Определение № 22315 от 16.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22315 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110171594 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „А.Б.Б“ ЕООД срещу ответницата П. А. Д., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати следните суми: 869,20 € (равностойност на 1700 лева) – главница, ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до изплащане на вземането; 690,50 € (равностойност на 1350,60 лева) – възнаграждение за възмездно поръчителство, ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до изплащане на вземането; 206,17 € (равностойност на 403,24 лева) – възнаградителна лихва за периода от 04.12.2018 г. до 10.12.2019 г.; 506,44 € (равностойност на 990,52 лева) – обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до 05.08.2024 г., и 351,73 € (равностойност на 687,93 лева) – обезщетение за забава върху цената по договора за поръчителство в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018 г. до 05.08.2024 г. – задължения на длъжницата към „А.Т“ ЕООД по Договор за осигуряване на поръчителство от 04.12.2018 г., с който дружеството поело задължение да поръчителства за дълга на длъжницата по Договор за потребителски кредит № *********** г., сключен между длъжницата и „К.“ ЕАД, като „А.Т“ ЕООД било платило на 23.02.2021 г., като вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия от 02.03.2021 г., за което се твърди, че длъжницата била надлежно уведомена.

Ищецът твърди, че ответницата била сключила с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № *********** г., по силата на който била получила 1700 лева, като договорът бил сключен по електронен път с потвърждение чрез натискане върху хипервръзка в съобщение, пратено по електронна поща – това бил обикновен електронен подпис, уговорен в общите условия на кредитодателя, а ответницата била избрала сама и напълно доброволно, като договорът за поръчителство не бил задължителен за сключване, е задължението да се обезпечава с поръчителство от „А.Т“ ЕООД. Ответницата следвало да върне кредита на 12 вноски по 175,27 лева в срок до 20.11.2019 г., като плати и лихва от 41,24 % годишно, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 50 %. Договорът за поръчителство бил сключен също на 1

04.12.2018 г. с неучастващото по делото „А.Т“ ЕООД, като включвал задължение ответницата да плати на съгласилото се да поръчителства дружество 1350,60 лева възнаграждение за тази услуга. Тъй като ответницата не била плащала по кредита, на първоначалният кредитор отправил до поръчителя „А.Т“ ЕООД покана заплащане, и последното платило на 23.02.2021 г. сумата от 2449,07 лева за погасяване на кредита на ответницата.

След това последното дружество сключило с ищеца на 02.03.2021 г. договор за прехвърляне на вземания, в който като приложение били изброени прехвърлените вземания, вкл. и това срещу ответницата. При сключване на договора поръчителят упълномощил ищеца да съобщи за извършеното прехвърляне на ответницата. Поради това се поддържа, че се дължат описаните в първия абзац на решението суми и се иска осъждане на ответницата да ги плати. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – П. А. Д., чрез особения представител адв. А., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че няма доказателства договорът между страните да носи електронен подпис на ответницата, като в исковата молба е описана процедура за сключване, но няма доказателства, че е приложена към ответницата. Не било установено и кой е адресът на електронна поща на ответницата. Оспорва се и че уредената процедура може да има значение на електронен подпис, като се поддържа, че няма квалифициан такъв, и не е доказано съгласие за ползване на обикновен електронен подпис. Не било установено и изплащане на пари на ответницата. Прави се възражение, че клаузите на договора неоснователно оскъпяват дълга, вкл. и възнаграждението на поръчителя. Оспорва се и това ответницата да е уведомена за извършеното прехвърляне на вземане, като се поддържа, че следвало да има писмена покана до ответницата преди образуване на делото, за да бъде искът основателен. Иска се отхвърляне на исковете.

Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл. 86, ал. 1 ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗД, и чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение. Съдът посочва на страните, че е длъжен служебно да следи съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП за неравноправни клаузи в договорите с ответницата; съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр дали посочения в договора за кредит ГПР е съответен на формулата на закона, дали първоначалният кредитор не е изпуснал срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за прекратяване на поръчителството, тъй като е преклузивен, а във връзка с преценката за това кои разходи влизат в размера, от който се определя ГПР, съдът следва да обяви на страните, че му е известно служебно, че първоначалният кредитор на ответницата „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „А.Т“ ЕООД.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените 2 доказателства, представени с исковата молба.

