Определение № 612 от 12.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 612 гр. Ловеч, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600573 по описа за 2025 година С определение № 198/07.11.2025 г. на Районен съд Луковит по ЧНД № 315 по описа за 2025 г. е потвърдено Постановление от 04.08.2025 г. на прокурор от Районна прокуратура - Луковит за прекратяване на досъдебното № ЗМ-231/24 г. но описа на РУ на МВР - Луковит.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв. С., процесуален представител на Т. М. Г., като моли да се отмени и делото да се върне на РП-Луковит със задължителни указания относно прилагане на закона.

Излага, че следва да се проведат очни ставки между пострадалият Т. Г. и двамата извършители на деянието - И.Д. и А.Ч., за да се изясни кой от двамата какви удари и къде е нанесъл по тялото на пострадалия.

Твърди, че отказът на прокуратурата да предостави на родителите на Т.

Г. или на него в качеството му на защитник, материалите по делото, e създал обективна невъзможност за поставяне на конкретни въпроси за противоречия между показанията на тримата. Налага довод, че е наЛ. неяснота във фактическата обстановка на деянието.

Сочи, че липсват мотиви на съда по какви мотиви е приел, че изготвената по делото съдебно медицинска експертиза е обективна и коректна. Счита, че в изготвената медицинска експертиза не са обсъдени представените от доверителя му медицински документи към протокола му за разпит от 16 април 2025 г. и самите му показания за здравословното му състояние към датата на разпита. Налага довод, че тези доказателства са упоменати в експертизата, но не са анализирани. Застъпва тезата, че е наЛ. увреждане чл.129 от НК и моли да се назначи нова тройна експертиза, която след като извърши личен преглед на Т. Г. да даде заключение дали получените от него увреждания в резултат от нанесения му побой от двамата 1 извършители.

Защитата счита, досъдебното производство не е следвало да се води в РУ на МВР Луковит, тъй като бащата на един от участниците е полицай в тази институция, а майката е медицинското Л., направило първоначалните снимки на неговия доверител. Налага аргумент, че тези обстоятелства създават впечатление за предубеденост при разследването.

Адв. С. посочва, че прокуратурата по неизяснени и субективни причини не е изпратила копие на досъдебното производство по заявеното искане от родителите на неговия доверител, което е създало обективни пречки при защитата интересите на пострадалото Л..

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Т. М. Г. живее със семейството си в гр. София и през лятото на 2024 г. бил при баба си и дядо си в гр. Луковит.

Вечерта на 16.07.24 г., около 18.30 ч., Т. Г., негови приятели - М. Г., Т.А., Г.И. и още три момичета излезли на кафе в гр. Луковит. Те седнали на една маса и си поръчали кока кола. След това те отишли в градинката на пазара, където заварили група от около петнадесет момчета, като били на разстояние от тях. В един момент Т. Г., М. Г. и Г.И. се отдалечили от своята компания. Те разговаряли и към тях приближило момче от голямата компания и поканило пострадалия с цигара, която той отказал. След малко към него приближили други три момчета и започнали да го разпитват за години, име и етническа принадлежност. Т. Г., М. Г. и Г.И. се преместили настрани. Към тях приближило друго момче, което люпело семки и плюело към тях.

Пострадалият приближил момчето и го попитал защо плюе така, какво ще постигне. В този момент усетил, че е заобиколен, някой го хванал през кръста и го вдигнал от земята. Тогава друго момче го ударило с юмрук в скулата.

Пострадалият започнал да рита и да се дърпа с цел да се освободи. След като стъпил на земята се обърнал да види от кого е получил удар. Същото момче му нанесло удар и в областта на носа. М. Г. хванал момчето и го отдръпнал от Т.

Г.. Друго момче от компанията посегнало да удари пострадалия, но той се предпазил от този удар и го ритнал. Момчето отново посегнало към Т. Г., който му нанесъл удар в брадата, но получил от него /момчето/ удар по лявата скула.

Т. Г. се върнал при компания си. Неговите приятели се обадили на родителите му, подали сигнали на тел. 112 и уведомили баба му и дядо му. На 2 място пристигнал екип на ФСМП Луковит, била му направена снимка на Л.то.

В болницата Т. Г. разбрал от своите приятели, че момчето, което го е държало по време на удара е бил И.И.Д., чиято майка го е снимала в болницата.

На следващият ден поради болки в носа и липса на обоняние Т. Г. бил прегледан в „Авис Медика" - град Плевен, а впоследствие потърсил медицинска помощ в София.

От заключението на вещото Л. по съдебно медицинската експертиза / л.

30-39; л. 68-76; л.83 / се установява, че на Т. Г. е причинено счупване на носните кости, което е резултат от тъпа травма, според вида и разположението съответства на данните за удар с юмрук. Това увреждане съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т. е. правната квалификация на причиненото увреждане е по чл. 130 ал.1 от НК.

От свидетелските показания на лицата от компанията на пострадалия се установява, че Г.Н. и Л.Л. са задавали лични въпроси към пострадалия, като по време на разговора не е имало викове и обиди помежду им. В един момент Г.Н. е замерял с люспи пострадалия и заради това, той му е направил забележка. В този момент А.Ч бутнал пострадалия Т. Г., който му отвърнал със същото, след което двамата се сбили. Тогава към тях приближил И.Д.. А.Ч хванал пострадалия през кръста и опитал да го хвърли на земята, но той успял да се освободи. Ч. опитал да удари Т. Г., но тогава между тях застанал И.Д., който му нанесъл удар по Л.то. М. Г., който се намесил да ги разтърве, преди това също получил от И.Д. два шамара. От носа на пострадалия потекла много кръв, започнал и да плюе такава.

