Решение № 3745 от 12.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3745 гр. София, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ВН като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110129508 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

12.11.2021 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ВН, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 29509/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от С. АТ. ИЛК. срещу "", като се твърди, че страните се били намирали в трудово правоотношение възникнало въз основа на Трудов договор № 48/12.10.2020 г. за длъжността „експерт“. Поддържа, че на 28.04.2021 г. била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, в която 1 липсвал изходящ номер и дата, като последната била подписана, тъй като ищцата била афектирана. Навежда доводи, че била предала служебните вещи на работодателя, а в трудовата книжка била вписано, че трудовото правоотношение било прекратено на посоченото основание на 27.04.2021 г. Излага съображения, че заповедта за уволнение била незаконосъобразна, тъй като в същата липсвали изходящ номер, както и дата на издаване и връчване, поради което не било ясно кога същата влизала в сила, а освен това с оглед вписаното в заповедта правоотношението следвало да бъде прекратено от 29.04.2021 г.

Твърди, че работодателят бил нарушил правилото на чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като длъжностните лица при ответника били антидатирали втория екземпляр от заповедта и били поставили номер без ищцата да е била присъствала, с което се опитвали да заобиколят нормата на чл.

71, ал. 2 КТ. Поддържа, че закона не посочвал какво следвало да е писменото съдържание на заповедта за уволнение, но по аналогия съдържанието следвало да бъде сходно на това по чл. 66, ал. 1 КТ. Сочи, че уволнителната заповед била издадена след изтичането на срока по чл. 71, ал. 2 КТ – с оглед момента на сключване на трудовия договор. Навежда доводи, че поради незаконосъобразност на заповедта следвало последната да бъде отменена и да бъде възстановена на заеманата пред незаконното уволнение длъжност. Твърди, че за заеманата длъжност било уговорено трудово възнаграждение в размер на 2162,16 лева, както и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 237,84 лева, като общото брутно трудово възнаграждение било в размер на 2400,00 лева. Поддържа, че в следствие на незаконното уволнение била останала без работа, поради което ответникът дължал обезщетение в размер на 14400,00 лева на основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 27.04.2021 г. до 27.10.2021 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно, както и да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, както и ответника да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който се твърди, че предявените искове са редовни и допустими, но са неоснователни. Твърди, че с трудовия договор, който бил подписан от ищцата на 19.10.2020 г. бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, като с оглед заеманата от ищцата длъжност следвало да се провери годността й – знания и умения да извършва възложената работа. Поддържа, че в срока за изпитване работодателят не е бил удовлетворен от изпълнението на заеманата длъжност, поради което било упражнено правото на работодателя по чл. 71, ал. 1 КТ, като сочи, че закона и договора не изисквали мотивираност на заповедта и решението на работодателя.

Поддържа, че са неоснователни твърденията на ищеца, че заповедта била издадена след изтичане на срока по чл. 71 КТ, тъй като съобразно чл. 70, ал. 4 КТ в срока за изпитване не се включвало времето през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск. Аргументира, че от ищцата била ползвала 8 дни платен годишен отпуск, за която била заявления, които били одобрени със заповед о№8/11.02.2021 г. и заповед № 11/16.03.2021 г., поради което сключеният на 19.10.2020 г. трудово договор, съответно срока за изпитване се продължавал с толкова работни дни. Излага съображения, че вместо на 19.04.2021 г., срокът за изпитване изтичал на 27.04.2021 г., като на 26.04.2021 г. в рамките на уговорения срок, работодателят бил издал писмено волеизявление за прекратяване на 2 трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, което не страдало от твърдените от ищцата пороци. Поддържа, че са неоснователни доводите на ищцата за незаконосъобразност на заповедта за уволнение с оглед съдържанието й. Сочи, че освен това самата ищцата макар и да твърдяла наличието на пороци, била подписала заповедта, като съдържанието на заповедта била достигнало до нея. Твърди, че макар ищцата да е получила заповедта, последната фактически била отказала собственоръчно да изпише датата на която я е получила, поради което обстоятелството било възприето от други служители на ищеца, поради което било допълнително отразено в заповедта. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

I. От фактическа страна.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) страните са се намира в трудово правоотношение възникнало въз основа на Трудов договор № 48/12.10.2020 г. за длъжността „експерт“, като договорът е бил подписан от ищцата на 19.10.2020 г.; 2) трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя с процесната заповед на основание чл.

71, ал. 1 КТ; 3) че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението е в размер на 2400,00 лева.

Представен е Трудов договор № 48/12.10.2020 г., с който на 19.10.2020 г. страните са уговорили срок за изпитване от шест месеца, който започва да тече от датата на постъпване на работа – 19.10.2020 г.

В нормата на чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

Приложена е Заповед № 83/26.04.2021 г., с която трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване.

