Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3222 от 21.10.2025, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 937/2024
Вид
Определение № 3222
Подписан
21.10.2025
В сила
27.01.2026
Състав
Николай Господинов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.166, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 и 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1-4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1-4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1 и 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 12, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.17, ал.1, изр.5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.33, ал.1, изр.1-3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.33, ал.1, изр.1-3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.33, ал.1, изр.1-3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • параграф 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3222

Плевен, 21.10.2025 г.

Административният съд - Плевен - II състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ административно дело № 20247170700937 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/, вр. с чл.14, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Образувано е по искова молба /ИМ/ на Н. С. К. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], К. С. Т. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], С. В. Х. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], Р. С. Х. от гр.София, [жк], [улица], [ЕГН] и В. С. Х. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], чрез адв. Л. Б. от САК, срещу Областна дирекция „Земеделие“ - Плевен /ОДЗ/.

В исковата молба се сочи, че ищците са наследници на К. С. К., собственик на земеделски земи в размер на 102.540 дка, находящи се в землището на гр. Кнежа, които имоти същият е декларирал по съответния ред, внасял редовно дължимите се данъци и които е внесъл в ТКЗС гр. Кнежа, образувано през 1951 год. Със Заявление от 11.02.1992 год., с приложено към него писмено доказателство, удостоверяващо правото на собственост на наследодателя върху 102.540 дка по декларация от 30.06.1949 г. ищците са поискали възстановяване правото на собственост на земеделски земи с посочения размер по смисъла на чл. 10 от ЗСПЗЗ.

По това заявление ПК Кнежа се е произнесла с Решение по Протокол № 68/92 г., с което е отказала да признае правото на собственост върху заявените имоти, като е изложила мотиви, че земята е на партидата на братя Т., Т. и М. К. - партида № 2251, като впоследствие е уведомила заявителя, че по съдебен ред следва да се разреши спора за материално право по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, в резултат на непризнаване на декларацията от 1949 год. като доказателство по чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, удостоверяващо правото на собственост върху зем.земи на наследодателя в размер на 102,540 дка.

Същевременно след отказа на ПК - Кнежа да извърши земеделска реституция по смисъла на чл. 10 ЗСПЗЗ, ПК - Кнежа е възстановила правото на собственост върху тези имоти на други лица - на наследниците на братята Т., Т. и М. Я.. Едва през м. ноември 2014 год. ищците са се сдобили с Протокол по Ч.гр.дело № 42/1948 год. на Околийски съд - Кнежа, установяващ извършването на съдебна делба и постигането на съдебна спогодба между техния наследодател К. К. и неговите чичовци - Т., Т. и М. Я..

Предвид изложеното считат, че ако ПК - Кнежа при извършване на тази адм.дейност, представляваща признаване и възстановяване правото па собственост върху процесиите земеделски земи, е изпълнявала изискванията на ЗСПЗЗ, то те - ищците по настоящата искова молба, е нямало да се налага да водят толкова много дела и да правят искания пред този административен орган /ОСЗ респ.ПК – Кнежа/, които и досега се оказват без положителен резултат.

Излагат съображения, че не ищците, а други лица ползват имотите, придобиват и ползват плодовете на тези имоти, или незаконно се обогатяват, което е в резултат на извършваната административна дейност от ОСЗ Кнежа.

С оглед на изложеното ищците твърдят, че търпят имуществени и неимуществени вреди, като с исковата молба претендират ответникът по иска - Областна дирекция” Земеделие” да им изплати обезщетение за всички претърпени от тях вреди- имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия причинени от административната дейност, извършвана от ОСЗ - Кнежа, която влиза в състава на Областна дирекция “Земеделие"- Плевен. Сочат, че обективният състав на нормите на чл. 1 и 4 от ЗОДОВ очертава фактическия състав на отговорността на държавата и предпоставките за нейното реализиране, които са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на държавата- респ. общините, които са резултат от упражнена административна дейност и пряка причинно-следствена връзка между вредите и увреждането. Към обективните елементи следва да се добави това, че държавата носи отговорност за всяко свое вредоносно и незаконосъобразно правно средство, чрез което се упражнява административна дейност - адм.акт, действие или бездействие.

