Решение № 2039 от 24.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2039 гр. София, 23.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100503881 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 56215/02.12.2022 г. по описа на ЧСИ М.Б., подадена от Б. Р. А. срещу разпореждане от 25.11.2022 г. на съдебния изпълнител, с което е върната жалба вх. № 39873/13.09.2022 г. по изп.д. № 20228380401317 на ЧСИ М.Б..

Жалбоподателят поддържа, че на 09.09.2022 г. бил уведомен за насрочена публична продан на имот с идентификатор ***, като срещу това действие подал жалба № 39873/13.09.2022 г. с доводи, че изпълнението е насочено срещу несеквистируема вещ. Сочи, че съдебният изпълнител върнал жалбата с разпореждане от 25.11.2022 г. с мотив, че не е подадена в законоустановения двуседмичен срок. Жалбоподателят сочи, че с уведомление от 04.08.2022 г. бил уведомен, че процесния имот е изнесен на публична продан в периода 15.08.2022 г. – 15.09.2022 г., но твърди, че необжалването на налагане на възбрана на несеквестируема вещ не означава, че се преклудира възможността за обжалване на последващи изпълните действия срещу този имот.Счита, че има правото да се позове на несеквисируемостта до приключване на изпълнителното производство, при всяко извършено изпълнително действие, насочено към несеквестируемия имот. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на разноски по отношение на съдебния изпълнител.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят М.Ц.П. е депозирал възражение, в което са развити съображения за недопустимост, евентуално 1 неоснователност на жалбата.

В мотивите си съдебният изпълнител излага, че подадената от Б. Р. А. жалба била допустима, но неосноватлна, тъй като жалба вх. № 39783/13.09.2022 г. не е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК, поради което и разпореждане от 25.11.2022 г. за връщане на жалбата е правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20228380401317 на ЧСИ М.Б., е образувано на 19.11.2019 г. под изпълнително дело № 20197900402143 по описа на ЧСИ Р.М. със страни - взискател М.Ц.П., ЕГН: ********** и длъжник Б. Р. А., ЕГН: **********, въз основана изпълнителен лист от 15.11.2019 г., издаден по гр. дело № 2072/2019 г., по описа на Софийски районен съд, 90 състав. за заплащане на следните суми: задължение по договор за заем в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от 14.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, разноски в размер от 240 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Изпълнителното дело е преобразувано под № 20228380401317 на ЧСИ М.Б..

На 13.06.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника уведомление за опис на недвижимо имущество, а именно самостоятелен обект – сграда, с площ от 27 кв.м. и с идентификатор ***, като уведомлението е връчено редовно на същата дата на процесуалния представител на длъжника по делото – адв. М.П.. За така описания недвижим имот е извършен опис на 20.06.2022 г. и съответно е съставен протокол. На 04.08.2022 г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан на описания имот за периода 15.08.2022 г.-15.09.2022 г., като уведомлението за насрочената публична продан е редовно връчено на длъжника на 09.09.2022 г. Същият е депозирал жалба вх. № 39873/13.09.2022 г. срещу насочването на изпълнението към имота, като счита същият за несеквистируем. С разпореждане от 25.11.2022 г. съдебния т изпълнител е върната жалба вх. № 39873/13.09.2022 г. по изп.д. № 20228380401317 на ЧСИ М.Б. с мотива, че жалбата е подадена извън срока по чл.436,ал.4 ГПК, доколкото още на 13.06.2022 г. на длъжника е връчено уведомление за насрочен опис на недвижим имот.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

2

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 436, ал. 4 вр. чл.262,ал.3 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията на състава на съда са следните:

Съгласно чл.435,ал.1, т.2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно чл.436,ал.1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Доколкото в конкретния случай съобщението за насрочване на проданта е получено от длъжника чрез процесуалния му представител на 09.09.2022 г., двуседмичният срок за обжалване на насочването на изпълнението върху процесния недвижим имот е изтекъл на 23.09.2022 г., поради което и жалба вх. № 39873/13.09.2022 г. е депозирана своевременно в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл.436,ал.1 ГПК. В този смисъл незаконосъобразен е изводът на съдебния изпълнител, че с връчването на уведомление за опис на недвижимо имущество започва да тече срокът по чл.436,ал.1 ГПК за обжалване насочване на изпълнението към имота – описът на недвижимия имот представлява подготвително действие по отношение на описания изпълнителен способ и няма за последица започване теченето на срока на длъжника за обжалване насочването на изпълнението върху имота с довод за несеквистируемост на същия.

По изложените съображения и разпореждане от 25.11.2022 г., с което е върната жалба вх. № 39873/13.09.2022 г. на жалбоподателя Б. Р. А. по изп.д.

№ 20228380401317 на ЧСИ М.Б., се явява неправилно и следва да бъде отменено.

По искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът 3 намира, че отговорността за разноските в определено производство представлява специална деликтна отговорност, породена от обстоятелството, че страна в производството е сторила вреди на насрещната страна (изразяващи се в разходи за воденето му и за защита) вследствие на своето противоправно поведение, изразяващо се в неоснователно претендиране или отричане на едно право. Макар взискателят по изпълнителното дело да е участник в производството по чл. 435 и сл. от ГПК, предмет на установяване в него не е основателността на определени негови претенции, а законосъобразността на извършените от едно трето лице – съдебният изпълнител – действия. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 441 ГПК, за незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител отговорност носи самият съдебен изпълнител. Взискателят не отговаря за извършеното от съдебния изпълнител, поради което не е налице и основание да понесе отговорността за разноски в производството по чл. 435 ГПК. Същевременно съдебният изпълнител не е страна в това производство, поради което и претенцията за разноски следва да бъде реализирана по посочения по-горе специален ред, а не в рамките на настоящото производство.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 56215/02.12.2022 г. по описа на ЧСИ М.Б., подадена от Б. Р. А., разпореждане от 25.11.2022 г. по изп.д. № 20228380401317 на ЧСИ М.Б., с което е върната жалба вх. № 39873/13.09.2022 г. по изп.д. № 20228380401317 на ЧСИ М.Б..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4