Акт от 11.01.2024, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е №

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.

Видин, 11.01.2024г.

Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на единадесети август две хиляди двадесет и трета година в състав :

Председател:

Владимир Крумов при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 388 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Ц.Т.Н., ЕГН ************, с адрес: ***, против П.Р.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, П.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***.

Обстоятелствата, откоито произтичат претендраните права са наличието на сключен догвоор мажду ищеца като заемодател и наследодателят на ответниците – М.С.Ц. като заемател, по силата на който последният получил от ищеца сумата в размер на 4000.00 лева, с уговорката да върне предадената сума, ведно с лихва в размер на 240.00 лева в срок до 11.03.2011 г. Поддържа се, че въпреки изтичане на срока и покана до ответниците, като наследници на заемателя, същите не са му върнали получената от наследодателя им в заем парична сума.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 4000.00 лева – главница, сумата от 1220.00 лева – законна лихва върху главницата от 02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.03.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по производството.

В срока по чл. 131 от

ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, с който същите оспорват предявените искове като погасени по давност. Претендират се и направените в производството разноски.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, писмения отговор и доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Не се спори между страните относно съществуването на облигационното отношение, породено от процесния договор. С Договор за заем от 11.08.2010 г., ищецът, като заемодател, е предал в собственост на наследодателя на ответниците – М.С.Ц., като заемател, сумата от 4000.00 лева. Заемателят се задължил да върне сумата от 4000.00 лева, заедно с лихва в размер на 240.00 лева до 11.03.2011 г., когато е падежът на договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :

Съдът, след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:

С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Основанието на предявените искове по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е неизпълнение на задължението за връщане на предоставена парична сума по сключен между ищеца и наследодателя на ответниците договор за заем от 11.08.2010 г., който по своята правна същност е реален двустранен договор, регламентиран в чл. 240 и сл. ЗЗД. Искът е предявен за сумата от 4000 лева – главница, сумата от 1220.00 лева – законна лихва върху главницата от 02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.03.2021 г. до окончателното изплащане.

Исковете са предявени от надлежна страна

– ищец, претендиращ правата по договор за паричен заем за връщане на главницата по договора. С отговора на исковата молба ответниците не са възразили относно местната подсъдност и са заявили, че желят производството да продължи пред Районен съд – Видин.

В настоящия казус, от доказателствата по делото се установява, че между ищеца и наследодателя на ответниците е сключен договор за паричен заем на 11.08.2010 г., като съгласно т. 2 от договора за заем, крайният срок за връщане на заетата сума е 11.03.2011 г.

При това положение съдът намира за безспорно доказано наличието на облигационни отношения между страните, които пораждат и съответното задължение за наследниците на заемополучателя да върнат на падежа дадената в заем на наследодателя им парична сума. Не се представят доказателства за това сумата да е била изплатена или пък дългът да е бил погасен по някакъв начин. Не се представят доказателства и ответниците да са се отказли от наследството на наследодателя си. В този смисъл искът е основателен за сумата от 4000.00 лв.

С оглед възприетото по-горе решение, следва да се разгледа и правопогасяващото възражение, че правото на иск досежно възприетата за основателна претенция за главница, е погасено по давност:

Погасителната давност по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е петгодишна, на основание чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането по договора е станало изискуемо на 11.03.2011 г. Поради това петгодишният погасителен давностен срок е изтекъл на 11.03.2016 г. Исковата молба е депозирана на 02.03.2021 г.

От горните доводи се налага извод, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е погасен по давност и като такъв подлежи на отхвърляне.

Едва в хода по същество ищецът е заявил, че не поддържа иска досежно лихвата, но производството по делото не е прекратено по този иск, поради което съдът дължи произнасяне по същия.

С оглед погасяване на главния иск по давност, погасен по давност е и акцесорния иск досежно лихвата в размер на 1220.00 лева и като такъв подлежи на отхвърляне.

С оглед отхвърлянето на исковете в цялост, сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците сторените от тях разноски в размер на 510.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

Р

Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Ц.Т.Н., ЕГН ************, с адрес: ***, против П.Р.Ц.,

ЕГН **********, с адрес: ***, С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, П.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.С., ЕГН **********, с адрес:

*** за сумата в размер на 4000.00 лева – главница, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявен от Ц.Т.Н., ЕГН ************, с адрес: ***, против

П.Р.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, П.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.С., ЕГН **********, с адрес:

*** за сумата в размер на 1220.00 лева – законна лихва върху главницата от 02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА Ц.Т.Н.,

ЕГН ************, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.Р.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, П.М.С., ЕГН **********, с адрес:

*** и Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в размер на 510.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред

Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

Районен съдия : / П /

Вярно с оригинала

Секретар: