Решение № 54 от 02.07.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Стара Загора , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20215500501325 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Ю.М.И., чрез адв.С.Ч. против решение № 260170 от 24.03.2021г., постановено по гр.дело № 112/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда Ю.М.И. да заплати н а Г.С.Д. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130 ал. 1 от НК на 21.12.2019 г. в ***, изразяващи се в унижение, срам, накърняване на честа и достойнството му и уронване на престижа му като полицейски служител, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 21.12.2019г. до окончателно изплащане на сумата, като се отхвърля иска в частта до претендираните 3000 лева като неоснователен и недоказан; осъжда се Ю.М.И. да заплати на Г.С.Д. сумата в размер на 495,15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца на 21.12.2019г. в ***, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 21.12.2019 г., до окончателно изплащане на сумата; присъдени са разноски на страните, определена е допълнителна държавна такса и са присъдени разноските в полза на бюджета на съдебната власт.

Въззивникът обжалва постановеното решение в неговата осъдителна част, както и в частта, с което в полза на въззиваемия са присъдени разноски, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви. Излага подробни съображения 1 в тази насока. Твърди, че изводите на съда са неправилни и не са съобразени с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че първоинстанционният акт не е съобразен със смисъла и съдържанието на въпросното споразумение, имащо характера на влязла в сила присъда. Липсва аргументация в съдебния акт по каква причина се приема, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да е в размер на 2000 лева. Твърди, че по делото не е доказано обстоятелството, че търпените от въззиваемия страдания са станали достояние на по-широк от обичайния кръг от лица, съответно не е доказано и наличието на неприятни изживявания от морално естество, свързани със случилото се. Сочи, че по неизвестни причини в съдебният акт се приема, че търпените от въззиваемия главоболие и нервност са в пряка и причинна връзка с причинените му вреди. Съдът не е обсъдил писменото доказателство, установяващо, че въззиваемият е бил на работа и не се е оплаквал. Въззивникът намира, че по същият начин следва да се отбележи и обстоятелството, че по делото не е установено причиняване на имуществена вреда от негова страна. Няма твърдения за счупени очила и техния размер в досъдебното производство. Не било доказано, че въззиваемият е бил с очила по време на инцидента, както и, че те са счупени именно поради този инцидент.

Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново решение, с което да отхвърли исковата претенция изцяло, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски и заплатен адвокатски хонорар. В случай, че съдът приеме, че исковата претенция е основателна, моли да измени първоинстанционния съдебен акт, като със своето решение и съобразно принципите на справедливостта да присъди на въззиваемия обезщетение за претърпените от него действителни вреди. Моли и в този случай присъждане на всички направени по делото разноски и заплатен адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част на иска.

Въззиваемият Г.С.Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание се явява лично и с пълномощник адв. Р.К. и взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е образувано по искова молба от Г.С.Д. от *** против Ю.М.И. от ***, с правно основание чл. 45 ЗЗД и с цена на иска: 3 000 лева - неимуществени вреди и 495.15 лева - имуществени вреди.

Ищецът, твърди, че на 21.12.2019 год. в ***, ответникът Ю.М.И. му причинил 2 лека телесна повреда, в качеството му на полицейски орган - старши полицай в участък *** при РУ-Казанлък към ОДМВР Стара Загора, при изпълнение на службата му извършване на полицейска проверка:, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лицето в ляво. контузия на лява ушна мида с нарушение на слуха, което му причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл. 131 ал. 2, пр. 4. т.З, вр. с чл.130 ал. от НК. Работил като старши полицай в участък *** при РУ Казанлък към ОДМВР Стара Загора. За времето от 18:00 ч. на 21.12.2019 г. до 06:00 ч. на 22.12.2019 г. бил назначен в наряд съвместно с колегата му Х.Т.К.. Около 22.00-22.10ч. на 21.12.2019г. извършвали проверка на водач на лек автомобил, за който имало предположение, че управлявал МПС след употреба на алкохол. В това време зад тях спрял лек автомобил-„Фолксваген Голф" с peг. № *** и водач - лицето Ю.М.И., който се приближил към тях и започнал да се кара на него и колежката му, като казвал:

Какви сте вие, че да спирате в тъмното? За какви се мислите? Аз съм уволнил твои колеги и теб ще те уволня. Пари ли искаш да ти дам. Нямам пари. Имам една кутия с цигари само нея мога да ти дам.“ Ю. казал на спътниците си: „Вървете, вървете им вземете по едно кафе, че да си тръгнат.“ Твърди, че не му обърнал внимание и продължил работата си, но Ю. продължил да се държи агресивно, като казал: „Махайте се от тука! Аз сега ще се обадя на още хора да дойдат и знаеш ли какво ще се случи?", продължил със думи към него: .,Ти знаеш ли кой съм? Ти повече в *** няма да стъпиш!

