Решение № 3883 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3883 гр. С., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110111348 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на О. Т.

М., ЕГН: **********, с адрес:

**********************************, срещу ****************************, с адрес:

*******************, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 6 550 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № 180/2022г. по описа на РУ – гр. П., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от 02.02.2024г. до 1

03.09.2024г., в резултат на незаконно обвинение по ДП № 180/2022г. по описа на РУ – гр. П., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2025г. до окончателното плащане.

Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда при твърдения, че на 02.02.2024г., около 06:00 часа, в жилището му той и неговото семейство били събудени от силни удари по входната врата. Сочи, че в апартамента му нахлули над десет униформени служители, които започнали да претърсват жилището му, като била намерена раница, открита от приятелката му пред входа, в която било установено радиосредство – заглушител. Излага, че му бил оказан психически натиск да признае, че е собственик на намерените вещи, в противен случай приятелката му щяла да бъде арестувана, при което той писмено заявил това обстоятелство. Поддържа, че с постановление от 25.06.2024г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 180/2022г. на РУ – П. за извършено престъпление по чл. 348, бл. „а“, пр. 2 НК, като на 02.09.2024г. досъдебното производство срещу него било прекратено поради недоказаност на обвинението. Описва, че вследствие нахлуването на полицейските служители претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в охладняване на отношенията му с неговите майка и сестра, душевен дискомфорт и безпокойство, безвъзвратна загуба на майчина подкрепа, силен стрес. Посочва, че вследствие на образуваното досъдебно производство за него се породили и 2 имуществени вреди под формата на претърпени загуби, които включвали пътните му разходи до гр. П., за да му бъде предявено постановлението за привличане на обвиняем, които възлиза в размер на 800 лв. Допълва, че извършил и разходи за защитник в наказателното производство, като бил заплатен и адвокатски хонорар на стойност от 2 000 лв. Поддържа, че вследствие на повдигнатото обвинение е претърпял и пропуснати ползи, тъй като не е могъл да заеме длъжност като физическа охрана на обект, за което преминал професионално обучение, водил преговори и започнал да се снабдява с необходимите документи. Счита, че пропуснатите ползи се равняват на две и половина пропуснати заплати, или общ размер от 3 750 лв. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основанието и размера на предявените искови претенции. Релевира възражение, че отговорността на държавата за вреди не би могла да бъде ангажирана, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство не е породило стабилитет. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с действията и актовете на ******************. Възразява срещу размера на претендираните неимуществени вреди с доводи, че е прекомерен, тъй като на ищеца не било предявено 3 обвинение за тежко престъпление, спрямо него не били инициирани мерки на процесуална принуда, производството приключило в разумен срок, както и че ищецът вече е бил субект на наказателно преследване.

Оспорва настъпването и на имуществени вреди, като навежда доводи, че непостъпването на работа се дължи не на действията на ***, а на работодателя, който не е зачел презумпцията за невиновност. Прави възражение срещу размера на имуществените вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар с аргументи, че уговорените параметри на възнаграждението не били необходими, за да бъде упражнено правото на защита. Оспорва дължимостта на законната лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство.

В съдебно заседание, ищецът О. Т. М., редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат Х., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът ********************* се представлява от *****************, която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, 4 събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото постановление за частично прекратяване на досъдебно производство от 02.09.2024г., постановено по преписка с вх. № 1092422 на РП- Б. ТО Ц., досъдебно производство № 180/2022г. по описа на РУ – П., се установява, че ищецът е привлечен като обвиняем на 25.06.2024г. за това, че на 02.02.2023г. в **************************, държал радиосредство – заглушител, който излъчва в етера, без да има за това писмено разрешение – Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър съгласно чл. 79 от Закона за електронните съобщения – престъпление по чл. 348, б. „а“, пред.2 от НК.

По делото не е прието в цялост досъдебно производство № 180/2022г. по описа на РУ – П., но от мотивната част на постановлението за частично прекратяване индуктивно се потвъждават твърденията на ищеца, че в дома на ищеца, находящ се в ************************** е извършено извънредно претърсване и че при извършването му на горепосочения адрес са намерени вещи, които ищецът посочил, че не са негова собственост, а са донесени от приятелката му – П.Д., която в хода на досъдебното производство отказала да даде показания. Съдът отчита известна неяснота относно доказване на твърдяната дата на 5 претърсване - ищецът е посочил дата – 02.02.2024г., а в постановлението за частично прекратяване е посочена дата – 02.02.2023г., като свидетелката, разпитана на страната на ищеца – П.Д. посочва в показанията, съдът цитира „преди две години“, но независимо от неяснотата, безспорно доказателствата сочат, че такова претърсване е било извършено.

