Решение № 35 от 07.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Петя Ив. Петрова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20213000500579 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от особения представител на Д. Н. ИЛ. срещу решение № 260082/4.10.2021 г. по гр.д.№ 477/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска, предявен от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ за заплащане на сумата от 91617.71 лева – обезщетение за вредите от присвояване на движимо имущество, за което въззивникът е признат за виновен с присъда по НОХД № 48/2015 г. на Военния съд – гр.Сливен, с правно основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен.

В подаден писмен отговор пълномощникът на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е 1 процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" срещу Д. Н. ИЛ. за заплащане на сумата от 91617.71 лв. - обезщетение за вредите от присвояване на движимо имущество, за което е признат за виновен с присъда по НОХД № 48/2015 г. на Военен съд - Сливен, по чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва.

Ответникът – чрез назначения особен представител оспорва иска, като твърди погасяване по давност, евентуално - погасяване на вземането чрез изпълнение от другото осъдено лице - М.Х.А..

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с присъда по НОХД № 48/2015 г. на Военен съд - Сливен, ответникът - като длъжностно лице – Директор на ТД Варна при ИА "Социални дейности на МО и М.Х.А. са признати за виновни в това, че от м.04.2008 г. до 28.04.2009 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, присвоили чуждо движимо имущество в размер на исковата сума, собственост на Изпълнителна агенция "Социални дейности към Министерство на отбраната", която сума била поверена на ответника за управление - престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.1 и 2, вр. с чл.201 НК.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

В мотивите на присъдата е прието, че престъпното деяние „присвояване“ е извършено чрез съставяне на протоколи за изпълнени строителни работи в обект "Лятно кино" към хотел "Адмирал", ремонт на трафопост към хотел "Адмирал", които са заплатени, но не са били изпълнени; обзавеждането на ремонтираните жилища, включително пердета и щори, което е било доставено и монтирано преди 13.02.2009 г. Вредата представлява претърпяна загуба от извършените без основание плащания, поради което съдът приема, че присъдата установява, че именно деянието е причинило процесната вреда в посочения в присъдата размер.

2

Безспорно е установено по делото, че след извършени структурни промени в МО с ПМС № 54/01.04.2010 г., ИА "Социални дейности на МО" е преобразувана в ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", чрез което ищецът е придобил вземането за обезщетение за вредите от престъплението срещу ответника.

Предвид разпоредбата на чл.115, ал.1, б."д" ЗЗД, възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно, тъй като ответникът е бил директор, т.е. управител в ищцовото дружество.

Погасителната давност не е изтекла към датата на предявяването на иска - 27.07.2017 г.: видно от доказателствата по делото, постановлението за привличане на ответника като обвиняем е било отменяно, т.е. деецът не е бил открит. Ко гато актът за привличане на обвиняем е бил отменен, не би могло да се приеме, че деецът е открит, а давността не започва да тече.

Хронологията на образуваните ДП:

С постановление от 05.11.2013 г. са обединени ДП №№ 93-Сл/2010, 20Сл/2010 срещу виновни длъжностни лица и ДП № 2-РП/2013 срещу ответника и е образувано ДП № 93-Сл/2010 с указание за повдигане на обвинения срещу ответника, М.А. и други.

Досъдебно производство № 20/2010 г. е образувано с постановление от 19.04.2010 г. срещу длъжностни лица за закупуването на стоки за ремонт и обзавеждане.

С постановления от 09.12.2010 г. и от 25.01.2011 г. ответникът е привлечен като обвиняем за закупуването на стоки за ремонт и обзавеждане.

С постановление от 18.05.2012 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура Варна е отменено постановлението от 09.12.2010 г. за привличане на ответника като обвиняем, а с постановление от 29.08.2012 г. е отменено и постановлението от 25.01.2011 г. за ново привличане.

По другите обединени досъдебни производства ответникът е привлечен като обвиняем едва през 2013 г., поради което възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно.

Не са представени доказателства относно твърденията, че част или цялата присъдена сума е събрана от солидарния длъжник М.А., поради което предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен, 3 а обжалваното решение – потвърдено изцяло.

При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3278.53 лева за възнаграждение на особения представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК. По изложените съображения, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082/04.10.2021 г. по гр.д.№ 477/2018 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Д. Н. ИЛ. ЕГН ********** от гр. Варна, к.к. "Св. Константин и Елена" ул.46 № 5А, вх.А, ет.1, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" гр. София, бул. "Цар Освободител" № 7 сумата 3278.53 лв. /три хиляди и двеста и седемдесет и осем лева и 53 стотинки/, представляваща разноски за платено възнаграждение на особен представител и сумата от 200 /двеста/ лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4