Решение № 3934 от 18.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3934 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Административно наказателно дело № 20221110206146 по описа за 2022 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Е. П., с ЕГН – **********, с адрес /адрес/ срещу Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-018160 от 15.10.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. В представена по делото писмена защита същият излага доводите си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото му на защита. В тази връзка се сочи, че процесното наказателно постановление не съдържа всички реквизити по чл.57 от ЗАНН, доколкото в него липсва описание на нарушението, датата и мястото на неговото извършване, както и на обстоятелствата, при които е станало това.

1

Въззиваемата страна – Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 831980 от 06.10.2020 г., съставен от В. Р. В. на длъжност мл.автоконтрольор при ОПП СДВР е установено, че на същата дата /06.10.2020 г./, около 05:20 часа в гр.София по бул.“Кръстю Пастухов“ с посока на движение от бул.”Искърско шосе“ към ул.”Иван Арабаджията“ жалб. Н. Е. П. управлявал лек автомобил „П. 406” с рег.№ /хххххх/, собственост на А. В., като при извършената му проверка същият отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство DRUG TEST 5000 № 007. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 093098 за ВМА.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление № 20-4332-018160 от 15.10.2020 г. на Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите В. Р. В. и Н. И. И., които съдът кридитира като последователни, логични и непротиворечиви, както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правно страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Изключение от посоченото правило не е предвидено за нито една категория водачи.

Съдът намира, че от показанията на свидетелите В. Р. В. и Н. И. И., както и от приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че жалб. Н. Е. П. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, а именно, че същият като водач на моторно превозно средство е отказал да му бъде извършен тест с техническо средство DRUG TEST 5000 за употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Относно главния факт на доказване, съгласно вмененото на жалбоподателя нарушение – управлението на МПС, показанията на посочените свидетели и приобщените по делото писмени доказателства, са еднопосочни, взаимно допълващи се, последователни, логични и непротиворечиви. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя, доколкото в жалбата си, както и в писмената защита същият твърди единствено, че са налице процесуални нарушения, допуснати в хода на производството.

За да е осъществено от обективна страна деянието по цитираната разпоредба, е необходимо и достатъчно лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на 3 наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена такава проверка.

Също така, за да е съставомерно деянието по посочения текст е необходимо и достатъчно водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества, независимо дали е проявил желание да се подложи на медицинско изследване.

В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че на процесната дата и час жалбоподателят е управлявал МПС. Безспорно се установява, че на жалбоподателя му е било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, на което жалбоподателят е отказал. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества с техническо средство, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.

174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно административно – наказващия орган е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя за осъществено от него нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в предвидения от закона размер за този вид нарушение, а именно глоба в размер от 2000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, което съдът счита, че отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното административно нарушение. С оглед на това съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е приложил санкционната норма от ЗДвП, поради което законосъобразно е наложил съответното наказание.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те са издадени от компетентен орган и в сроковете по ЗАНН.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че наказателното 4 постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая НП съдържа ясно описание на всички елементи от състава на нарушението, като са посочени датата и мястото на извършването му. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво точно нарушение е обвинено и как да организира защита си.

По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-4332018160 от 15.10.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Н. Е. П., с ЕГН – **********, с адрес /адрес/, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5