Решение № 282 от 06.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Варна, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20223100502584 по описа за 2022 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Толини - В.” ЕООД, ЕИК:201549527, с адрес на управление: Варна, ул. Ген.

Паренсов № 28 ет. 3, ап. 23, срещу решение №3234/28.10.2022г., постановено по гр.д. № 18401/2021 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Н. А. К. ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. *****, сумата от 1200.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от направени разходи за заплащане на месечен наем в размер на 400 лв. за период от три месеца /м.януари, м. февруари и м.март 2020г./, които са пряка последица от забавено изпълнение на договорното задължение на ответника по чл.3.1 от Предварителен договор за покупко-продажба и строителство с „Толини - Варна” ЕООД да въведе сградата, находяща се в гр. В., на *** А в експлоатация и снабдяване с Разрешение за ползване /Удостоверение за въвеждане в експлоатация/ до 30.12.2019 г. на апартамент № 12, ет. 6, намиращ се в жилищна сграда находяща се в УПИ VII-7, по плана на 9-ти микрорайон с идентификатор ***, с административен адрес гр. В., ул. „Хан Маламир“ №2А, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82, предл. 1 от ЗЗД.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, по съображения идентични с релевираните в отговора на исковата молба пред първата инстанция. Поддържа се, че ответникът е изправна страна по договора, а евентуално, че забавата му се дължи на форсмажор – 1 несвоевременно изграждане на съоръжения от страна на

„Електроразпределение Север“ АД. Твърди се неправилна преценка на ВРС относно доказателствената стойност на представените разписки за заплатен наем, тъй като несъответствието в индивидуализацията на имота необосновано е обяснено с техническа грешка. Излага се, че при липса на представен писмен договор за наем или на ангажирани гласни доказателства за сключен такъв в устна форма, както и на доказателства за заплащани консумативи за ток и вода, следва да се приеме, че разписките са съставени единствено за целите на процеса. Позовава се на влязлото в сила решение по гр.д. 5993/2020г. на ВРС, с което предявеният от ищеца срещу ответника иск по чл.92 от ЗЗД е отхвърлен поради липса на забава на строителя.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82, предл. 1 от ЗЗД от Н. А. К. срещу „Толини - Варна” ЕООД за заплащане на сумата от 1200.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби от забавено изпълнение на договорното задължение на ответника по чл.3.1 от Предварителен договор за покупко-продажба и строителство.

Ищецът твърди, че на 22.10.2018 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба и строителство за апартамент № 12, ет. 6, на *** А, срещу цена от 91924 лв. /равняваща се на 47 000 Евро/, заплатена както следва: 10 % - 9192,40 лв. - капаро, 20 % 18384,80 лв. вноска и останалите 70 % - 64346.80 лв. на 22.01.2019 г. Съгласно чл.3.1. от предварителния договор е бил определен срок до 31.12.2019г. за завършване на строителните работи и въвеждането на сградата в експлоатация с Разрешение за ползване, което в случая е издадено едва на 02.04.2020 г. Ответната страна е обяснила забавата от няколко месеца с документални и други административни проблеми с „Електроразпределение север“ АД, което според нея представлявало форсмажорни обстоятелства.

Твърди, че „Електроразпределение север“ АД, фактически не са имали правната възможност да започнат да изграждат външното кабелно табло за захранване на вътрешните електромери за битова електроенергия, по рано от 02.04.2020 г. - датата на Удостоверение за въвеждане в експлоатация /Акт 16/.

Едва след това, на 28.04.2020 г. всички собственици на обекти в сградата, били регистрирани, в системата за плащания на „Енерго-Про“ Варна ЕАД, а до тогава сградата била практически необитаема. По време на строителството ищецът бил принуден да живее на свободен наем в размер на 400 лева месечно, в съседна пресечка на обекта, а именно на ул. Цар Иван Страцимир № 9, ет. 5, ап. 11, поради което претендира за репариране на претърпените вреди за периода на забавата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения, че със сключване на окончателния договор в нотариална форма предварителният договор е прекратил действието си. В условията на евентуалност твърди недължимост и на основание форсмажор – допусната от „Електроразпределение север“ АД забава при въвеждане в експлоатация на изграденото външно кабелно електрозахранване. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на 2 облигационно правоотношение към процесния период, собственическото качество на наемодателя и заплащането на твърдения наем.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

С представения по делото Предварителен договор за покупко-продажба и строителство от 22.10.2018 г. ищецът в качеството си на купувач се задължава да закупи от ответника „Толини - Варна” ЕООД апартамент № 12, находящ се в новострояща се сграда на *** А, ет.6, а в качеството си на възложител възлага на ответника, а последният се съгласява, да извърши груб строеж, довършителни работи и инсталации на обекта, както и да го въведе в експлоатация. Договорена е продажна цена в размер на 47000 евро, платима както следва: капаро от 10 % - 9192,40 лв. при сключване на договора, 20 % 18384,80 лв. вноска при сключване на договора и 70 % - 64346.80 лв. в срок от 7 дни след заверена кота „било“ на сградата - Удостоверение Акт 14 и представянето му като копие на възложителя, но не по-късно от 15.02.2019г.

