Решение № 611 от 24.08.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 611/24.8.2020г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ВИДЕВ

2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

При секретар

Янка Вукева и с участието на прокурора

Станка Димитрова изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по к.н.а.х. дело № 524 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.

2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на В.С.Ш. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б. *** против Решение № 167/05.03.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 1912/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С решението е потвърдено Наказателно постановление

№ 13-001689/ 27.09.2019 г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. – земеделски производител, от гр. П., ул. „С. К.“ № .., вх. , ет. , ап. 3, ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В касационната жалба се съдържат твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него НП.

В съдебно заседание, редовно призован, се явява адв. Б., който по изложени съображения моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, ангажира писмено становище по касационната жалба, в което изцяло я оспорва и иска потвърждаване на решението на районния съд. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде отхвърлена, съответно да бъде оставено в сила решенето на районния съд като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Наказателно постановление № 13-001689/27.09.2019 г. на директора на ДИТ Пазарджик, на В.С.Ш. – земеделски производител, от гр. Пещера, ул. „Свети Константин“ № 50, вх. А, ет. 2, ап. 3, ЕГН **********, на основание чл.

416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Според Протокол № ПР1916565 от 12.08.2019г., при извършена на 22.05.2019г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик проверка за спазване на трудовото законодателство спрямо земеделски производител В.С.Ш., в обект „масив от рози“, намиращ се в м. „Комсала“ от землището на с. Главиница, общ. Пазарджик, около 9:00 часа е установено, че същият в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д. Б. Е., която е престирала труд на обекта, като работник „розоберач“ и е беряла рози, облечена с работни дрехи. Д. Б. Е. не е попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, относно елементите на трудовото правоотношение.

В протокола е посочено, че нарушението е извършено на 22.05.2019г., а е констатирано на 27.05.2019г. при преглед на документацията в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, при която е изискан, но до края на проверката не е представен, сключен трудов договор в писмена форма с Д. Б. Е., нито пък еднодневен договор. След проверка в информационния масив на администрацията не е открито, подадено уведомление за сключен трудов договор. В резултат на това е съставен АУАН и е издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Посочените фактически констатации и правни изводи са изцяло възприети от административнонаказващия орган и възпроизведени в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл.

414, ал. 3 от Кодекса на труда, на В.Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лв.

За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районният съд е приел, че извършването на процесното административно нарушение е несъмнено установено въз основа на събраните по делото доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение.

Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на поддържаният касационен довод, трябва да се отбележи следното:

Според легалната дефиниция, възведена в § 1, т.

1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Ясно е, че вписването в регистъра по чл.

7, ал. 1 от ЗПЗП, няма за последица възникването на някакъв нов правен субект. С вписването, физическото лице разширява своята правосубектност, като придобива правото да бъде подпомаган финансово и се ползва от правата, при съответно изпълнение на задълженията, които са нормативно установени по отношение на регистрираните земеделски производители.

При това положение, правилно в наказателното постановление, физическото лице В.С.Ш. е определено с качеството си земеделски производител, както и с качеството си „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, което всъщност е съществената квалификация на физическото лице с оглед осъществяване на неговата административнонаказателна отговорност.

В този смисъл, неоснователно е възражението в касационната жалба, че описанието в наказателното постановление на санкционираното лице само като „земеделски производител“, а не като „регистриран земеделски производител“, представлява съществено нарушение на административно производствените правила.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, според която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 3. Правилно съдът е приел, че с оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на маловажния случай за посочените нарушения, както и приложимостта на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН за същите.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167/05.03.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 1912/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на

Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ:

1./П/

2./П/