Решение № 94 от 04.05.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Ловеч, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В. като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224300500071 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 116/17.12.2021 г., постановено по гр. дело № 559 по описа за 2021г. на Тетевенския районен съд, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 ГПК от Б. ИВ. Н., ЕГН ********** от *** срещу Община - Тетевен, гр. Тетевен, пл. „Сава Младенов” № 2, представлявана от кмета д-р М.Б., с който се иска съдът да признае за установено, че са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране задължения, установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № **********- 1/24.06.2014 г., както следва: задължения по партиден № **********001 - данък върху недвижимите имоти за 2009 г. и 2010 г. в размер на 49.00 лв. главница, както и съответната лихва върху задължението в размер на 0,78 лв. поради заплащането им 17.12.2013 г., както и за сумата от 150.50 лв. главници за задължения за ТБО за 2009 г. и 2010 г. , като същите са заплатени на 27.07.2018 г. по реда на чл.76 от ЗЗД.

С решението е признато за установено на основание чл. 439, във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 ГПК, че Б. ИВ. Н., ЕГН ********** от ***, не дължи на Община Тетевен, ЕИК 000291698, пл. „Сава Младенов“№ 9, представлявана от кмета д-р М.Б. по акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № **********-1/24.06.2014, издаден от Отдел МДТ на Община 1

Тетевен задължения по партиден номер **********001 за 2009 г. и 2010 г. ТБО в размер на 27.62 лв. главница и лихва в размер на 374.47 лева.; по партиден номер **********002 - данък върху недвижимите имоти за 2009 г. и 2010 г. в размер на 39.03 лв., както и съответната лихва върху задължението в размер на 82.18 лв.; по партиден номер **********002 за 2009 г. и 2010 г.ТБО в размер на 120.00 лв. главница, както и съответната лихва върху задължението в размер на 252.04 лв..; по партиден номер **********002 данък върху недвижимите имоти за 2009 г. и 2010 г. в размер на 8.63 лв., както и съответната лихва върху задължението в размер на 18.13 лв., по партиден номер **********002 - ТБО за 2009 г. и 2010 г. в размер на 13.06 лв., както и съответната лихва върху задължението в размер на 29.06 лв., тъй като са погасени по давност.

Със същото решение Община - Тетевен, представлявана от кмета д-р М.Б., е осъдена да заплати на осн. чл.78, ал.1 ГПК на Б. ИВ. Н. сумата в размер на 621.12 разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. ИВ. Н. е осъдена да заплати на Община - Тетевен, представлявана от кмета д-р М.Б., сумата 43.00 лв. разноски по делото.

Срещу решението на РС - Тетевен в частта, в която е признато за установено, че Б.Н. не дължи на Община Тетевен описаните по – горе суми, е постъпила въззивна жалба с вх. № 559 от 04.01.2022 г. от Община Тетевен, БУЛСТАТ 000291698, представлявана от кмета д-р М.Б., чрез старши юрисконсулт Й. В.. В нея оспорва изцяло решението на ТРС в обжалваната част като неправилно, незаконосъобразно, постановено при очевидна фактическа грешка в сумите, несъответстващи на таблица № 7 от заключението на вещото лице в приетата по делото експертиза. Относно погасителната давност за задълженията от 2009 г., 10 годишната давност изтича на 01.01.2020 г., но за задълженията за 2010 г. - 10 годишната давност изтича на 01.01.2021 г. Изтъква, че посочената в иска сума за данък недвижими имоти от 74.33 лв. за 2011 г. /респ. 2009+2010+2011/ не е установена с АУЗД като дължима и подлежаща за събиране и не фигурира в акта като дължима, тъй като е била платена още през 2013г. На следващо място твърди, че погрешно са посочени лихви, които не отговарят на съответните по години, установени с АУЗД и написани като дължими. За оспорени лихви са посочени цифри от последната колона в АУЗД, която е сумарна от главница + лихвата. Излага, че дължими за ТБО в размер на главница – 267.24 лв. и лихва за същата в размер на 107.23 лв. и с общ размер е посочено 374.47 лв., а в решението, което кореспондира с грешката в исковата молба е постановено, че е в размер на 267.24 лв. и лихва 374.47 лв., което е неправилно и не съответства на установените суми в акта. Твърди, че задълженията за ДНИ са установени с АУЗД, посочени в акта за 2011 г.

/респ.2009, 2010 и 2011 с натрупване/ са изцяло принудително събрани от ЧСИ през 2018 г. преди да е изтекла 10 годишната давност за 2009 г. и 2010 г. и не следва да имат никакви претенции. Излага, че събраните суми за ТБО през 2020 г., отнасящи се за 2009 г. и 2010 г. не са събрани принудително 2 след изтеклата погасителна давност. Посочва, че за задълженията от 2010 г. абсолютната погасителна давност настъпва през 2021 г. Оспорва твърдението на насрещната страна, че има извършено плащане през 2021 г. и това се доказва от приетата по делото експертиза, която потвърждава, че задълженията по акта са платени още през 2013 г. - на каса в МДТ и през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. от задълженото лице по банков път, което е видно от приложените и приети по делото писмени доказателства.

