарушение на закона, разпоредбата на чл.52 ЗЗД, изводите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, който се твърди да е значително завишен.

При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения пред съда материално-правен спор се приема следното: