Решение № 110 от 18.07.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Ихтиман, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20241840200170 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на жалба, подадена К. Д. С., ЕГН **********, с адрес: село * против Наказателно постановление № BG31072023/1000/Р8-2508 от 22.01.2024 г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“. С наказателното постановление на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1800 лева.

Първоначално производството е било образувано като АНД 218 от 2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, но същото е изпратено по компетентност на Районен съд – Ихтиман.

Жалбоподателят, посредством депозираната жалба, излага подробни съображения, според които оспореното наказателно постановление е неправилен и незаконосъобразен, като настоява същото да бъде отменено.

В последното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не се явява и неговият процесуален представител - адвокат К.. Преди това /на 13.05.2024 г./ от процесуалният представител е постъпила молба, в която е изразено и становище по съществото на производството.

В последното съдебно заседание се явява процесуален представител на наказващия орган – юрисконсулт Г.. Юрисконсултът настоява жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Районна прокуратура – Самоков, Териториално поделение – Ихтиман не изразява становище по случая.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

От събрания доказателствен материал може да се приеме, че е реализирана следната фактическа обстановка, а именно:

На 31.07.2023 г. в 10:49 часа в направление излизане от територията на Република 1

България, на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево е пристигнало пътно превозно средство с peг. № *, вид: влекач, марка и модел СКАНИЯ Р450, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от К. Д. С.. След извършена проверка от контролните органи е установено, че на 10.07.2023 г., в 15:10 часа, горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена, такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като превозното средство е засечено на 10.07.2023 г., в 15:10 часа, по път А-1, км 54+150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за него не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от ЗП. Във връзка с извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис – доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с номер на нарушението 00EB1520A35B4A97E063041F160A0EBD, заедно със снимков материал – статични изображения. Установява се, също така, че на 10.07.2023 г., в 15.10 часа, именно жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил.

Сходна фактическа обстановка е описана в издаденото и обжалвано наказателно постановление, а така също и в предхождащия го акт за установяване на административно нарушение.

Не се установява на 10.07.2023 г. процесниото моторно превозно средство да е преминало през други участъци от пътната инфраструктура на страна, без да е била заплатена дължимата тол такса за тях, във връзка с което да са издадени и други доклади от електронната система и да са направени други статични изображения.

За да се произнесе по жалбата, съдебният състав съобрази следното:

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

В настоящия случай оспореното наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния.

От приобщените по делото доказателства, в това число административнонаказателната преписка, част от която са писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление до управителя на собственика на превозното средство – „*“ АД и изпратен по e-mail отговор, а така също и от разпитаните свидетели С. Ж. и Д. П., се установява, че действително жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство.

От материалите по делото може да се приеме и че превозното средство попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и че то е засечено именно на 10.07.2023 г., в 15:10 часа, по път А-1, км 54+150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;

2

2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Правилото на мл.10б, ал. 3 от ЗП гласи, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

В текста на чл. 10б, ал. 4 от ЗП е посочено, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.

На основание чл. 10, ал. 7 от ЗП е приета Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние С наредбата, на основание чл. 10б, ал. 4, изречение второ от ЗП, се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.

Според санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева.

Разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.

Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Тоест, възможно е, ако в хода на административно-наказателното производство се установи, че превозното средство е управлявано от конкретно физическо лице, същото да бъде санкционирано.

3

Както вече бе посочено, от материалите по делото става ясно, че за процесното превозно средство не е била заплатена дължимата тол такса само за едни сегмент /само в един участък/, а именно – на 10.07.2023 г., в 15:10 часа, на път А-1, км. 54+150. В този смисъл е разпечатката от доказателствения запис на нарушението /лист 16/, като в същия е отразено, че нарушение е извършено на 10.07.2023 г., 15710, тол секция 20031, на път А-1 64+150. В тази извадка липсва информация за друго подобно нарушение, извършено на същата или друга дата. В административната преписка не е представена и друга извадка, от която да е видно, че на съответната дата са извършвани и други нарушения. В представена към становище таблица с данни за движение на МПС /лист 36/ е отразено, че процесният автомобил е бил засечен на други сегменти на дата 10.07.2023 г., като действително не се установява в 15:10 часа да е засечен. Това идва да покаже, че от доказателствата по делото се установява, че само в 15:10 часа е пропуснато подаване на декларация. Тоест, не може да се направи извод, че през целия ден, респективно – през целия маршрут в Република България или че през продължителен период от време превозното средство е било управлявано и се е движило по пътищата на страната в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗП и на наредбата, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. По този начин се установява, че неподадената декларация в 15:10 часа е изолиран /единичен/ случай.

В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена глоба във фиксиран размер, а именно – 1800 лева. Така предвиденият от законодателя фиксиран размер на глобата не дава възможност на наказващия орган да съобрази тежестта на всяко конкретно нарушение и да наложи пропорционална, съответна и справедлива административна санкция. В същото време текстът на чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за нарушения по ЗДвП не може да се прилага чл.

28 от ЗАНН. Именно в нормата на чл. 28, във вр. пар. 1,т. 4 от ЗАНН е посочено, че за маловажен случай административно наказание не се налага.