Определение № 3383 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3383 г.В., 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501245 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 ГПК и сл., вр. чл. 407 ГПК .

Подадена е частна жалба с вх. № 18667/09.03.2026 г. от Й. К. К., чрез адв. Т. С., срещу Разпореждане № 28879 от 31.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 4192/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника Й. К.

К. сумата от 257,60 лв., дължима като част от задължението по издадена Заповед № 2013/05.04.2023г., както и сума в размер на 75,00 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, както следва - 25,00 лв. – държавна такса по сметка на Районен съд - Варна и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 416, изр. 2 ГПК.

В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като постановено в нарушение на процесуалните и материални правила. Твърди се, че срещу издадената по заповедното дело заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение в законоустановения срок, като е приложил и доказателства, че задължението е изпълнено изцяло.

Видно от приложената от дружеството-заявител справка, фактура за м. май 2022 г. към 02.05.2023 г. не е съставена. Поради тази причина длъжникът изрично оспорил претендираното вземане по нея. В становището си заявителят посочил, че не е заплатена точно оспорената сума, претендирана като дължима за м. май 2022 г., като едва тогава представил справки за извършени плащания и недобор. С последващо становище жалбоподателят отново оспорил издаването на въпросната фактура, вкл. обективираното в нея потребление, с уточнение, че е създадена след подаване на заявлението с оглед нуждите на производството. Излага се, че въпреки направеното оспорване на 1 претендираната за м. май сума, съдът вместо да обезсили заповедта в частта, в която е изпълнена, и да укаже на заявителя възможността да подаде иск за установяване на оспореното вземане, е издал изпълнителен лист, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 415 ГПК. Поддържа се, че самото подаване на възражение, респ. оспорването на претендираната сума за м. май 2022 г., влече като последица пречка заповедта по чл. 410 ГПК да влезе в сила и да бъде издаден изпълнителен лист в тази й част. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД не е депозирала отговор по частната жалба.

Въззивният състав на Окръжен съд - Варна, след като обсъди доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо разпореждане по чл. 274 ГПК, поради което е допустима.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по заявление на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. К. К., въз основа на което съгласно Разпореждане № 12853/04.04.2023 г. е издадена Заповед № 2013/05.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните парични вземания: сумата от 380,68 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК-услуги по партида с абонатен № ****, за обект находящ се в адрес г.В. ***** дължима за периода от 04.05.2022 г. до 02.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.04.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 23,07 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 380,68 лв., дължима за периода от 02.07.2022 г. до 26.03.2023 г., както и сумата от 25,00 лв. – държавна такса, както и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника на 19.04.2023 г. и на 10.05.2023 г. по делото е постъпило възражение по чл. 414а ГПК, депозирано от длъжника, с което е заявил, че е изпълнил изцяло задължението си по заповедта и е представил доказателства за заплащането на дължимите суми за главница за периода 01.06.2022 г. – 02.03.2023 г. и съответните лихи. Твърдял е, че фактура за м. май 2022 г. не е съставяна, поради което оспорва вземане по нея.

В изпълнение на дадените указания с разпореждане № 17590/12.05.2023 г. заявителят е депозирал становище по подаденото възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 37479/20.05.2023 г., като е признал частично плащането на претендираните вземания и е заявил, че неплатени са останали задълженията за главница в размер на 240,55 лв., дължима за периода от 04.05.2022 г. до 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.04.2023 г., обезщетение за забава върху главницата от 18,64 лв., дължимо от 02.07.2022 г. до 26.03.2023 г., държавна 2 такса в размер на 25 лв., присъдена със заповедта за изпълнение и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Становището на заявителя с вх. № 37479/20.05.2023 г. е изпратено на длъжника за становище в 3-дневен срок от получаването му с указания, че може да представи доказателства за извършване на плащане на останалите дължими суми и разноски по делото. В отговор със становище с вх. № 48092/26.06.2023 г. длъжникът отново е подчертал, че в подаденото срещу заповедта възражение е оспорил издаването на фактура за м. май 2022 г., заявил, че същата е съставена след издаване на заповедта за изпълнение, с оглед нуждите на процеса, поради което я оспорва изцяло – обективираните потребление и дължими суми, съдържание и дата.

С Разпореждане № 24298/29.06.2023 г. заповедният съд е приел възражението на длъжника в частта относно недължимост на сумата 146,15 лв., дължима като част от задължението по издадена Заповед № 2013/05.04.2023 г., като основателно, и не е приел възражението на длъжника в частта относно недължимост на сумата от 257,60 лв., дължима като част от задължението по издадена Заповед № 2013/05.04.2023г., както и сума в размер на 75,00 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, както следва - 25,00 лв. - държавна такса по сметка на Районен съд - Варна и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.

