Определение № 674 от 08.05.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. Шумен, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500248 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1264/13.03.2025г., депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „...“ № 25, офис ...., ет.2, офис 4, представлявано по закон от З.С.Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане № 226/27.02.2025г. по ч.гр.д. № 77/2025г. по описа на РС – Велики Преслав, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. Д. Т. с ЕГН **********, за сумите: 500 лева - главница, 54.32 договорна лихва за периода от 26.04.2021г. до 08.11.2021г., 348.22 лева – обезщетение за забава за периода от 27.04.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за разноските в заповедното производство 25 лева – държавна такса и 180 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, тъй като въпроса дали са извършвани плащания по процесния договор бил от категорията на правопогасяващите юридически факти, които били в тежест на доказване от длъжника в исковото, състезателно производство и доказателствената тежест за доказването им била носима от ответната страна, а не от ищцовата. Позовава се на практика на СЕС, относно правомощията на съда в заповедното производство и моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20253610100077 по описа на РС – Велики Преслав е образувано по 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника П. Д. Т., ЕГН **********, от с. ...., за следните суми: за сумите: 500 лева - представляваща изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 516685 към искане № 0593836, сключен на 19.04.2021 г. между „Сити кеш“ ООД, в качеството на кредитор и длъжника, в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от страна на кредитора в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 13.01.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането; 54.32 договорна лихва за периода от 26.04.2021 г. до 08.11.2021 г., 348.22 лева - обезщетение за забава за периода от 27.04.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за разноските в заповедното производство 25 лева – държавна такса и 180 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 129/04.02.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение и е предоставил на заявителя 3-дневен срок от уведомлението да уточни какви плащания са били извършени по процесния договор за заем, като конкретизира за частичното погасяване на кои вземания по пера са разнесени изплатените от длъжника суми, както и да уточни върху кои суми е начислено претендираното обезщетение за забава, като, в случай, че лихвата е начислена върху различни вземания, да посочи размер и период на лихвата поотделно върху всяко от тях.

В предоставения му срок заявителят е депозирал уточнителна молба, в която е изложил възражения по същество, без да изпълни дадените му от съда указания, с оглед на което заявлението му е било отхвърлено изцяло.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, като преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 от ЗЗП.

В конкретния случай, искането за издаване заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски паричен кредит, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали са спазени изискванията на чл.410 от ГПК, дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави и дали се основава на неравноправна клауза от договора. Съгласно чл. 143, ал.

1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

2

Като е счел, че са налице неясноти относно претендираните със заявлението парични суми, с разпореждане № 129/04.02.2025 г. заповедният съд е дал подробни указания на заявителя да уточни претенциите си, ведно с предупреждението, че при неизпълнение искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде оставено без уважение, тъй като съдът не може да се произнесе по нередовно заявление, каквото е процесното. Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (арг. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК), каквито в случая, видно от съдържанието му, не са налице. С депозираната от него молба вх. № 924/24.02.2023 г. заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението и не е изпълнил едно от най-важните указания на съда – не е посочено дали са извършвани плащания по процесния договор за кредит, като в случай, че отговорът е положителен (което безспорно е така) не е конкретизирано за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, неустойка и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми. В противовес с твърденията на жалбоподателя, дадените указания не са самоцелни или безпредметни, а са съобразени със задължението на съда да следи служебно за съответствие на договора за потребителски кредит със закона и добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи в същия ( арг. чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК). Целта на цитираната императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по - слабата страна в договорните правоотношения чрез възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи от договора със закона и добрите нрави или поради тяхната неравноправност, като по този начин се гарантират в пълна степен правата на потребителя и тежестта да докаже съществуване на вземането си се прехвърля към кредитора. Въпросът дали по кредита са били извършвани плащания има значение в случая, тъй като са засегнати права на потребител и съдът е длъжен да следи за наличието на неравноправни клаузи. Клаузата на чл. 8 от Договора, с която е договорена неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита в размер на 333.01 лева е неравноправна. Независимо, че с заявлението не се претендира заплащането на тази неустойка, за погасяването й, по всяка вероятност длъжникът е плащал суми, които са били недължимо платени, както правилно е констатирал първоинстанционния съд. При това положение естествено, че е от значение какви плащания са били извършвани по кредита и за погашението на какви вземания са били отнесени платените суми, но тази информация не е била предоставена от заявителя, въпреки предоставената му възможност, с което не е изпълнено изискването на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК и се препятства възможността на съда да осъществи контрол относно наличието на предпоставките по т.2 и т.3 от цитираната разпоредба.

Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението и правилно искането му за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено от РС – Велики Преслав, поради което и обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 226/27.02.2025 г. по ч.гр.д. № 77/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което изцяло е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „...“ № 25, офис ...., ет.2, офис 4, представлявано по закон от З.С.Б. – изпълнителен директор, чрез Б.Д. – юрисконсулт за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. Д. Т., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.

...., общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „....“ № 11.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4