Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1693 от 19.11.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1454/2026
Вид
Определение № 1693
Подписан
19.11.2026
В сила
19.11.2026
Състав
Лилия Масева, София Икономова, Полина Дянкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. Благоевград, 19.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501454 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 11555/29.10.2026 г., допълнена с частна жалба с вх.№ 11611/30.10.2026 г., подадена от Т. Ж. К., ЕГН **********, адрес: с.Медово, ул.„***“ № 20, чрез пълномощника си адв.П. К., насочена срещу Определение № 721/23.09.2026 г. постановено по гр.д.№ 442/2026 г. по описа на РС – Петрич в частта за разноските.

С жалбата се оспорват изводите на РС-Петрич, че К. е неизправна страна, с което е дала повод за завеждане на делото. В тази насока се твърди, че жалбоподателката многократно е правила опити за доброволно уреждане на отношенията със заявителя, както и че е погасила задълженията си преди още да е узнала за воденото срещу нея дело. Обръща се внимание, че извършените в хода на производството плащания не са по делото, а са по партидата на имота за текущи задължения.

Поддържа се становище, че жалбоподателката не е била наясно по кои фактури за какво има начислени задължения и остатъци от предходни плащания. Навеждат се доводи за необосновано покачване цената на услугата дялово разпределение.

Отделно от това се сочи, че обжалваното определение е постановено без 1 да може жалбоподателката да вземе становище по депозираната молба от заявителя, при което е нарушен принципа за равнопоставеност на страните в процеса.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да измени определението на РС-Петрич в частта за разноските, като остави без уважение искането за разноски на заявителя. Претендира се присъждане на разноските, направени от жалбоподателя.

В срока за отговор, насрещната страна по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, е депозирала такъв, с който оспорва жалбата.

Благоевградският окръжен съд, като обстоятелства по делото, намира следното: взе предвид всички

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество, жалба е неоснователна по следните

Производството пред заповедния съд – РС-Петрич, е образувано по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу Т. Ж. К., ЕГН **********, адрес: с.Медово, ул.„***“ № 20 . Съдът е счел заявлението за допустимо и основателно, поради което е издал Заповед № 137/05.05.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1/ сумата 3. 5 9 евро, представляваща неплатена главница, дължима за топлинна енергия з а имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.*** бл.334, вх.А, ет.3, ап.7, инсталация 4000280627, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 05.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, 2/ сумата 1.26 евро, представляваща дължима мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 31.10.2023 г. до 22.04.2026 г., 3/ сумата 34. 8 3 евро, представляваща неплатена главница, дължима за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 05.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, 4/ сумата 8.93 евро, представляваща дължима мораторна лихва върху главница за дялово 2 разпределение за периода от 16.05.2023 г. до 22.04.2026 г., както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.00 евро и държавна такса в размер на 10.86 евро.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което сочи, че няма подобни задължения, както и че всички задължения за стари периоди към заявителя са заплатени, преди да е разбрал, че срещу него има образувано заповедно производство.

Във връзка с възражението, до заявителя е изпратено съобщение по чл.414а, ал. 3 ГПК, обективиращо и последиците от неподаване на становище.

В указания срок заявителят е депозирал молба с вх.№ 9943/16.09.2026 г., в която сочи, че вземането му по процесната заповед е частично удовлетворено.

Сочи, че не са погасени вземанията в размер на 2.93 евро главница за топлинна енергия, 10.86 евро платена държавна такса и 25.00 евро юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка моли да се издаде изпълнителен лист за непогасените суми.

Препис от молба с вх.№ 9943/16.09.2026 г. е връчен на длъжника на 15.10.2026 г.

Междувременно, на 23.09.2026 г. е постановено атакуваното определение № 721/23.09.2026 г., с което е обезсилена заповедта по чл.410 ГПК за погасените вземания и е разпоредено издаване на изпълнителен лист след влизане в сила на определението, за непогасената част от главницата за топлинна енергия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение до окончателното й изплащане, както и за присъдените в полза на заявителя разноски.

На 19.10.2026 г. е постъпило становище от длъжника Т. Ж., с което оспорва твърденията на заявителя в молба с вх.№ 9943/16.09.2026 г., и категорично завява, че не е извършвала плащания по заповедното дело, нито по заповедта за изпълнение. В становището сочи още, че оспорва всички суми, за което е подала и възражение по чл.414 ГПК.

Препис от становището от 19.10.2026 г. е връчен на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, от който в срок е постъпил отговор, в който сочи, че поддържа молба с вх.№ 9943/16.09.2026 г.

