Решение № 613 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500648 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 5272/24.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 7893/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 2 2 състав, поправено с решение от 29.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 7893/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав съдът e осъдил на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, А. Х. С. и К. Х. С. да заплатят на Д. В. Б. сумите от по 65 200 лева, заплатени на отпаднало основание, във връзка с разваления предварителен договор от 11.07.2018 г., сключен между Д. В. Б., Х. С. и г-жа Н., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 13 308.67 лева. С решението е отхвърлен предявения от Д. В. Б. срещу З. С. Н. иск с пр.осн. чл. 55 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 65 000 лева, заплатена на отпаднало основание, във връзка с разваления предварителен договора от 11.07.2018г., сключен между ищцата, Х. С. и г-жа Н.. Д. В. Б. е осъдена да заплати на З. С. Н. сумата от 25 550 лева, сторени деловодни разноски.

С решение № 5840/ 29.10.2024 г., поправено с решение № 6047/6.11.2024 г. съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл.248 от ГПК на Д. В. Б..

С решение № 791/10.02.2025 г., съдът е отхвърлил исковете за горниците до пълните предявени размери от по 195 600 лева, като неоснователни.

Срещу решение № 5272/24.09.2024 г. в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата 65 000 лева, е подадена въззивна жалба от Д. В. Б., която моли съдът да й присъди тази сума. Счита, че съдът неправилно приел, че наследниците на Х. С. следва да отговарят само за по 1/3 част от вземането, след като приел, че З. С. Н. не може да отговаря 1 за връщането на сумата. Счита, че доколкото е установено, че сумата 195 600 лева е постъпила по сметка на Х. С., то при връщането й същата следвало да се раздели на две части между неговите наследници като същите следва да бъдат осъдени да върнат на въззивника всеки по 97 800 лева. Моли решението в тази част да бъде отменено и съдът да осъди К. Х. С. и А. Х. С. да й заплатят по ½ от сумата 65 000 лева като се присъдят и съответните разноски. С молба от 25.10.2024 г. жалбата в частта й, с която се иска осъждане на А. Х. С. да заплати ½ част от отхвърлената част на исковата претенция е оттеглена и се заявява поддържане на жалбата срещу К. Х. С..

Срещу решение № 5840/ 29.10.2024 г., поправено с решение № 6047 гр.

София, 06.11.2024 г. е подадена частна жалба от Д. В. Б., която моли въззивният съд да ги отмени в частта по произнасянето по чл.248 от ГПК и да отхвърли искането на З. С. Н. за присъждане на разноски. Поддържа, че по делото не било установено З. Н. да е направила разноски, както за адвокат, така и за експертизи. Съдът следвало да съобрази, че всички възражения на Н. срещу исковете били отхвърлени, както и че ангажираните от Н. експертизи не били в причинна връзка с изводите на съда за неоснователност на предявения срещу нея иск.

Подадена е насрещна въззивна жалба от К. Х. С. срещу решение № 5272/24.09.2024 г. в частта му, с която К. Х. С. е съден да заплати сумата над 48 900 до пълния присъден размер от 65 200. Съдът е следвало да вземе предвид, че първоначално разделната отговорност е между З. С. Н. и Х. С. като сумата, която Х. С. и съответно неговите наследници дължат да върнат е 97 800 лева или всеки от наследниците дължи 48 900 лева. Моли въззивният съд да отхвърли иска срещу него за сумата над 48 900 лева.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. В. Б. /с исковата си молба и уточнение на същата от 12.12.2023 г. /л. 103/ и допълнително в молба от 15.12.2023 г. – /л. 139// искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 за осъждане на ответниците К. Х. С. , А. Х. С. и З. С. Н. да й заплатят солидарно сумата 195 600 лева.

Поддържа, че нa 11.07.2018 г. между Х. Х. С. и З. С. Н., наричани в Договора „продавач“, от една страна, и Д. Б., в качеството „купувач“ бил сключен Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот и договор за изработка. По силата на чл. 1.1 от Договора, Х. С. и З. Н. се задължили да построят и продадат на Д. В. Б. недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда, която щяла да бъде построена в Урегулиран поземлен имот, (представляващ източната половина на поземлен имот с планоснимачен № 1511), находящ се в град ***, район „***“, местността „***“, с площ по скица от 1 284 м 2 , съставляващ УПИ V-1511, от квартал № 122, по плана на град София, местността „***“, при съседи съгласно скица: улица, поземлен имот с планоснимачен № 1512, поземлен имот с планоснимачен № 1880, поземлен имот с планоснимачен № 1513, поземлен имот с планоснимачен № 1721 и УПИ IV-1511. С чл.3.2 от Договора Д. В. Б. се е задължила да заплати за недвижимите имоти авансово по банков път обща продажна цена в размер на 100 000 евро, което е сторила на 11.07.2018 г., превеждайки левовата равностойност на цената по приложимия курс на БНБ – 195 600 лева по сметка на Х. Х. С.. Срокът за построяване и предаване на недвижимите имоти бил 36 месеца от датата на определяне на строителна линия и нИ. /чл.4.1 от договора/.

Почти пет години след сключването на Договора, процесните недвижими имоти не били построени, нито били започнати каквито и да било дейности по построяването им. Липсвало издадено разрешение за строеж, както и протокол за определяне на строителна линия и нИ., както и учредено право на строеж в полза на трето лице, което да извърши строителството.

2

Изпълнението по Договора вече било невъзможно, доколкото през 2021 г. З. С. Н. прехвърлила в полза на трето лице своите ид.ч. от процесния урегулиран поземлен имот.