Счита, че правният интерес от водене на делото е отпаднал, тъй като описаните в исковата молба задължения са платени назад във времето от ищеца преди завеждането на исковата молба. Същите са установени в срок, АУЗД е издаден в срок и към момента на плащането им същите са били дължими, изискуеми и непогасени по давност. Изтъква, че изпълнителното дело е образувано още през 2017 г., с което давността се прекъсва с иницииране на принудителното производство.

На следващо място твърди, че АУЗД № **********-1 /24.06.2014 г. е съставен от Гр. Б. Д. на 24.06.2014 г. Връчен е с известие за доставяне на 30.06.2014 г. на задълженото лице на посочения от него адрес за кореспонденция. Актът не е обжалван в законоустановения 14-дневен срок по административен ред и е влязъл в сила на 15.07.2014 г. Посочва, че задълженията на лицето възникват по силата на подадена от него данъчна декларация пред компетентния орган, с която собственоръчно декларира и заявява собствеността си пред органа. Подаването на декларация е доказателство, че лицето е знаело за притежаваната от него собственост и за задълженията под форма на данъци и такси. Твърди, че АУЗД не създава задължения, а само придава ликвидност на дълга. Длъжникът е предаден своевременно за принудително събиране на ЧСИ В. П. с приемо-предавателен протокол № 7 от 20.10.2017 г. Затова счита, че изложените в исковата молба аргументи за изтекла погасителна давност на описаните задължения са неоснователни, тъй като погасените по давност задължения са платени преди изтичане на давността им. Излага съображения, че погасените по давност вземания се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.

Твърди, че искът по чл.439 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК е иск на длъжника, който оспорва изпълнението, като той може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл. 439, ал.2 ГПК/. Затова счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.

На последно място посочва, че задълженията за 2009 г. и 2010 г. не са били с изтекла погасителна давност към момента на съставяне на акта през 2014 г., тъй като тяхната 5 годишна погасителна давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК изтича чак през 2015г. Освен това всички задължения за 2011 г., включени в АУЗД, които са включени автоматично с натрупване от одобрената програма ПП „Матеус" на МФ са платени преди изтичане на абсолютната 10 годишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, която настъпва през 2019 г. за най-старите задължения, включени в акта и описани в 3 експертизата, а именно задълженията от 2009 г. При извършване на първото плащане през 2013 г. са погасени първо най - старите задължения, а именно тези за 2009 г., които са включени в 2011 г. Твърди, че давността е прекъсната с издаването на АУЗД от 24.06.2014 г., както и с образуване на ИД №1572/2017 г. срещу ищцата.

Моли въззивния съд да отмени Решение № 116/17.12.2021 г. по гр.д.

№ П559/2011 г. по описа на PC Тетевен в обжалваната част и постанови друго, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан със законните последици.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 543/03.02.2022 г. от Б. ИВ. Н., чрез адв. С.П., в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че за да бъде платено едно задължение доброволно, то лицето трябва да съзнава за кой период е, както и дали задължението е погасено по давност. Начислявайки всички задължения за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в задълженията за 2011г., Общината е лишила от възможност ищцата да направи информиран избор и да вземе доброволно решение дали да плати погасени по давност задължения.

Счита, че съставеният АУЗД е с невярно съдържание и представлява неистински официален документ по НК. Твърди, че задълженията са погасени по давност и събраните суми подлежат на връщане от Общината - аргумент от чл. 173, във връзка с чл. 174 ДОПК. Изтъква, че неправилно Община Тетевен, съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, е записала в задълженията за 2011г. и задължения за предходни години. Изтъква, че по този начин от една страна Общината заблуждава длъжниците, че задълженията им не са погасени по давност, а от друга страна недължимо събира суми, които е следвало да отпише служебно. Моли да се имат предвид разликите в института на погасителната давност съгласно ДОПК и погасителната давност по ЗЗД. Абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК се прилага служебно. Твърди, че ищцата е заплатила през 2021г. задължения и лихви, които са й записани, че са за 2011г. и които всъщност са за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Същите са били погасени към момента с изтичане на абсолютна погасителна давност и административният орган е бил длъжен служебно да ги отпише, а не да ги събира. Изтъква, че за бъде приложен чл.174 от ДОПК, платилия доброволно длъжник е следвало да знае, че плаща погасени по давност вземания. Твърди, че ищцата не е знаела, че плаща погасени по давност задължения, а събраните от ЧСИ В. П. суми през 2020 г., са за погасени по давност задължения от 2008 г. и 2009 г. Изтъква, че същите не са платени доброволно, а събрани принудително чрез налагане на запор.

Предоставените платежни нареждания не са от името на Б.И., а от името на ЧСИ В. П.. Моли съда да остави в сила решението на ТРС, като му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът Община – Тетевен чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт В. поддържа подената жалба на изложените в нея основания и моли съда да отмени решението на ТРС в 4 обжалваната част, като постанови ново, с което отхвърли предявения иск.

Подробно излага съображенията си в представената писмена защита и моли да се присъдят направените по делото разноски пред първата и въззивната инстанция съгласно представени списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът Б.И. Н. редовно призована за съдебното заседание не се явява. Упълномощеният процесуален представител адв.С.П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на Община – Тетевен и моли съда да постанови решение, с което потвърди решението на ТРС в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на РС Тетевен е валидно и допустимо в обжалваната част.