По направеното в отговора на исковата молба оспорване на документи поради това, че не били връчени на ответницата преди завеждане на иска, съдът намира, че такова изискване няма по закон и поради това невръчването ще се преценява при разглеждане на делото по същество и във връзка с последиците от решението.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.

УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ищеца „А.Б.Б“ ЕООД да представи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане описаното в т. 2 от списъка на приложенията към исковата молба „доказателство за усвоена сума по договора за кредит“, което не е ясно какво точно е от описанието и не се намира сред получените от съда по електронен път документи.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид подобно доказателство.

НАСРОЧВА гражданско дело 71594 по описа за 2024 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 8 юли 2026 г. от 13:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответницата да плати на частен правоприемник (цесионер) на встъпил в правата на кредитодател по договор за потребителски кредит поръчител, платил вземанията за главница и лихви по кредита, и с право на възнаграждение за поръчителството, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл. 86, ал. 1 ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗД, и чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора – чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като по-специално ще провери на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр дали посоченият в договора годишен процент на разходите отговаря на методологията в закона и включва всички разходи по кредита, които представляват търговски условия за отпускането му при параметрите, които е получила ответницата, като заплащането за поръчител може да се окаже такъв разход, ако е предпоставка за по-бързо усвояване на кредита, намалена лихва или други облекчения за ответника, а също така съдът ще следи служебно и за преклузивния срок за прекратяване на поръчителството по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – ако не е предявен иск срещу главния длъжник в срок от 6 месеца от последния падеж по договора за кредит.

3

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответницата е сключила договор за кредит с първоначалния кредитор по реда на ЗПФУР, т.е. е потвърдила текста на договора по реда на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР – чрез използване на обикновен електронен подпис, за което ответницата следва да е дала съгласие чрез потвърждаване на договора по начин, който не поставя самоличността под съмнение, че в договора са посочени условията за връщане на кредита – срок, лихвен процент, процент на разходите, периодичност на връщане, както и че сумата по договора за кредит е получена от ответницата. На следващо място, следва да се установи по претенцията за възнаграждение на поръчителя уговарянето на такова. Исковете ще се уважат само ако се установи, че частният праводател на ищеца – поръчителят, е платил задълженията на ответницата към първоначалния кредитор, и е сключил договор за поръчителство, но въпреки това искът ще се отхвърли, ако се установи, че поръчителството е било прекратено поради изтичане на 6месечен срок на непредявяване на иск към ответницата. Накрая, ищецът следва да установи и наличие на валидно прехвърляне на вземането – договор за прехвърлянето между него и поръчителя, който включва в предмета си вземането по договора за кредит на ответницата, и уведомяване на последната от платилия поръчител или упълномощено от последния лице.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за ОБЩОИЗВЕСТНИ НА

С Ъ Д А следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: че първоначалният кредитор на ответницата „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „А.Т“ ЕООД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. наличието на задължение по договор за кредит – чл. 9, ал. 1 ЗПКр – че ответницата е подписала такъв; че в договора са посочени параметрите на кредита – сума, срок за плащане, лихвен процент и ГПР; че ответницата се е съгласила по електронен път с договора; получаването на парите от ответницата; правилно посочен ГПР, който взема предвид всички разходи по кредита според дефиницията на закона (във връзка със служебните задължения на съда по чл. 143 ЗЗП и чл. 11 ЗПКр);

2. по претенцията за възнаграждение на поръчителя – чл. 9 ЗЗД – уговорка за такова възнаграждение;

3. относно встъпването на поръчителя в правата на първоначалния длъжник – чл. 143, ал. 1 ЗЗД – плащане от поръчителя на главния длъжник; че поръчителството е било запазено, като в 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД главният длъжник е предявил иск за вземането си срещу ответницата;

4. прехвърлянето на вземането – чл. 99 ЗЗД – договор между платилия поръчител и ищеца за прехвърлянето; че вземането на ответницата е включено в предмета на договора, уведомяване на ответницата за прехвърлянето от поръчителя или негов упълномощен представител.

4

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „А.Б.Б“ ЕООД, че ако не изпрати представител в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответницата, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.