Решение № 13350 от 08.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13350 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ********** при участието на секретаря ******* като разгледа докладваното от ********** Гражданско дело №

20231110167402 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „********“ ЕАД дължи на „ЗАД ***“ АД сумата от 3599.47 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. 15.00 лева ликвидационни разноски) по имуществена застраховка „****“ за вреди по лек ***мобил „******“ с рег. № РВ ****** РТ вследствие на ПТП от 03.09.2018г., настъпило в гр. София, на кръговото кръстовище на бул. „*“ и бул. „*********“ в кв. „****“, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на товарен ***мобил „***********“ с рег.

№ СВ ***** КХ, чиято *********** в това му качество била застрахована по силата на сключен с „********“ ЕАД договор за задължителна застраховка „***********“ на ***мобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1095.83 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.04.2020г. до 13.04.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 19818/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „****“ на МПС- на 03.09.2018г., в гр. София, на кръговото кръстовище на бул.

„*“ и бул. „*********“ в кв. „****“ настъпил пътен инцидент между застрахования при него по договор за застраховка „****“ лек ***мобил „******“ с рег. № РВ ****** РТ и товарен ***мобил „***********“ с рег. № СВ ***** КХ, чийто водач, навлизайки в кръговото кръстовище, не пропуснал и отнел предимството на излизащия към същия момент от кръстовището лек ***мобил „******“, при което ударил последния в неговата задна дясна част. В резултат по лекия ***мобил настъпили увреждания на стойност 3584.47 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице, а ответникът в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, както и разноските за определянето му в размер на 15.00 лева, което отказал да стори. Поради това в настоящия процес ищецът претендира регресното си вземане, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски за производството.

1

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки изложения в исковата молба механизъм на ПТП, доказаността на същия въз основа на представените с нея доказателства, както и вредоносният резултат, чиято обезвреда се претендира, да се дължи на виновно противоправно поведение на водача на ***мобила, гражданската отговорност на ***мобилистите на който е била застрахована от ответното дружество към датата на ПТП.

Поддържа в тази връзка, че отговорен за настъпване на ПТП е единствено водачът на лекия ***мобил, който навлязъл в пътната лента, в която се движил товарен ***мобил „***********“ и така предизвикал ПТП. В условията на евентуалност искът се оспорва и по размер с довод, че в случая не е налице основание за определяне стойността на обезщетението съобразно цените на официалния сервиз за марката, а съобразно средните пазарни цени към датата на ПТП. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „****“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято *********** е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата;

5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „****“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек ***мобил е имало сключен договор за застраховка „****“ с предмет този ***мобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на товарен ***мобил „***********“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „***********“ на ***мобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „****“ застрахователно обезщетение в размер на 3584.47 лева, както и че е сторил разноски за определянето му в размер на 15.00 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства: застрахователна полица № **********/15.02.2018г. за застраховка „****“ между ищеца и собственика на сочения за увреден лек ***мобил „******“ с рег. № РВ ****** РТ, справка от поддържания от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „***********“ на ***мобилистите на лекотоварен ***мобил „***********“, чиято презумптивна доказателствена сила, установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оспорена и оборена в настоящия процес, фактура № 0022087619/21.09.2018г. за стойността на ремонта на лек ***мобил „******“, издадена от дружеството, на което същият е възложен, както и платежно нареждане от 30.11.2018г. за извършено от ищеца в полза на това дружество плащане на сумата по фактурата с посочване на номера на образуваната при ищеца застрахователна преписка.

Съгласно съставения след ПТП и приобщен като писмено доказателство двустранен 2 констативен протокол за ПТП процесният пътен инцидент настъпил на 03.09.2018г., в гр.

София, на кръговото кръстовище на Околовръстния път в кв. „****“ между лек ***мобил „******“ с рег. № РВ ****** РТ и лекотоварен ***мобил „***********“ с рег. № СВ ***** КХ, като за всеки от тях в т. 12 от протокола- „обстоятелства“, е отбелязано, че е навлизал в кръговото движение, а съгласно удостовереното в т. 10 от протокола уврежданията по лек ***мобил „******“ са в неговата задна дясна част, а по лекотоварен ***мобил „***********“- в неговата предна лява част.

