Определение № 9694 от 10.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67836/2023
- Вид
- Определение № 9694
- Подписан
- 10.03.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 5 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9694
**********, 10.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110167836 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, инициирано от ответникът по делото, който счита, че на пълномощника на ответника не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като с водене на пет броя дела, между които е и настоящото дело, които са образувани по еднотипни казуси, по искове, породени от сходни потребителски договори, сключени между страните по настоящото дело, се реализира злоупотреба с право.
Пълномощникът на ответника счита, че на пълномощника на ищцата не се дължи адвокатско възнаграждение по настоящото дело, тъй като по него е положен адвокатски труд, аналогичен по посочените от него други четири дела.
Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена в срок, от лице с правен интерес, тя е администрирана като препис е връчен на насрещната страна. Същата я оспорва като неоснователна, по подробно изложени съображения.
При преценка доводите на страните, съдът съобрази следното:
С решение № 14432/24.07.2025 г. съдът се е произнесъл по два обективно съединени иска, а именно:
Прогласил е по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 19, ал. 5 и ал. 4 ЗПК, и във вр. с чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предявен от адв. Д. В. М. от АК Пловдив, като пълномощник на Д. С. И. срещу ***************, за нищожна клаузата на чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит № 586636/29.10.2021г., сключен между *************** като кредитор и Д. С. И. като кредитополучател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 973, 92 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция), предвидено в чл. 5 от договора, поради противоречие със закона и добрите нрави;
Осъдил е *************** да заплати на Д. С. И., чрез адв. Д. В. М. от АК Пловдив, сума в размер на 973, 92 лв., недължимо платена по нищожна клауза на договор за потребителски кредит № 586636 от 29.10.2021г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.11.2023г. до изплащане на сумата, по иска по чл. 55, 1 ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Тъй като предявените искове са били уважени изцяло, ***************, ЕИК 202531869, с адрес: **********, е осъден да плати на адв. Д. В. М. от АК Пловдив, като пълномощник на ищцата Д. С. И., на която е предоставил безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Със списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен в хода на делото, пълномощникът на ищцата е поискал за предоставената от него безплатна правна помощ да бъде определено следното възнаграждение - по установителния иск - 503 лв. с ДДС, а по осъдителния иск 480 с ДДС.
При това положение, съдът счита молбата за изменение на решението по делото в частта за разноските за неоснователна, поради следното:
При определяне на възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС, което е по - малко от половината, което пълномощникът на ищцата счита, че му се дължи, съдът е взел предвид част от съображенията, които ответникът е изложил срещу предложеното в списъка на разноските възнаграждение, както и е отчел невисоката правна и фактическа сложност на делото. Съдът счита, че ако в конкретният казус определи възнаграждение по- ниско от минимално установения размер, би излязъл извън границите на принципа на справедливост при оценка на положения от пълномощника труд.
Воден от горното и на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба вх. № 274602/14.08.2025г. по чл. 248, ал.1 от ГПК, подадена от *************** за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Софийски градски съд, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2