Отиди й разпиши някъде другаде да се местиш". Твърди, че докато Ю. му говорил, той му отговорил, че не работи в момента с него, да се отдръпне настрани, за да не пречи, но той казал: ,“Ти на мен няма да ми казваш какво да правя", приближил се към него и му ударил шамар с дясната си ръка по лявата буза на лицето му. Това се случило около 22:10 ч. на 21.12.2019 г. В резултат на удара, очилата, които носил, се счупили и изпитал силна болка. Очилата бил закупил за сумата от 450 лв. Докладвали за инцидента на РУ Казанлък. Видели, че на улицата се събрали множество хора и решили да поискат подкрепление от допълнителен екип. На мястото се отзовали няколко автомобила с негови колеги. Около 10-15 мин. след това дошли колегите му: мл. автоконтрольор - Д.Й. и И.М.. През това време Ю. влязъл в къщата, която се намирала в близост, а след това установили, че Ю. го нямало в къщата. За извършеното от ответника Ю.М.И. имало образувано НОХД № 243/2020г. по описа на PC-Казанлък, за извършено от него престъпление по чл. 131. aл. 2, пр. 4, т. 3, вр. с. чл.130 ал. от НК.

Наказателното производство приключило със Споразумение за решаване на делото и на Ю.М.И. било определено наказание -лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг режим. Твърди, че на следващия ден след инцидента посетил кабинет на съдебна медицина в ***, където бил прегледан от д-р П. - специалист съдебен лекар и му било издадено съдебно съдебномедицинско удостоверение. Видно от същото, Ю.И. му причинил телесни повреди, изразяващи се в оток и кръвонасядане по лицето в ляво, контузия на лявата ушна мида с нарушение на слуха. В последствие 3 постъпил в болнично заведение за лечение в продължение на три дни, след което до края на месец януари 2020 г. бил в болничен отпуск. Твърди, че с извършените спрямо него действия от страна на ответника претърпял унижение, срам, накърняване на честта и достойнството му. Името, което изграждал в обществото като старши полицай, било накърнено. Сочи, че в следствие на неправомерните действия на ответника Ю.М.И. претърпял неимуществени вреди - унижение, срам, накърняване на честта и достойнството му, които вреди оценявал за себе си в размер на 3 000 лв. Претърпените имуществени вреди били в размер на 495.15 лева /счупени очила/ и били пряка и непосредствена последица от престъпното деяние на Ю.М.И., за което бил предаден на съд.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Ю.М.И. да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам, накърняване на честта и достойнството му, в резултат на противоправното поведение на ответника за сумата в размер на 3 000 лева, както и претърпените имуществени вреди в размер на 495.15 лева, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане 21.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва размера на исковата претенция. Твърди, че конфликт възникнал поради действията и поведението на ищеца. Същият с поведението си го предизвикал да му причини телесното увреждане, за което бил признат за виновен.

Оспорва изцяло твърденията в исковата молба за причините за възникване на конфликта, как и по какви причини било причинено телесното увреждане на ищеца.

Оспорва, че бил унищожил очила на ищеца, както и твърдението, че очилата, за които се твърдяло, че били унищожени, били на претендираната стойност. Оспорва твърдението, че в резултат на увреждането ищецът претърпял щета за закупуване на очила. Счита, че тъй като ищецът работи в системата на МВР, на него му била отпусната сума за закупуване на очила. Оспорва твърденията, че ищецът посетил болнично заведение, поради нанесеното му на 29.12.19 г. увреждане, както и че на ищеца му се наложило да осъществи болничен престой; че ищецът вследствие на действията му претърпял унижение, срам; че били накърнени честта и достойнството му, както и че името му. Счита, че ищецът хиперболизирал преживяното от него и с твърденията си целял да предизвика съчувствие и по-високо обезщетение. Твърди, че ако ищецът бил преживял описаните в исковата молба терзания и увреждания, то щял да потърси психологическа помощ от медицински лица, обслужващи и грижещи се за здравето на служителите на МВР. В конкретния случай такава помощ не била потърсена, а било посетено медицинско заведение в друг областен град. Оспорва твърденията, че описаното в медицинските документи състояние и увреждания на ищеца били причинени и възникнали в резултат на случилото се на 29.12.19 г. В 4 подкрепа на твърденията му, че ищецът не е преживял особено тежко случилото се с него било обстоятелството, че същият е извършвал активни действия, целящи неговото установяване и задържане.

Моли съда да отхвърли исковата претенция относно претендирания размер от 3000 лв., като неоснователна и недоказана, респективно, ако уважи същата, присъденото обезщетение да бъде определено по справедливост и съобразно доказаните от ищеца търпени болки и страдания, които са в пряка връзка с деянието, извършено от него.

Моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата претенция, представляваща имуществени вреди и касаеща стойността на закупени от ищеца очила.

За да постанови съдебния си акт в този смисъл, Казанлъшкия районен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 04.05.2020 г. за одобряване на споразумение, подсъдимият Ю.М.И. е признат за виновен в това, че на 21.12.2019 г. около 22.10 ч. в ***, общ. *** е причинил лека телесна повреда, на полицейски орган Г.С.Д. - ст. полицай в Участък ***, при изпълнение на службата му - извършване на полицейска проверка, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лицето в ляво, контузия на лява ушна мида с нарушение на слуха, причинили му разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 131 ал. 2. пр. 4, т. 3. вр. чл.

130 ал. 1 от НК. На подсъдимия Ю.М.И. е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.