Съгласно уведомление- декларация от водача на лек ***мобил „******“ с рег. № РВ ****** РТ до ищеца за настъпилото застрахователно събитие същото се осъществило на 03.09.2018г., като при излизане от кръговото движение на Околовръстния път и бул.

„*********“ в гр. София лекият ***мобил бил ударен в задната си дясна част от навлизащия в кръстовището друг ***мобил.

Съгласно показанията на свидетеля П. А. С.- водач на лек ***мобил „******“ към момента на ПТП, същият управлявал ***мобила в средната лента за движение на кръговото движение в гр. София, кв. „****“ и бил подал десен мигач за излизане от кръговото кръстовище от най- близкия изход, когато настъпил удар с друг ***мобил- бяла „баничарка“, навлизащ в кръговото кръстовище с посока на движение от магазин „Икеа“ към кв. „Бояна“, като изяснява, че ударът между двете МПС настъпил именно в неговата- средната, лента за движение, между задната дясна част на неговия ***мобил, респ. предната лява част на другото МПС.

Свидетелят О. Ш., от своя страна, твърди, че си спомня за ПТП, което претърпял през м. септември 2018г. с управлявания от него лекотоварен ***мобил „***********“ с надпис „Пеперончино“, като изяснява, че той идвал от околовръстното на гр. София в посока към кръговото движение в кв. „****“, включил се в кръговото движение и тогава настъпило произшествието с ***мобила, управляван от другия свидетел, като заявява, че също се движил в кръговото кръстовище към момента на удара. Изяснява, че първоначално неговият ***мобил се намирал в крайната дясна лента, а другият- в крайната лява лента, като последният предприел маневра по навлизане в средната лента, а ударът между двете МПС настъпил между крайната дясна лента и средната лента за движение. Подчертава, че ударът между двете МПС настъпил почти веднага след навлизането му в кръговото движение, между два изхода на същото.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така цитираните показания на свидетелите за правдоподобни и поради това- годни да послужат при формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав по релевантните за спора обстоятелства с правно значение, доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно, а и взаимно непротиворечиви, а и намират опора в приобщените по делото писмени доказателства- двустранен констативен протокол за ПТП и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение.

Следва да се подчертае, че макар свидетелят Ш. да твърди, че се движил в кръговото движение към момента на ПТП, доколкото същият изяснява, че ударът настъпил почти веднага след навлизането му в кръговото движение, в какъвто смисъл е и отразеното в протокола за ПТП, не би могло да се приеме, че в тази насока е налице противоречие с показанията на свидетеля С., който поддържа, че сблъсъкът настъпил при навлизане на лекотоварния ***мобил в процесното кръстовище.

Така, въз основа на възпроизведената доказателствена съвкупност съдът намира за безспорно установено, че на сочените в исковата молба дата и място е настъпил пътен инцидент между лек ***мобил „******“ с рег. № РВ ****** РТ, управляван от П. С., движещ се в средната лента за движение на кръговото кръстовище на Околовръстния път в кв. „****“ в гр. София, и лекотоварен ***мобил „***********“ с рег. № СВ ***** КХ, непосредствено навлизащ в кръстовището. С оглед на това и доколкото съгласно 3 доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно- ***техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, процесното кръгово кръстовище е регулирано от пътен знак „Б3- Път с предимство“ спрямо посоката на движение на лекия ***мобил, респ. с пътен знак „Б2- Знак стоп!

Пропусни движещите се по пътя с предимство.“ спрямо посоката на движение на лекотоварния ***мобил, настоящият съдебен състав намира, че като не е изчакал преминаването на лек ***мобил „******“, водачът на лекотоварен ***мобил „***********“ е нарушил нормата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно която на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Същевременно, доколкото от данните по делото се установява, че ПТП е настъпило в процеса на навлизане в кръговото движение, при включването в последното от страна на водача на лекотоварния ***мобил, който се намирал съгласно собствените му показания в дясната пътна лента, а ПТП настъпило между последната и средната пътна лента, в която се движил другият ***мобил, без по делото да са приобщени данни за навлизане на лекия ***мобил към дясната лента за движение, следва да се приеме, че водачът на МПС „***********“ не е съобразил поведението си и с нормите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.