С обжалваното Разпореждане № 28879 от 31.07.2025 г. районният съд е приел, че поради влизане в сила на Разпореждане № 24298/29.06.2023 г. следва да бъде издаден изпълнителен лист по отношение на горепосочените суми, за които възражението по чл. 414а не е прието.

Въз основа на атакуваното разпореждане е издаден изпълнителен лист № 3525 от 01.08.2023 г. за сумата от 240,55 лв., представляваща незаплатен остатък от главницата по издадена Заповед за изпълнение № 2013/05.04.2023 г., за ползвани и неплатени ВиК-услуги по партида с абонатен № ****, за обект находящ се в адрес гр. Варна, жк В. бл. 63, вх. 1, ап. 22, дължима за периода от 04.05.2022 г. до 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.04.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 17,05 лв., представляваща незаплатен остатък от обезщетението за забава по издадена Заповед за изпълнение № 2013/05.04.2023 г., дължима за периода от 02.07.2022 г. до 26.03.2023 г., както и сумата от 25,00 лв. – държавна такса, и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

При така констатираните обстоятелства въззивният съд намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 ГПК когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

В настоящия случай не може да се приеме, че заповедта за изпълнение е 3 влязла в законна сила за вземането, за което е издаден изпълнителен лист, доколкото същото е изрично оспорено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК с възражение от длъжника. Ясно и недвусмислено длъжникът е заявил, че оспорва потреблението във фактурата за м. май 2022 г. и дължимите суми по нея. Това изявление на длъжника по своята правна същност представлява възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което се оспорват задълженията по фактурата за м. май 2022 г., макар и да е обективирано в депозираното възражение по чл. 414а ГПК, с което са представени доказателства за заплащане на останалите претендирани вземания за главница и лихви.

Заповедният съд неправилно е приел изявленията на длъжника като възражение по чл. 414а ГПК относно всички суми по заповедта за изпълнение, вместо да даде указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК да предяви установителен иск за оспореното с възражението на длъжника вземане.

При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не са били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист, предвид депозираното възражение в срок, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта за сумата от 257,60 лв., дължима като част от задължението по издадена Заповед № 2013/05.04.2023г., както и за съответната част от разноските, а именно: за разликата над 9,05 лв. за държавна такса до присъдените 25 лв. и за разликата над 18,01 лв. за юрисконсултско възнаграждение до присъдените 50 лв. В останалата част разпореждането следва да бъде потвърдено.

В този случай на обезсилване за горепосочените суми подлежи и издаденият изпълнителен лист. Делото следва да се върне на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 28879 от 31.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 4192/2023 г. по описа на Районен съд – Варна , В ЧАСТТА, в която е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника Й. К. К. сумата от 257,60 лв., дължима като част от задължението по издадена Заповед № 2013/05.04.2023 г., както и за разликата над 9,05 лв. за държавна такса до присъдените 25 лв., както и за разликата над 18,01 лв. за юрисконсултско възнаграждение до присъдените 50 лв., на основание чл. 416, изр. 2 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 3525 от 01.08.2023 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 2013/05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4192/2023 г. по описа на Районен съд – Варна срещу длъжника Й. К. К., ЕГН **********, с адрес г.В. ****, В ЧАСТТА, за сумата от 240,55 лв., представляваща незаплатен остатък от главницата по издадена Заповед за изпълнение № 2013/05.04.2023 г., за ползвани и неплатени ВиК-услуги по партида с абонатен 4

№ ****, за обект находящ се в адрес г.В. *****, дължима за периода от 04.05.2022 г. до 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.04.2023 г., до окончателното изплащане, за сумата от 17,05 лв., представляваща незаплатен остатък от обезщетението за забава по издадена Заповед за изпълнение № 2013/05.04.2023 г., дължима за периода от 02.07.2022 г. до 26.03.2023 г., както и за разликата над 9,05 лв. за държавна такса до присъдените 25 лв. и за разликата над 18,01 лв. за юрисконсултско възнаграждение до присъдените 50 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 28879 от 31.07.2025 г., постановено п о ч . гр. д. № 4192/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, в останалата обжалвана част.

ВРЪЩА ч . гр. д. № 4192/2023 г. по описа на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия и осъществяване на процедурата по чл. 415 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5