Върху Заповед № 83/26.04.2021 г. е положен удостоверителен надпис (нотариална заверка), с което нот. Здравко Тончев е удостоверил верността на преписа снет от оргинала на частния документ, представен от Веселина Мандаджиева в 15:30 ч. на 26.04.2021 г. В заповедта фигурират подписите на четирима свидетели, които са удостоверили, че заповедта за уволнение е връчена на 26.04.2021 г., като ищцата е отказала да положи дата.

Съгласно правилото на чл. 591, ал. 1 ГПК при удостоверяване верността на препис от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е 3 имало в тях зачерквания, добавки, поправки и други особености.

Предмет на нотариалното производство по чл. 591, ал. 1 ГПК е удостоверяването на преписа от документа от който последният е снет. В тази насока датата поставена от нотариауса единствено изяснява обстоятелството, че към 26.04.2021 г. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение действително е съществувала в обективната действителност. Но извън проверката, респ. нотариалната функция на нотариуса е това кога е била издадена заповедта, респ. дали и кога е била връчена. Тоест по отношение на тези обстоятелства нотариалното удостоверяване не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.

От Заповед № 8/11.02.2021 г. се установява, че на ищцата е било разрешено ползването на платен годишен отпуск от 1 работен ден – 12.02.2021 г.

Представена е Заповед № 11/16.03.2021 г., с която на ищцата е било разрешено ползването на платен годишен отпуск от 7 работни дни за периода 18.03.2021 г. до 26.03.2021 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. ДЦ и св.

ИЦ.

При разпита на св. Ц се установява, че ищцата му е била подчинена в дъщерно дружество на ответното дружество. Той бил три години началник на отдел по кредитиране и лизинг, а тя била експерт в отдела. Изяснява, че като служител имал отлични впечатления от ищцата, която изпълнявала надлежно и усърдно трудовите си задължения и клиентите били много доволни. Свидетелства, че като неин ръководител не му били искали становище във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, каквато практика имало от отдел „Човешки ресурси“. Разяснява, че в деня на връчване на заповедта – 28.03. бил на работа, като Силвия отишла при него и му казала, че й прекратяват трудовото правоотношение на 28.04. Тя попитала защо се прекратява трудовото правоотношение, но свидетеля й казал, че не бил уведомен и че няма представа. Установява, че до последно знаел, че договорът щял да бъде удължен, като не било имало никакви предпоставки за прекратяване на договора.

Свидетелства, че той не бил присъствал на връчването на заповедта и не знае кога е станало това, но към 28.03. ищцата му била казала, че й е връчена такава заповед. Сочи, че за първи път в съдебното заседание разбирал, че такава заповед се заверявала при нотариус.

От казаното от Ц се установява, че работи при ответника от м.05.2020 г. е като изпълнителен директор. Изяснява, че в кабинетът й на посочената дата, която не може да се сети, тя присъствала, заедно с ПФ – директор на ББР, шефа на „Човешки ресурси“, главният юрисконсулт на банката и колега от сигурността, поканили ищцата да дойде, за да й връчат заповедта. Свидетелства, че заповедта била надлежно връчена, като ищцата се разписала, но отказала да положи дата на единия документ, като си взема единият лист – нейният екземпляр от заповедта, а този за ответника останал при тях и с това се приключило.

Установява, че реакцията на ищцата била естествена и нормална за човек на когото му прекратяват трудовото правоотошение, като със сигурност не била приятно изненадана.

4

Сочи, че е очевидец и е видяла как ищцата подписва всички екземпляри, като на мястото присъствали още 4 човека. Свидетелства, че не помни конкретната дата, тъй като не я била проверявала, но периода бил в края на месец април. Изяснява, че не е казвала да подпише, а да положи дата, защото на екземпляра нямало дата.

Съдът намира, че не следва да обсъжда показанията на Ц, тъй като показанията й са процесуално недопустими. От представените по делото писмени доказателства и от заявеното от ИЦ в открито съдебно заседание от 04.11.2021 г. се изяснява, че последната е изпълнителен директор на ответника. Съгласно правилото на чл. 177 ГПК като страни по делото дават обяснения законните представители на юридическите лица – какъвто е изпълнителния директор. Тоест, последният може единствено да дава обяснения по реда на чл. 176 и сл. ГПК, но не и да бъде разпитван като свидетел – в този смисъл Решение № 287 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 253/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 349 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2014 г., IV г. о., ГК . При това положение, казаното от изпълнителния директор Съйкова, могат да бъдат ценени единствено при условията на чл.

176 ГПК – като обяснения на страна. Съгласно чл. 175 – чл. 177 ГПК страните могат да дават обяснения, като с материална доказателствена сила се ползва само признанието на неизгоден за тях факт. Разпоредбата на чл. 176 ГПК намира приложение и по отношение на управителите на търговските дружества. Когато страни по делото са юридически лица, съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 обясненията се дават от техните законни представители.