Излагат се съображения, че нормата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ не съдържа ограничителен субективен критерий и се прилага за всички правни субекти, увредени от незаконосъобразна административна дейност. Като период на претенцията е посочено, че обезщетенията се претендират от завеждането на исковата молба пред PC - Кнежа, предмет на гр.дело № 220/2015 год., с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, до завеждането на настоящата искова молба с правно основание чл.1-4 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. АПК. Претендира се обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 140 000 лева, представляващи нереализирани доходи от незаконно и неоснователно невъзстановено право на собственост върху наследстевните земеделски земи от 102,540 дка., от които главница в размер на 102 000 лева, а останалата част законна лихва от завеждането на исковата молба с основание чл. 14, ал.4-та ЗСПЗЗ по гр.дело № 220/2015 на PC - Кнежа до завеждането на настоящата исковата молба по чл. 1-4 от ЗОДОВ и до окончателно изплащане на сумата;

Претендира се присъждане на неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, от които главница 20 000 лева и лихва 15000 лева, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се негативни изживявания, изпадане в стресови ситуации от засягане на честта и достойнството на ищците от отказите на ОСЗ - Кнежа да извърши дължимата от нея административна дейност и да издаде административен акт за възстановяване на правото на собственост върху 102,540 дка земеделски земи за същия исков период.

Претендира се и мораторна лихва от 29.11.2022 г. – датата, на която пред ОСЗ е представено за изпълнение влязлото в сила Решение на Окръжен съд - Плевен по гр.дело №273/2019 год., до завеждането на настоящия иск по ЗОДОВ.

В исковата молба е налице описание на имотите, които с посоченото съдебно решение са признати на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ като собственост на общия наследодателя на ищците, като се сочи, че с Определение № 303/30.06.2022 год. по гр.д 371/2022 на ВКС решението не е допуснато до касационно обжалване поради факта, че е правилно.

Твърди се, че с Молба с вх. № ПО-15-283/29.11.2022 год., на основание чл. 14, ал.7-ма от ЗСПЗЗ ищците са поискали от ОСЗ - Кнежа да се произнесе с административен акт за възстановяване на собствеността им. На 16.02.2023 год. са сезирали РС Кнежа с жалба срещу неоснователния отказ за произнасяне по чл. 14, ал.7 на ЗСПЗЗ с административен акт за признаване и определяне за възстановяване правото на собственост върху описаните във влязлото в сила решение на Окръжен съд - Плевен земи, което решение е постановено по реда и при условията на чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. На 24.02.2023 год. ОСЗ - Кнежа се произнесла с Протокол № 273С/24.02.2023 г., с който е признала и определила правото са възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне върху зем. земи по културен вид, местности площ и категории върху 94.239 дка, като е отказала да възстанови правото на собственост на лозя от 2,500 дка и нива от 5.00 дка, излагайки като мотив за отказа, че имотите попадат в приложното поле на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По жалба на ищците във връзка с горното е образувано гр.д. № 148/2023 на РС - Кнежа, който с решение, влязло в сила на 04.08.2023 г., е отменил този протокол в частта му, в която е налице отказ за възстановяване правото на собственост върху тези два имота.

В исковата молба се сочи, че въпреки влезлите в сила решения на ОС - Плевен и РС – Кнежа, ОСЗ не издава административни актове, с които да се завърши процесът на земеделската реституция. Налице е обосновка, че претендираните от ищците имуществени и неимуществени вреди са причинени от незаконните действия или бездействия при и по повод на извършване на адм.дейност от ОСЗ - Кнежа, която е част от ОДЗ. Направено е искане ОДЗ като юридическо лице да бъде осъдено да им заплати обезщетения в посочените в исковата молба размери.