От показанията на разпитаната на страната на ищеца свидетелка П.Д., същата във фактическо съжителство с ищеца от 2013г., действително се установява, че в дома на ищеца в **************, преди две години, рано сутринта е извършено претърсване и изземване, след което срещу ищеца било повдигнато обвинение, в каквато връзка ищецът и приятелката му пътували до П. поне три - четири пъти, винаги за негова сметка. Отделно ищецът много искал да изчисти съдебното си минало, като посочва, че бил реабилитиран и това повдигнато обвинение го преживял много тежко. Също така много искал да започне и работа в каквато връзка преминал курс за охранители, но поради така развилото се стечение на обстоятелствата по повдигнатото обвинение по д.п. № 180/2022г. не го взели на работа и той преживял и това обстоятелство много тежко.

Случката допринесла за влошаване на отношенията между ищеца и свидетелката, както и между него и майка му и сестра му. Последните не искали вече да съжителстват с ищеца и Д., поради което М. изпаднал в депресия. Същият и към днешна дата не намирал работа, защото имал 6 висящи дела. Ищецът започнал да се държи странно, да не е на себе си, да агресира от притеснение. Здравословното състояние на М. се влошило, той имал дискова херния на кръста и от седене му се възпалявали нервите и изпитвал големи болки. Свидетелката посочва, че това действително не била първата и последна среща на приятеля й с правораздавателните органи, като в тази част показанията на свидетелката кореспондират на приетата по делото справка от **** за водени досъдебни поризводства срещу О.

Т. М., справка от ***** за водени досъдебни производства срещу О. Т. М. и справка за съдимост на ищеца, като от представената справка за съдимист действително се установява твърдяната от ищеца реабилитация, съгласно определение № 2646/09.05.2024г. на РС-П., в сила от 28.05.2024г. по НЧД № 2024***200022/2024г.

Приет е по делото и договор за правна защита и съдейстие от 13.12.2024г., от който се установяват мандатни отношения за предоставена правна защита между ищеца и адвокат К. Г. Х. по повод защита и представителство по пр.пр. № 10924/2022г. на РП – гр.Б. – ТО – гр.Ц., досъдебно производство № 46353М-180/22г.

От показанията на втория разпитан на страната на ищеца свидетел – Ф.А., приятел на ищеца от 2020г. се установява, че претърсването у дома на М. датира от 2023г., като по това време свидетелят работел по Т.ово правоотношение в ********* и провел разговор с 7 управителя на фирмата ищецът да постъпи на работа във фирмата. В тази връзка ищецът посетил курс, но поради обвинението по д.п. № 180/2022г. не успал да постъпи на работа, тъй като не успял да представи чисто свидетелство за съдимист. Било му обещано възнаграждение в размер на 120,00 лева.

Въз основа на гореустановеното съдът достигна до следните правни изводи:

Нормата на чл. 2, ал 1, т.3, пред.1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди гласи, че Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и ****************** и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, и когато лицето бъде оправдано, или образуваното срещу него производство бъде прекратено.

Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу

****************************, която е единно и централизирано юридическо лице /чл.7 ЗОДОВ/. С оглед разясненията дадени в цитираното тълкувателно решение предявените от О. Т. М. искове с правно основание чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ са процесуално допустими, предявени срещу надлежна страна.

Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:

8 повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; впоследствие наказателното производство да е прекратено; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение. В случая съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на исковете с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като срещу ищеца се установи, че е образувано наказателно производство, повдигнато му е обвинение за осъществен състав на деянието по чл. 348 б, „а“, пред.2 от НК, като впоследствие наказателното производство е прекратено.

Периода, който се очертава като продължителност на производството който се установява от доказателствената съвкупност следва да се онагледи времеви от 02.02.2023г. – момента на твърдяното претърсване в дома на М. до прекратяване на производството през м.09.2024г. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице – тоест отговорността на държавата е обективна.

Фактическият състав по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ не включва в себе си като предпоставка за възникването на задължение по чл. 4 от ЗОДОВ отделните действия, довели до наказателно преследване, сами по себе си също да са били незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани в закона или са противоречали на материално или процесуално-правни норми. Предвид това, 9 достатъчно е да се установи съществуването на влязло в сила постановление за прекратяване по отношение на ищеца, с което досъдебното производство е прекратено, за да се проведе успешно главно и пълно доказване на основанието по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице. С оглед на това следва да се приеме, че повдигнатото обвинение е било незаконно по смисъла на чл. 2, ал.1, пред.3 от ЗОДОВ, поради което е налице незаконосъобразност и на процесуалните действия по образуване и провеждане на това производство.