Изпълнителят се задължава в срок до 15.02.2019г. да извърши необходимото строителство и да получи заверено Удостоверени Акт 14 за сградата, като на този етап на строителството на сградата ще се прехвърли собствеността на имота.

Съгласно чл.3.1. от предварителния договор е определен срок до 30.12.2019г. за завършване на строителните работи и въвеждането на сградата в експлоатация с Разрешение за ползване /Удостоверение за въвеждане в експлоатация/. В чл.3.2 е регламентирано, че при настъпване на форсмажорни обстоятелства, като война, природни бедствия, общонационални стачки, промяна в законодателството, засягащо пряко инвестиционния процес и др. п., както и действия на властите, които не позволяват изпълнение на работите, освен ако не са предизвикани от изпълнителя, действието на настоящия Договор се спира до отпадане на тези обстоятелства. В чл.4 от договора ответната страна в качеството на изпълнител се задължава да извърши строителство на описания по-горе недвижим имот, като изпълни работата в съответствие с архитектурния план, нормативните изисквания на ЗУТ, подзаконовите нормативни уредби за прилагането му, БДС и условията на настоящия договор (чл.4.1.1.); да приключи строителството в сроковете по договора (чл.4.1.2.), да поддържа контакт с възложителя и да го информира за хода на строителството (чл.4.1.3.), да поеме всички разходи по проектирането, изграждането, приемането и въвеждането в експлоатация на обекта и го предаде на възложителя съгласно архитектурния проект на сградата и съгласно договора; да предприеме всички необходими правни и фактически действия за установяване годността за ползване на строежа, Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и за издаване на Разрешение за ползване /Удостоверение за въвеждане в експлоатация/ (чл.4.1.5.) и да предаде владението на обекта на възложителя след завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация с Разрешение за ползване /Удостоверение за въвеждане в експлоатация/, в срок не по-късен от 30.12.2019 год.(чл.4.1.7.).

Съгласно приложения по делото договор за присъединяване на обект на клиент на електроразпределителната мрежа от 04.09.2019г., е сключен такъв с „Електроразпределение

Север“

АД за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект: жилищна сграда находяща се в 3

УПИ VII-7, по плана на 9-ти микрорайон, с административен адрес гр. В., ул.

„Хан Маламир“ №2а. Договорът е изменян с две споразумения от 01.08.2019г. и от 09.10.2019г.

Видно от представените удостоверение за въвеждане в експлоатация № 51/02.04.2020 г. и разрешение за ползване № ДК-07-ВН81/02.04.2020 г., задължението на ответника по чл.4.1.7. от договора е изпълнено със забава от три месеца.

Приети са като доказателства по делото четири броя разписки за наем за недвижим имот от 25.12.2019 г., 25.01.2020 г., 25.02.2020 г., 25.03.2020 г., удостоверяващи заплатени от ищеца на Мирослав Йорданов Савов суми от по 400 лева - предплатен наем за месеците Януари, Февруари, Март и Април 2020 г. за двустаен апартамент, находящ се в гр.В., ул.“Цар Иван Страцимир“ 9, ет. 5, ап.11.

От представената разпечатка от Агенция по вписвания за периода от 01.01.1993 г. до 25.02.2022 г., се установява, че наемодателят Мирослав Йорданов Савов е собственик на имот с административен адрес гр.В., ул.“Цар Иван Страцимир“ 9, ет. 5, ап.5.

С влязло в сила решение по гр.д. 5993/2020г. на ВРС е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за присъждане на мораторна неустойка по чл.6.1. от договора за забава на задължението за завършване на строителството на имота.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, в случай че длъжникът не изпълни задължението си точно, кредиторът може да претендира алтернативно или изпълнение на задължението заедно с обезщетение за забавата, или компенсаторно обезщетение. Според чл. 82 от ЗЗД обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен предварителен договор, забава на изпълнителя досежно задължението за въвеждане в експлоатация и предаване на владението и претърпени поради забавата загуби в твърдяния размер, а в тежест на ответника е да установи точното изпълнение на задължението си или че то е било забавено по причина, за която не отговаря.

4

Сключеният между страните предварителен договор за покупкопродажба включва същественото съдържание и на договор за строителство.

Изпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността не води до прекратяване на предварителния договор, тъй като окончателният не възпроизвежда или преурежда клаузите в частта относно изработката. По изложените съображения независимо от финализирането на транслативната сделка, предварителният договор представлява годен източник на облигационно правоотношение, респективно неизпълнението му води до пораждане на договорна отговорност за вреди.