Определение № 928 от 24.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 928 гр. Благоевград, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500635 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, р-н „Люлин“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, Офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против разпореждане №1416/23.04.2025г на РС-Благоевград по ч.гр.д.№852/25г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр.осн.чл.413, ал.2 вр. с чл.418, ал.4 ГПК.

С атакувания акт е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 887, 19лв, главница по договор за кредит от 28.10.2022г, сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и П.Д., което вземане е прехвърлено от кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (31.03.2025г) до изплащане на вземането; 38, 64лв, договорна лихва за периода 21.07.2023г-21.10.2024г; 185, 49лв, обезщетение за забава от 22.07.2023г до датата на подаване на заявлението в съда, както и сторените разноски по делото.

Недоволен от разпореждането е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и издаване на исканата заповед за въпросните суми, ведно с присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, 1 чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. Д. за подробно описаните суми, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение. Заявителя се е основал на представения договор за потребителски кредит, с подписването на който кредитополучателят дължи уговореното в него възнаграждение. Освен това, в заявлението се твърди, че страните се уговорили връщането на претендирените суми да се разсрочи във времето и да се погасява съгласно погасителния план. Заявителят се позовава още на сключен между него и кредитора по договора договор за продажба на вземания, по силата на който кредиторът прехвърлил процесните вземания в полза на заявителя.

При тези данни РС правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по чл.410 ГПК за подробно описаните суми. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към тях.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, свеждащи до неправилност на атакувания акт. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. По силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. Следователно, заповедния съд, извършвайки преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, не превишава правомощията си, напротив - действа в съответствие с правомощията му по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Оттук и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, според които 2 заповедният съд неправилно е приел сключеният между страните договор за кредит за неотговарящ на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерът на ГПР (49,43%) обаче не съответства на действителния размер, поради което правилно ГПР е счетен за нищожен от районния съд. Този извод се обосновава от обстоятелството, че той не включва възнаграждението от 249, 06лв, представляваща „такса за разглеждане на кредита“. По същността си тази такса представлява допълнителен разход по кредитния договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР. На това сочи включването му в договора за кредит и погасителния план, в резултат на което общата дължимата сума за връщане по същия нараства на 1 465, 14лв. С прибавянето на сумата за въпросната такса обаче, ГПР далеч надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал.4 ЗПК и по арг. от ал.5 от същия се явява нищожен.Ето защо предвидената сума за възнаградителна лихва е недължима, а доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните (праводателя на заявителя) договор за потребителски кредит, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК. При това положение, заповедният съд дължи служебна преценка дали искането се основава на неравноправна клауза от договора, и при наличието на такава извършва служебно прихващане.В този смисъл правилно районният съд е указал на заявителя да конкретизира вземането си, като посочи извършените плащания и конкретизира датата, на която длъжникът е плащал, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени служебно същите.

Като не е депозирал поправено заявление с оглед на дадените от съда указания, и като се съобрази, че е предупреден за последиците от 3 неизпълнение на дадените указания - отхвърляне на заявлението - заявителят следва да понесе негативните последици от бездействието си.

В решение от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 г. на Съда на Европейския съюз в т. 3 е посочено, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора, в случай че не са спазени принципите на равностойност и ефективност. След като по делото заявителят не сочи платените суми, то е невъзможна преценка за това дали чистата стойност по заема е дължима или не. Като последица от липсата на информация за заплатените суми следва отхвърляне на подаденото заявление изцяло.

Освен това въззивният съд констатира, че липсват доказателства за твърдяната от заявителя цесия, т.е не се установи заявителят да има качеството на кредитор по процесния договор.

В този контекст първоинстанционният акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

С оглед изхода от спора разноските пред настоящата инстанция си остават за сметка на жалбоподателя.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1416/23.04.2025г на РС-Благоевград по ч.гр.д.№852/25г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5