Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20500 от 13.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28855/2024
Вид
Решение № 20500
Подписан
13.11.2024
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20500 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110128855 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., срещу Областна администрация на Област София, ЕИК ..., представлявана от В. Т., за установяване съществуване на вземания срещу ответника, както следва: искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 1101.88 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., доставена в имот, представляващ апартамент № ..., находящ се в гр. София, кв. „В.“, бл. ..., ет...., с абонатен № ..., инсталация № ...., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК- 07.03.2024г.; искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 264.23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 02.04.2024 г. по ч.гр.д. № 13896/2024 г., по описа на СРС, 55 състав.

Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че ответното дружество е потребявало 1 топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот- апартамент №...., находящ се в гр. София, кв. „В.“, бл. ..., ет. ..., с абонатен № ..., инсталация № ..., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, страните не са сключили писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника, последният дължал и лихва за забава върху главницата в размер на сумата от 264.23 лева енергия за периода от 01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., като въпреки изпратената покана, процесните вземания не били заплатени. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове за търсените вземания с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.04.2024 г. по ч.гр.д. № 13896/2024 г., по описа на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Моли за уважаване на предявените искове. Представя доказателства. Прави искане за допускане на счетоводна и техническа експертиза, както и искане за привличане на трето лице-помагач и искане по чл. 190 от ГПК. Претендира разноски.

Ответникът- Областна администрация на Област София, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Твърди, че през процесния период имотът не е използван от него, бил е необитаем и в негодно за ползване състояние, както и че не са искали да им бъде доставяна топлинна енергия от ищеца, радиаторите, които се намират в процесния имот, били демонтирани и затапени. Признава обстоятелството, че между страните не е сключван писмен договор. Твърди, че не е получавал покана за сключване на договор, както и фактури за процесния период. Поддържа, че не е налице неоснователно обогатяване, доколкото имотът за процесния период е бил необитаем, поради което ответникът не е спестил разходи за сметка на ищеца, така и представител на ответника не е бил включен като ползвател на услугите на „Техем сървисис“ ЕООД. Оспорва да дължи лихва за забава, тъй като не е получавал покана за плащане на процесните суми. Излага довод, че между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД не са валидно обвързани от облигационно отношение, с оглед на което не дължи процесните суми. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени документи. Релевира евентуално възражение за изтекла погасителна давност.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 21.04.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 30.04.2002г. Сключен и също договор между ФДР и ищецът от 03.06.2020г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово 2 разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД и е съгласно нормативната уредба. За имота е била потребявана топлоенергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно зависимост в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от април 2007г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния имот сградната инсталация се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 103 куб.м., и този на ЕС – 12069 куб. м. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислена на база за 1 брой потребител за период 05.2021г. – 04.2022г. поради липса на достъп за отчет, за следващият период от процесния 05.2022г. – 04.2023г. показанията на водомера в имота са редовно отчетени и са нулеви. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 1767.53 лева, от които 335.05 лева за сградна инсталация и 1432.48 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 1066.84 лева – главница за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване. Вещото лице в о.с.з. заявява, че поддържа заключението и че от ФДР и е представен протокол за липса на достъп, поради което за първата година ТЕ за БГВ е начислявана, а за втората година не е начислявана.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

3

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

От третото лице помагач са представени исканите документи, сред които протокол /л.

91/, от който се установява, че достъп до топлоснабдения имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, кв. „В.“, бл. ..., ет. ..., не е осигуряван на 22.05.2022г. и на 19.05.2022г.

Установява се от представения акт за частна държавна собственост, че топлоснабдения имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, кв. „В.“, бл...., ет..., е актуван като държавна собственост. Съгласно чл. 15, ал. 2, изр. 2 ЗДС имоти - частна държавна собственост, се предоставят за управление на ведомствата и общините от областния управител по местонахождението на имота.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ.

Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера на количеството на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между ищеца и ответника.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

От съвкупния анализ на представените по делото акт за частна държавна собственост, че топлоснабдения имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, кв. „В.“, бл. .., ет. .., е актуван като частна държавна собственост, поради което и съгласно чл. 15, ал. 2, изр. 2 ЗДС съдът приема за установено за целите на настоящето производство, че ответникът е собственик на имота, за който са начислени процесните вземания, а именно апартамент № 9, находящ се в гр. София, кв. „Витоша“, бл. 2, ет. 2.

Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл.

149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, приложима към процесния период, продажбата на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за небитови нужди, който съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила 4 от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди. Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката. В случая ответникът предвид предназначението на съсобствения му имот има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т. 33а ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото доказателства относно нуждите, които задоволява имотът на ответника, така и от анализа на разпоредбите, които дефинират понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона - § 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той ползва/ купува енергия (битови- за домакинството си, или небитови - по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/ купува енергия. Очевидно, че в настоящия случай обектът задоволява небитови нужди, което не е спорно между страните.