От анализа на свидетелските показания прокурорът е направил извод, че И.Д. 15 г. и А.Ч 14 г. са лицата нанесли удари на пострадалия.

Двете лица не се водят на отчет при ИДПС РУ Луковит, учат, нямат регистрирани прояви и не са осъждани към момента на деянието.

Към делото са приобщени записи от охранителна общинска камера, на които е извършен анализ от вещо Л.. Според заключението на кадъра се наблюдават множество лица в движение на различни посоки като около 21.00 ч. се нападат помежду си. Съществува възможност за приближаване изображенията на лицата, но образите в този случай не позволяват идентификация на самоличност.

3

Правилно и законосъобразно прокурорът е приел, че И.Д. и А.Ч са автори на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 връзка с чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК. И.Д. и А.Ч към момента на извършване на деянието са били на 15 г. и 14 г., учат, нямат висящи наказателни производства и не са осъждани. Формиран е извод от наблюдаващият прокурор, че деянието е извършено поради увлечение, с оглед възрастта на извършителите, деянието не представлява голяма степен на обществена опасност, поради което следва да бъде сезирана МКБППМН за налагане на възпитателна мярка спрямо непълнолетните. Прокурорът е приел, че с налагането на възпитателна мярка по ЗБППМН ще се постигне целта да се превъзпитат непълнолетните извършители, поради което е наЛ. основанието за прекратяване на досъдебното производство – чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК.

Тази инстанция, както и първата приема, че Постановлението на прокурора, с което е прекратил наказателното производство, е обосновано и законосъобразно.

Жалбата е неоснователна.

Пред настоящата инстанция се излага, че следва да се извърши очна ставка между пострадалия и извършителите на деянието, за да се установи броя на ударите, които всеки от тях е нанесъл на пострадалия. От свидетелските показания на лицата от компанията на пострадалия се установява, че Г.Н. и Л.Л. са задавали лични въпроси към пострадалия, като по време на разговора не е имало викове и обиди помежду им. В един момент Г.Н. е замерял с люспи пострадалия и заради това, той му е направил забележка. В този момент А.Ч бутнал пострадалия Т. Г., който му отвърнал със същото, след което двамата се сбили. Тогава към тях приближил И.Д.. А.Ч хванал пострадалия през кръста и опитал да го хвърли на земята, но той успял да се освободи. Ч. опитал да удари Т. Г., но тогава между тях застанал И.Д., който му нанесъл удар по Л.то. М. Г., който се намесил да ги разтърве, преди това също получил от И.Д. два шамара. От носа на пострадалия потекла много кръв, започнал и да плюе такава.

Неоснователно е и становището в жалбата, че липсват мотиви на съда по какви мотиви е приел, че изготвената по делото съдебно медицинска експертиза е обективна и коректна. Счита, че в изготвената медицинска експертиза не са обсъдени представените от доверителя му медицински 4 документи към протокола му за разпит от 16 април 2025 г. и самите му показания за здравословното му състояние към датата на разпита. Налага довод, че тези доказателства са упоменати в експертизата, но не са анализирани. Застъпва тезата, че е наЛ. увреждане чл.129 от НК и моли да се назначи нова тройна експертиза, която след като извърши личен преглед на Т.

Г. да даде заключение за получените от него увреждания в резултат от нанесения му побой от двамата извършители.

Тази инстанция приема, че заключението на вещото Л. д-р Доровски по съдебно медицинската експертиза е компетентно, обосновано, кореспондира на приложените писмени доказателства и показанията на пострадалия и не възникват съмнения относно неговата правилност. Не са наЛ. основания по чл.

153 от НПК за допускане и назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Първата инстанция е обсъдила направеното пред нея възражение от жалбоподателя и е направила верен извод, че вещото Л. е съобразило представените от пострадалия медицински документи и показанията му относно здравословното му състояние.

Пред тази инстанция се навежда аргумент от жалбоподателя, че досъдебното производство не е следвало да се води в РУ на МВР Луковит, тъй като бащата на един от участниците е полицай в тази институция, а майката е медицинското Л., направило първоначалните снимки на пострадалия. Налага аргумент, че тези обстоятелства създават впечатление за предубеденост при разследването. Съдът, като се запозна с досъдебното производство, приема, че не са наЛ. факти и обстоятелства, които да водят до извод, че е наЛ. предубеденост от разследващия орган, който е водил досъдебното производство, или от наблюдаващия прокурор. Не са наЛ. основание за отвод на разследващия орган по чл. 53, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 във връзка с 29, ал. 1, т. 1, 4-8 и ал. 2 НПК за наблюдаващия прокурор.

Жалбоподателят посочва, че прокуратурата по неизяснени и субективни причини не е изпратила копие на досъдебното производство по заявеното искане от родителите на неговия доверител, което е създало обективни пречки при защитата интересите на пострадалото Л.. Досъдебното производство е предявено на пострадалия и на неговия родител, същите са могли да се запознаят с него, поради което съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е наЛ. нарушено право на защита на пострадалото дете.

Ловешкият окръжен съд намира, че следва да се потвърди определение № 198/07.11.2025 г. на Районен съд Луковит по ЧНД № 315 по описа за 2025 г., с което е потвърдено Постановление от 04.08.2025 г. на прокурор от Районна прокуратура - Луковит за прекратяване на досъдебното № ЗМ-231/24 г. но описа на РУ на МВР - Луковит.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от 5

НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 198/07.11.2025 г. на Районен съд Луковит по ЧНД № 315 по описа за 2025 г., с което е потвърдено Постановление от 04.08.2025 г. на прокурор от Районна прокуратура - Луковит за прекратяване на досъдебното № ЗМ-231/24 г. но описа на РУ на МВР Луковит.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________