Така, исковата молба следвало да се счита и за изявление за едностранно разваляне на договора. Развалянето на договора пораждало право на ищцата да претендира от ответниците заплатеното по него. В условията на евентуалност, ако не са налице основания за разваляне на Договора, Д. В. Б. твърди, че двустранната сделка била нищожна поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Нищожността означавала, че даденото по договора е без основание и подлежи на връщане. Междувременно Х. Х. С. починал, поради което отговорността за неговите задължения преминала върху наследниците му - К. Х. С. и А. Х. С. С оглед изложеното, моли да се осъдят ответниците да ù заплатят солидарно 195 600 лева - главница, представляваща заплатена от цена за придобиване на недвижими имоти по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка от 11.07.2018г. Претендира още законната лихва и разноски. Евентуално моли да се прогласи и нищожността на договора.

Ответникът З. С. Н., оспорва исковете. Оспорва да е сключвала процесния договор и оспорва неговата автентичност. С търговска дейност се занимавал синът ù Х. С., който обаче също не бил сключвал договора. Оспорва двустранната сделка по отношение на авторството на подписите по отношение на г-н С. и г-жа Н.. Поддържа, че договорът е нищожен поради липса на предмет. Навежда евентуален довод за абсолютна симулация.

Оспорва получаването на сумата по договора. Оспорва твърденията за солидарност.

Поддържа евентуално, че не бил започнал да тече срок за изпълнение, съответно за разваляне.

Ответникът А. Х. С. не заявява становище по делото.

Ответникът - К. Х. С., оспорва иска. Оспорва автентичността на представения договор, като поддържа че е нищожен порадии липса на предмет, тъй като не бил посочен обекта на продажбата. Същият представлявал и симулативна сделка. Оспорва да е платено по договора..

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка от 11.07.2018 г., по силата на който Х. Х. С. и З. С.

Н., в качеството им на продавач са поели спрямо Д. В. Б., в качестото й на купувач задължение да построят и продадат на купувача, описаните в договора апартамент, подземен гараж и паркомясто, които са индивидуализирани единствено като находящи се в жилищна сграда, която ще бъде построена в Урегулиран поземлен имот, (представляващ източната половина на поземлен имот с планоснимачен № 1511), находящ се в град ***, район „***“, местността „***“, с площ по скица от 1 284 м 2 , съставляващ УПИ V-1511, от квартал № 122, по плана на град София, местността „***“, при съседи съгласно скица: улица, поземлен имот с планоснимачен № 1512, поземлен имот с планоснимачен № 1880, поземлен имот с планоснимачен № 1513, поземлен имот с планоснимачен № 1721 и УПИ IV-1511. В договора не са посочени други индивидуализиращи белези на недвижимите имоти, предмет на сделката. Съгласно договора /чл.3.2/ общата цена на имотите е 100 000 лева, която купувачът се е задължил да заплати на продавача авансово. По банкова сметка на Х. Х. С., която не е индивидуализирана. Срока за изпълнение на задължението на продавачите е 36 месеца след датата на протокола за определяне на строителна линия и нИ.. В договора е посочено, че неразделна част от него е Приложение № 1, което не е представено. Договорът е подписан от продавачите като подписите са оспорени.

Представено е платежно нареждане за кредитен превод с получател Х. Х. С., видно от което на 11.07.2018 г. Д. В. Б. му е превела сумата 195 600 лева по предв.договор за 3 покупко-продажба.

Представени са четири справки от електронните партиди на З. С. Н., Х. Х. С., К. Х. С. и А. Х. С., от които е видно, че З. С. Н. е прехвърлила своята идеална част от Урегулиран поземлен имот, (представляващ източната половина на поземлен имот с планоснимачен № 1511), находящ се в град ***, район „***“, местността „***“, с площ по скица от 1 284 м 2 , съставляващ УПИ V-1511, от квартал № 122, по плана на град София, местността „***“ на трето за делото лице.

Видно от представеното удостоверение за наследници на Х. Х. С., същият е оставил като такива дъщеря А. Х. С. и син К. Х. С. .

По делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. Ц.. Съгласно заключението и от разпита на вещото лице в съдебно заседание на 9.04.2024 г., се установява, че подписът, положен на мястото за „Продавач“ № 1, е изпълнен от Х. Х. С.. Подписът, положен на мястото за „Продавач“ № 2, вероятно е изпълнен от З. С.

Н.. М констативната част вещото лице е посочило, че по принцип разлика като частни признаци има и за двете лица, но се отчита фактът, че сравнителните образци по отношение на Х. С. са до 2016 г., а оспореният подпис е положен през 2018г. Работено е в интервал от 2004 г. до 2016 г. и в подписите на това лице има повече от един вариант на изписване. Има варианти, при които той полага почти изписване на фамилията си или по-съкратен вариант с някои от буквите, щрихи и завършваща парафна част. Винаги, когато един човек се разписва има някакви различия. Дори и да е в едни и същи условия, то времето, когато се полагат подписите не е едно и също. По отношение на подписа на Н. - при нея има едно опростяване на подписа, което се забелязва от 2005г. в следващите години. Тя опростява подписа си и в този подпис липсва началната буква – буква „Д“. Описано е като различие, но има съвпадащи признаци, които са малко по-преобладаващи. Към 2018г. тя е била на 91г.

Почеркът ù е много обработен, но все пак при напредване на възрастта настъпват изменения.

Последният подпис е през 2015г. и има един през 2021г. В близък период липсват подписи, които мога да се използват като база.

Допусната е тройна съдебно-почеркова експертиза, извършена от вещите лица Ц., В. и Д. като последното вещо лице е заявило особено мнение. Становището на болшинството от вещите лица съвпада с това на единичната експертиза. Според в.л. Д. подписът на Х. Х. С. е изпълнен елементарно и би могъл да бъда възпроизведен. Вторият подпис вероятно не е положен от С..