С Определение № 4389/18.12.2024 г. /л.л.60-61/ ИМ е оставена без движение, като е указано с оглед на посоченото правно основание чл.1-4 от ЗОДОВ да се да уточни правното основание на исковите претенции и в случай, че е налице и такава по чл.2 от ЗОДОВ, да се посочи от каква дейност и на кой правозащитен орган произтичат, както и да посочат надлежен ответник във връзка с горната претенция. Указано е също да се уточни дали се претендира обезщетение от незаконосъобразен административен акт, респективно да посочат същия и конкретизират вида и размера на подлежащите на обезщетение вреди, периода, за който се дължи обезщетението и респ. акцесорната претенция за лихви, както и да диференцират всеки от обективно съединените искове за обезщетение на вреди, произтичащи от бездействие на ответника, посочвайки дължимо поведение, период на осъществяване, размер на претендираното обезщетение и вид на претърпените вреди за всяко от твърдените бездействия поотделно. Указано е да се обоснове правен интерес по отношение на претенцията за обезщетение на имуществени вреди с оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.

С уточняваща молба /л.л.68-72/, ищците чрез адв. Б. правят уточнение, че искът не включва отговорност по чл.2 от ЗОДОВ. Сочат, че ОСЗ - Кнежа не се е произнесла, което представлява бездействие. Главницата на обезщетението за имуществени вреди е в размер на 102 000 лева, считано от 04.06.2015 г. /датата на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/, а лихвата 38 000 лева, считано от 04.07.2015 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба. Посочени са бездействия на ОСЗ Кнежа: да се произнесе и издаде административен акт за възстановяване правото на собственост на ищците наследници на наследодателя К. Я. след представяне на влязлото в сила решение на Окръжен съд - Плевен, постановено по гр.дело № 273/2019 год., както и бездействието да се произнесе с акт във връзка с отмяната на отказа за възстановяване правото на собственост върху отказаните за възстановяване 7.500 дка - лозя от 2.500 дка; и ниви от 5.000 дка с Протокол № 273С/24.02.2023 год., поради това, че същите попадали в „зоната на § 4 от прех. и закл. разпоредби на ЗСПЗЗ“. По отношение на търсеното обезщетение за неимуществените вреди е уточнено, че същото е в размер на сумата 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева за претърпени от ищците вреди в причинна връзка с бездействията на адм.орган и отказите на същия, при и по повод задължението му при извършването на административна дейност, за периода 04.06.2015 год. до завеждането на исковата молба по реда на чл.1-4 от ЗОДОВ, представляващи претърпени от ищците негативни преживявания, унижения и уронване на човешкото им достойнство, в пряка и непосредствена последица от отказите и бездействията на адм.орган при възстановяването на правото на собственост върху наследствените им зем.земи, като наследници на общия наследодател К. С. Я., от която сума 20 000 /двадесет хиляди/ лева главница и 15 000 /петнадесет хиляди/ лева лихва, от която сума – 13 000 /тринадесет хиляди/ лева законна лихва за периода от 07.06.2025 год. до завеждането на исковата молба пред Административния съд - Плевен и 2000 /две хиляди/ мораторна лихва - лихва за забава за периода от 29.11.2022 год. до завеждането на исковата молба по ЗОДОВ.

Ответникът - ОДЗ, чрез юрк.В. е подал отговор на ИМ /л.л.83-88/. В същия сочи, че исковата молба е недопустима, а алтернативно неоснователна. Излага съображения, че наследниците на братята Т., Т. и М. К. водят дела срещу Решение № 273С/24.02.2023 г., с което се намалява размера на възстановените им земеделски земи, поради което процедурата по възстановяване не може да продължи до постановяването на съдебни актове, които да влязат в сила.

В съдебно заседание ищците Н. С. К., К. С. Т., С. В. Х., Р. С. Х. и В. С. Х. се представляват от адв. Л. Б. от САК. Процесуалният представител поддържа предявените искове и изразява становище, че претенцията за имуществени вреди е доказана до размера 76 146.44 лв., съобразно заключенията на вещите лица, които не са оспорени от страните. Моли да се уважи изцяло предявения иск за причинени неимуществени вреди, като счита същия за основателен и изцяло доказан от събраните по делото писмени доказателства. Счита, че ищците са претърпели огромни неимуществени вреди, които следва бъдат възмездени - уронване човешкото достойнство, психически вреди, притеснения, свързани с невъзстановяване на наследствените им имоти за един дълъг период, поради което искът за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер, както е предявен в исковата молба. Претендира присъждане съобразно уважената част на исковете на направените по делото съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки, в които отново навежда твърденията, изложени в ИМ и в съдебно заседание.