При тези данни следва на първо място да се посочи, че Определение № 3

721/23.09.2026 г., постановено по гр.д.№ 442/2026 г. по описа на РС – Петрич, в частта, в която е прието, че длъжникът е подал възражение по чл.414а от ГПК и в резултат на това частично е обезсилена заповедта, с оглед направеното от заявителя признание за погасените задължения, като необжалвано е влязло в сила и този въпрос не може да бъде пререшаван от настоящия състав. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съобразно предвиденото в чл.414а, ал.1 от ГПК, възражението за плащане в срока за доброволно изпълнение следва да съдържа твърдения на длъжника, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. В случая, в подаденото от длъжника К. възражение от 21.08.2026 г., са направени точно такива изявления. Поради това, ако длъжникът е имал нещо друго предвид, или пък не е бил съгласен с начина, по който е възприето неговото волеизявление от заповедния съд, е имал възможност да обжалва постановеното на 23.09.2026 г. определение в цялост, а не само в частта за разноските.

На следващо място, във връзка с изрично направените оплаквания в частната жалба, следва да се отбележи, че при подадено възражение по чл.414а от ГПК, съдът е длъжен да изпрати препис от същото за становище на заявителя /чл.414а, ал.4 от ГПК/, като го предупреди за последиците от липсата на активност от негова страна, а именно обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В случая РС-Петрич стриктно е спазил тази процедура преди да се произнесе с обжалвания съдебен акт. Обстоятелството, че съдът е разпоредил становището на заявителя да се сведе до знанието на длъжника не го ангажира с допълнителен срок или с обсъждане доводите на длъжника, преди да се произнесе с акта си по чл.414а, ал.5, изр.2 от ГПК, тъй като това действие е извън рзаписаната в ГПК процедура по чл.414а от ГПК.

По съществото на спора - относно това дължат ли се разноски от страна на длъжника, следва да се посочи, че в съдебната практика се приема, че отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, уредено и произтичащо от процесуалния закон, тя е деликтна отговорност за предявяването на неоснователна или недопустима претенция и е ограничена, защото включва само такси и разноски за производството. Страната, срещу която е постановено съдебния акт, носи отговорност за разноските дори и когато е положила дължимата грижа да издири действителното правно положение, преди да инициира съдебно производство, поради което 4 отговорността й е и обективна и безвиновна.

В случая жалбоподателят е представил доказателства за платени суми.

Част от тях обаче са за задължения, които не са предмет на настоящия спор /плащането от 07.12.2025 г./. За присъдените суми са представени извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД за извършено плащане на 22.08.2023 г. на задължения към „Топлофикация София“ ЕАД по обща фактура № 1027873101/31.07.2023 г. на стойност 104.83 лева. Със същата обаче не се уреждат окончателно отношенията между топлофикационното дружество и клиентите на топлинна енергия за съответния отоплителен сезон /в разглеждания казус отоплителен сезон 2022/2023 г./. Съобразно предвиденото в чл.70, ал.8 от действащата през процесния заявен период Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, до 31 август е предвидена възможност да се заявят рекламации и/или извършване на допълнителен отчет на уредите за дялово разпределение, при което е възможна корекция на изравнителната сметка.

Предвид обстоятелството, че в случая исково производство не е образувано, съдът не може да обсъжда дали претендираните 3.59 евро като задължение за доставена топлинна енергия за отоплителен сезон 2022/2023 г. /вероятно непогасен остатък/ са начислени по посочения ред или пък кредиторът е погасил с направеното на 22.08.2023 г. плащане различни от посочените от длъжника задължения /т.е. кредиторът не се е съобразил с предоставената възможност на длъжника с разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.1 от ЗЗД/.

Съобразно правомощията на заповедния съд и характера на това производство, правилно РС-Петрич, при произнасянето си е обсъдил само направените от страните изявления и именно въз основа на тях е постановил обжалваното определение по реда на чл.414а, ал.5, изр.2 от ГПК, По отношение сумите за дялово разпределение, следва да се отбележи, че включените в исковия период такива действително са погасени, но това е станало в хода на производството – на 03.06.2026 г., съобразно отразеното в представените преводни нареждания относно вида и периода на задължението, което се погасява с тях. В случая е ирелеванто дали на жалбоподателя е било известно, че срещу него има образувано съдебно производство. Доколкото, както се посочи вече, отговорността за разноски е обективна и представлява санкция за неоснователна или недопустима претенция, то без правно значение е субективното отношение на длъжника.

5

Ето защо знанието на същия за водено срещу него дело е ирелевантно при ангажиране отговорността му за разноски. След като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.05.2026 г./ са били налице непогасени задължения на Т. Ж. К. към „Топлофикация София“ ЕАД за исковия период, то длъжникът е станал повод за образуване на делото, респ. за извършване на разноските по него.

По изложените съображения, жалбата на Т. Ж. К. срещу определение Определение № 721/23.09.2026 г. постановено по гр.д.№ 442/2026 г. по описа на РС – Петрич, в частта за разноските, в която е постановено издаване на изпълнителен лист срещу жалбоподателката за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.00 евро и за държавна такса в размер на 10.86 евро, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на спора, на жалбоподателя не се следват разноски и такива не му се присъждат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение Определение № 721/23.09.2026 г. постановено по гр.д.№ 442/2026 г. по описа на РС – Петрич в обжалваната част за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6